Здравната вноска трябва да стане поне 10 процента, за болничната помощ са нужни допълнителни 250 милиона лева в бюджета на Здравната каса, а някои от текстовете в подписания анекс към Националния рамков договор (НРД) трябва да отпаднат. Това каза в интервю за БТА Красимир Грудев, председател на Националното сдружение на частните болници.
До дни от сдружението, заедно с Националното сдружение на общинските болници в България и сдруженията на университетските и на областните болници ще атакуват по съдебен ред анекса към НРД. На 29 април 2022 г. между Българския лекарски съюз и НЗОК беше подписан анекс към НРД 2020-2022 г. за медицинските дейности и още тогава от сдружението съобщиха, че документът ще бъде обжалван. В него е указано, че стартовата заплата на лекар без специалност, работещ в болница, трябва да е 2000 лв., а на медицинска сестра – 1500 лв.. Лечебните заведения, които не могат да осигурят тези суми, ще получават приход по клинични пътеки, повишен с 15 на сто, а останалите – с 25 на сто. Анексът е обнародван в Държавен вестник.
             
Отражение на изискването за повишаване на заплатите, заложено в анекса
Прави се анализ как биха се отразили новите заплати на финансовото състояние на болниците, но за да знаем с точност, трябва да имаме яснота за бюджетите си за май, посочи Грудев. По думите му към 30 май такава яснота няма. Грудев изрази надежда, че бюджетите ще се изяснят най-късно до 1 юни. Според него в най-добрия случай бюджетите на болниците ще бъдат увеличени с 20 процента, защото повишените стойности на клиничните пътеки са микс от различни видове увеличения. Грудев посочи, че в областта на педиатрията увеличението на някои клинични пътеки е с 50-100 процента, в акушерството и гинекологията – с 50 на сто, в хемодиализата – с над 50 на сто, а за други клинични пътеки и процедури то е доста по-малко. Това означава, че не всяка болница ще получи чрез увеличението на цените на клиничните пътеки увеличение на своя бюджет, уточни той. В този смисъл прогнозно можем да кажем какво ще е увеличението на бюджетите ни, но ако приемем, че средно увеличението на бюджетите в цялата система е 25 на сто и го добавим към сегашните бюджети на болниците, ще даде 1.25 увеличение, обясни Грудев. Не е тайна, че повечето от лекарите получават заложените в Колективния трудов договор 2 хил. лв., докато на много малко места медицинските сестри получават заложените 1500 лв.,каза още Грудев. По думите му медицинските сестри получават 910 лв. основна заплата с осигуровките, което означава, че чистата сума, която взимат, е около 750 лв. Длъжен съм да спомена, че сме категорично съгласни, че трябва да се повишат заплатите на медицинските сестри, тъй като те са нископлатени, освен това броят им страната ни е малък, допълни той. Заплатите, особено на младите лекари, също трябва да се повишат, защото тези кадри трябва да ги запазим за България, каза още Грудев. Не сме съгласни с начина, по който това се върши и до дни ще подадем жалби в съда, допълни Грудев. По думите му адвокати и специалисти по трудово право, с които са се консултирали от сдружението, са изразили категорично мнение, че вписването в НРД на изисквания за определени нива на заплати, е абсолютно незаконосъобразно. Не кореспондира със законите, защото КТД се отнася само до страните, до които са го подписали, добави той. Ние оспорваме и представителството на страните, които са подписали КТД, подчерта Грудев и посочи, че повече от 20 години едни и същи хора подписват КТД.
Жалбата ни е срещу това, че в един подзаконов нормативен акт, какъвто се явяват НРД и анексът, се включват трудово-правни условия. Грудев посочи, че в Закона за здравното осигуряване е указано, че националните рамкови договори не могат да съдържат клаузи, определящи трудово-правни отношения. Притеснението, от финансова гледна точка, е огромно, защото в момента, в масовия случай, в частните болници заплатите и осигуровките за персонала съставляват 60 процента от общите разходи, но в общинските и областните болници заплатите и осигуровките съставляват 80 процента от разходите на болницата. Ако сега трябва да се повишат заплатите, на тези 60 процента от общите разходи се добавят още 30 процента и стават 90 процента, а с оставащите 10 процента не можем да покрием плащанията си за други разходи, допълни Грудев. След като получим предвиденото 20 -25-процентно увеличение, което би покрило само половината от увеличението за заплати, ние пак ще изпаднем във финансово затруднение, обясни той. По думите му за общинските и областните болници, както и за някои университетски болници, това ще бъде финансова смърт.
Има друга опасна клауза, която е от времето на въвеждането на епидемичната обстановка, посочи още Грудев. По време на епидемичната обстановка имахме право на допълнителни средства за неблагоприятни условия на работа, припомни Грудев. Това бяха сумите, плащани на болниците в размер на до 85 на сто от определените бюджети, ако болницата не можеше да изпълни дейността си поради спрян планов прием или разкриване на големи ковид отделения. Това обаче важи само за времето на епидемичната обстановка, която беше отменена на 31 март 2022 г. Според клаузите на договора всяка надлимитна дейност, която сме изработили, ще се приспада от парите, платени за работа при неблагоприятни условия. Това означава, че ако една болница за година и половина в пандемия е получила 200 хил. лв. за работа при неблагоприятни условия, сега ако изработи 20 хил. лв. надлимитна дейност, те ще бъдат приспаднати от тези 200 хил. лв. и Касата няма да ѝ ги плати, обясни Грудев. Това ни поставя в особена и дискриминационна ситуация да връщаме пари, които са ни давани като подпомагане. Средствата, давани на ресторантьори и хотелиери по мярката 60:40 с цел подпомагане, не трябва да се връщат, а нас ще ни карат да ги връщаме, добави той. По думите му членовете на Надзорният съвет на НЗОК са уверили, че това няма да се случи, но клаузата е записана в договора.
 
