Истории от отделните региони на България разказват съвместни изложби на НИМ и различни музеи в страната. За своята инициатива пред БТА разказа директорът на Националния исторически музей (НИМ) доц. д-р Бони Петрунова. Поводът за срещата ни е третото събитие от поредицата, откритата през май съвместна експозиция с ИМ “Искра”-Казанлък, посветена на розопроизводството.   
Доц. Петрунова разказа, че когато е започнала работа като директор на Националния исторически музей, ѝ е хрумнала идеята институцията да представя различните региони на държавата. По стечение на обстоятелствата и развитието на страната, много райони все повече и повече се обезлюдяват, хората се преселват в големите градове, а както знаем най-големият е София, разказа тя. Според Петрунова представяйки тези райони, ще привлекат много повече посетители и на тях ще им бъде приятно и интересно да видят предмети от техния край. Тя дава свобода на колегите си от съответните местни музеи - градски, исторически, регионални или специализирани,  да подберат тематиката, по която да работят.
Така в момента е експонирана изложбата “La Вelle Rose: Мистичната сила на малкото цвете”, която проследява пътя на българското розово масло от първите му капки, до превземането на световните пазари през XIX в. Тя е резултат от сътрудничеството между НИМ и Историческия музей “Искра”. Може да бъде разгледана до 30 септември. По думите на Бони Петрунова крайният резултат от работата им с музея в Казанлък е много добър. 

Доц. Петрунова разказа, че първоначално програмата за представяне на регионите е тръгнала трудно. Идеята била тя да бъде подкрепена финансово от Министерството на културата, но не се получило. “Трудно се пробива с такива идеи, затова решихме, че това можем да си го направим със средства на НИМ. Първият музей, с който направихме такъв опит е Бургаският. Много добре мина изложбата”, отбеляза тя. 
Експозициите не са непременно археологически или етнографски. Съответният гост музей има възможността да предостави това, с което регионът може да добие популярност, посочва Бони Петрунова. 
След бургаската изложба, която показва разнообразни артефакти от региона, покана от НИМ получава музеят в Самоков. Те представят етнографска експозиция с произведения от дядовците и бабите на сегашните самоковлии. Петрунова с радост е констатирала, че интересът на днешната публика към показаните артефакти е много голям. “Направи ми впечатление желанието да се върнеш няколко поколения назад, да видиш с какво са се занимавали твоите прародители. И виждам, че сега с много голям успех се посреща и това, което са подбрали колегите и което са подредили”, разказа още тя и за самоковската, и за казанлъшката изложби.
Идеята за представянето на розопроизводството възниква спонтанно, по думите на Петрунова. След две години прекъсване заради пандемията, възникна идеята за казанлъшката роза, и въобще за розата като символ на България, за нещо уникално, което се произвежда тук - розовото масло, посочи тя.

