Сериозна образователната програма са имали момичетата преди 100 години. Докато станат за женене, те е трябвало да научат голям брой дейности от това как да поддържат прическата си до доста по-сериозната къщна работа. За прическите и задълженията на малките деца в дома разказват в презентации гл. ас. д-р Ива Станоева и гл. ас. д-р Елена Воденичар.
Представянията са част от пакет с образователни материали, предназначен за Образователния център на Националния етнографски музей (НЕМ). Той е изработен по проект „Политики за опазване и социализиране на (нематериално и движимо) културно наследство" на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН), осъществен под ръководството на член кореспондент, проф. Мила Сантова в рамките на проект „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ", дейност Б.
Специалният образователен пакет е ориентиран към младежка аудитория и различни възрастови групи, като се започне от най-малките. Предвижда се да бъде ползван и от деца, и от ученици на различни възрасти, но и от възрастни посетители на музея. Пакетът включва PowerPoint презентации и съпровождащи ги текстове, които представят по достъпен начин различни артефакти на движимото и елементи на нематериалното културно наследство, както и културни политики за тяхното опазване.
Целта на всички образователни материали, които сме подготвили по проекта, е децата да научат, че това е културно наследство, което те трябва да познават и да ценят. За да бъде то опазвано и съхранявано за следващите поколения, е много важно от малки да обучаваме децата да могат да го разпознават, разказа пред БТА гл. ас. д-р Ива Станоева. Задачата на презентациите е като видят например нещо в къщи, останало от баби или прабаби, да не го изхвърлят, а да го запазят или да го предадат в музея.
Гл. ас. Станоева представя пред съвременните деца уменията на момичета отпреди 100 години. Тя разказа, че е била провокирана да предложи тази тема, защото сегашните деца не познават много от традиционните женски дейности, а когато им се показват предизвикват у тях интерес. Те нямат познание как точно са се правили всички тези артефакти, които виждат в музея, като носии, черги, килими.

Важно беше децата да разберат защо са били необходими тези дейности, какво се получава при тяхното практикуване, а също така защо е трябвало да могат да правят всичко това младите момичета. Налагаше ми се да им представя едно време, в което не е имало магазини, молове, от които да се закупи цялата покъщнина, и жените сами са произвеждали нещата си, отбелязва тя.
Обучението на младите момичета отпреди 100 години е продължавало дълго, по същия начин както и на съвременните, но са се занимавали с различни дейности. Младите моми е трябвало до сватбата да усвояват преденето, тъкането, везането и плетенето. Всяка една от тях следва другата, точно като в една учебна програма. До сватбата си младите момичета е трябвало да източват равна нишка с различна дебелина в зависимост от бъдещата тъкан - платно черга, килим и т.н.; да приготвят стана за тъкане, да владеят техниките на различните видове тъкани, да знаят къде и какви шарки и орнаменти да сложат; да боравят с материалите за везане - вълна, сърма, тел, мъниста, пайети и др., да владеят всички видове бодове, да знаят къде какви фигури да вшият; да плетат на една кука - дантели, на пет куки - чорапи и на две куки - дрехи. Готовността си за женене момичетата са показвали с изработеното от тях самите облекло, където се вижда умението им да предат, тъкат, везат и плетат. До сватбата е трябвало да изработят всички дрехи, които ще бъдат нужни на тях, на бъдещия им съпруг, както и даровете за кумове, сватове и др.; да приготвят и всички нужни тъкани за дома - възглавници, черги, чаршафи и покривки за легла, килими и др., показват слайдовете от презентацията на д-р Станоева. Гл. ас. д-р Елена Воденичар разказва пред съвременните деца за традиционните български прически. Това е много обширна тема, много пъстра, за да стигна до нея, взех идеи от прически, които видях у деца - момчета у Варненско и напомнят много начини на подстригване, ползвани преди повече от 100 години, разказа тя пред БТА. “Толкова бях впечатлена, че реших това да е темата на моята презентация. Оказа се, че в архивите има много богат материал по този въпрос”, каза още тя. Воденичар разказва, че докато работила по презентацията си, на един абитуриентски бал видяла пък традиционна за част от българите прическа, носеща името “на рога”, оформена на главата на една от съвременните млади дами. Темата е интересна както за децата, у които предизвиква любопитство, така и у по-възрастните, при които докосва спомените, паметта. “Всеки, като види тези прически от миналото, веднага се сеща какво е било в неговото семейство, къде ги е виждал, по какъв начин. Темата буди и тази памет, която е някъде в нас, но ние дори не се сещаме, че помним такива неща. Тя предизвиква, буди, събужда”, разказа д-р Воденичар.

По прическата в традиционното общество може да се разбере социалният статут, професията на човека. Първото оформяне на косата е било обредно и се е извършвало в най-ранна детска възраст. Обичаят “стрижба” е свързан с първото подстригване на косата на малките момченца. Изпълнява се от кръстника, когато детето навърши една или три години. Отрязват се малки кичури коса от четирите страни и от тила. По традиция подстригването се извършва на голям празник или на 1 март под плодно дърво.
Традицията повелява първото оформяне на косата на малките момиченца да е чрез сплитане на плитки и отново се изпълнява, когато детето е на една или три годинки, този път от кръстницата. Сресването на косата в сложна прическа започва в ранна възраст. Например в Софийско момичетата почват да оформят косата си в много плитки от 10-годишни. Момите не покриват главите си с кърпа, за да се вижда красотата на прическата.
Сред женските прически любопитство буди оформянето на косата “на рога”. Характерна е за Русенско, Тутраканско, Котленско и при българите в Банат, Румъния. Тя се оформя в два “рога”, които са изработени от тел и са обвити от конопени влакна и плат, около които се оформя косата. Прическата “на рога” се носи от омъжени жени. На втория ден след сватбата се разплита моминската прическа и се приготвя невестинската - “на рога”.
Има прически за деца, за моми, за невести. Има и мъжки прически. Обединяващо между мъжките и женски оформяния на косата е плитката, която е характерна за българската традиция, отбелязва гл. ас. Воденичар. Мъжете са били с мустаци, бради и дълги коси, които са сплитани в една или три плитки. Сплитането на мъжката коса е характерно до началото на ХХ в. Друга характерна прическа е “перчин”, при който главата е обръсната, а само на върха на темето е имало дълъг перчем, който е бил сплитан. Прическата е характерна за Западна България.