Изборът на тема за изложба, представяща Казанлък, е донякъде труден, защото районът е характерен може би в не по-малка степен освен с розопроизводството, но и като Долината на тракийските владетели. 
Хубаво е, че има неща, които се състезават, отбелязва Петрунова и допълва, че си има почитатели и на едната, и на другата сфера. Лично на мен, като археолог, това, което представяме, ми е много интересно, защото обичам да виждам различни неща, представени по друг, нетрадиционен начин, посочи тя. 
Още една съвместна инициатива обогатява залите на НИМ през това лято - златното съкровище от Вълчитрън, което ще бъде тук до есента благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей при БАН. То ще бъде изложено в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през къснобронзовата и ранножелязната епохи. 
Специално за тази изложба имам донякъде вина, призна доц. Петрунова. Тя разказа как преди време докато пишела научнопопулярна книга за съкровищата, открити на днешната територия на България, установила, че от всички за нея любимо се оказало точно Вълчитрънското. “Не само, защото е най-голямото като обем и най-тежко като злато, но аз се удивих от изработката. Все пак става въпрос за ХIV - ХIII в. пр. н. е.”, разказа тя и обясни, че в него има няколко уникални неща, сред които впечатлява употребата на електрон в направата на част от елементите. Когато Петрунова разбира, че ще правят ремонт в НАИМ-БАН, в който е работила преди да дойде в НИМ, поискала вместо да седи в трезора или във фондохранилищата, съкровището да бъде показано в залите на Националния исторически музей. Така се стигна до тази изложба, посочи тя.
То е намерено през 1925 година в плевенското село Вълчитрън. Открито е случайно, при копаене на лозе. То е един от най-великолепните паметници на тракийската култура с общо тегло 12,4 килограма. Състои от 13 предмета - голяма и дълбока купа с две дръжки, голяма чаша черпак с една дръжка, три малки чаши (киатоси), седем диска (два големи и пет малки) и един триделен съд. Съдовете поразяват с изключителното си изящество въпреки опростената линия и пестеливата украса. Всички са еднородни по художествен стил и изработка и са от самородно злато, обработвано на листове. Предполага се, че то вероятно е било притежание на тракийски племенен вожд.
В момента НИМ е изключително активен - откриха се няколко изложби, непрекъсната е дейността образователния център, който работи с най-малките посетители. В началото на май бяха представени научните издания, върху които са работели редица музейни специалисти през последните две пандемични години. Това е като глътка свеж въздух след тежките кризисни времена, предизвикани от Covid.

Пандемията, по думите на Петрунова, се отразява зле на НИМ, както на всички. На три пъти затваряха музея, това разбира се доведе до намаляване на приходите на музея, разказа още тя и обясни, че в България все още хората живеят с представата, че всички пари за музеите се дават само от държавата, а не е така. Доц. Петрунова посочи, че част от средствата си ги изкарват сами и благодарение на тях успяват да правят изложби, да реставрират предмети, да провеждат експедиции от различен характер. Директорът на НИМ отбеляза, че музеите по никакъв начин не са компенсирани за загубите, които са претърпели, а не всички са успели да преминат през кризата без сътресения. Има музеи, които едвам издържаха; други си съкратиха хората; трети -  останаха само на заплати, т.е. седиш и само си получаваш заплатите, независимо дали става дума за двама - трима души, обясни тя. Петрунова допълни, че те са се постарали работата да не спира и във всеки миг, в който може, Музеят да бъде отворен, независимо колко сложни мерки са били налагани от страна на държавата. Спазихме абсолютно всичко само и само да не затваряме музея или да го затворим за максимално кратко време, обясни тя.
Освен това невидимата за публиките работа на Музея също не спира. Издирват се предмети, реставрират се, освежават се, експонират се. Една от най-тежките дейности е  идентификацията на различни артефакти. Свързана е със солидна експертиза, защото не всеки може да определи този артефакт от кое време е, кога е изработен, как е изработен, какво представлява. За това се изисква дългогодишна работа, отбелязва Петрунова. По думите й е много по-тежко да бъдеш експерт, специалист в областта на музейната работа и на опазване на културното наследство, отколкото някои хора си мислят.
Сред притесненията на директора на НИМ са и за дейностите по археологическите обекти, по които работят специалистите на Музея. Въпреки че е обявена сесията, сроковете, посочени от Министерството на културата, са били забавени. Проблемът по думите й е липсата на достатъчен брой летни месеци, през които да се прави археология. В България климатът е такъв, че може да се работи от май до октомври, обясни тя и допълни, че забавянето на процедурите води до свиването на целият археологически сезон до един - два месеца, защото се изисква до края на годината всичко да бъде отчетено. Според археолога Петрунова, такова забавяне ще бъде фатално не толкова за самите изследователи, колкото за обектите. Изоставането на един археологически обект за година, му се отразява много зле - започват да идват недобросъвестни хора, обраства с растителност. Няма положителна страна в прекъсването на тези проучвания, казва тя и допълва, че това, което се вижда в залите на Музея на 80 процента е в резултат на археологически проучвания. Едва някъде 20 процента от представените артефакти са случайни находки.