Още 250 млн. лв. за болнична помощ чрез актуализация на бюджета на НЗОК в средата на годината
В средата на годината трябва да се актуализира бюджетът на НЗОК и да се увеличат средствата на болниците с 250 млн. лв., както и да се повиши финансирането на здравеопазването като цяло, каза още Грудев. Той изрази съгласие с увеличените средства за извънболничната помощ, но посочи, че за да се повишат заплатите на работещите в болниците, е нужно ежемесечно средствата за болниците да са с близо 35 милиона лева повече.
 
Здравната вноска от сегашните 8 процента да стане минимум 10 процента
Да се увеличи здравната вноска от 8 процента на минимум 10 процента, настоя Грудев. Не може ние да сме с най-ниската здравна вноска от цяла Европа, добави той. По думите му най-евтиното в България е трудът. Лекарствата и апаратурата, които купуваме, са на европейски цени. Трудът ни е евтин, плащаме мизерни заплати на лекарите и медицинските сестри, и затова те отиват в чужбина, каза още той.  В отговор на въпрос дали трябва да се повиши потребителската такса, плащана при преглед от личния лекар, която от години е 2.90 лв., Грудев припомни, че стойността ѝ е един процент от минималната работна заплата, но нивото на таксата е замразено. Не искат да го променят, а таксата трябва вече да е 7.10 лв., което подсказва за начина, по който мислят – изключително популистки и недалновидно, добави той. Грудев припомни, че голяма група от гражданите са освободени от тази такса. Предлагали сме и да отворят здравноосигурителните фондове, а те замразиха и тях, и сега тези фондове дублират работата на Здравната каса, допълни Грудев. По думите му там, където Касата не може да се справи заради липса на ресурс, е добре да се създаде надграждащ пакет услуги, в който може да се включат лекарства, импланти и др. Той посочи, че в проценти българите доплащат най-много в аптеките, за рехабилитация и в извънболничната помощ, и чак тогава в болница.
В отговор на въпрос дали България се нуждае от толкова много болници Грудев отговори утвърдително и попита риторично много ли бяха болниците по време на ковид пандемията. По време на пандемията, с лечението на пациенти, заразени с коронавирусната инфекция, в Пловдив бяха ангажирани 16 болници, от които само 7 бяха държавни и общински, останалите – частни, като частните разполагаха с повече от половината легла, посочи той. По думите му е имало периоди, в които най-голямата болница в Пловдив не е можела да поеме пациентите поради липса на легла и на специалисти. Тогава се е наложи от частните болници да се командироват медици, които да работят в нея месеци наред, допълни той. Грудев посочи, че в България няма 380 болници, а толкова са договорните партньори на Здравната каса. От тези 380 договорни партньори има 80 медицински центъра, които не са болници.  Те изпълняват амбулаторни процедури, за които не се изисква пролежаване. Говори се, че са много болниците, но никой не говори колко са много денталните лекари, например, каза още той.  В България всички лечебни заведения са търговски дружества. Всички общопрактикуващи лекари са частни дружества, всички аптеки са частни, всички дентални практики са частни, 70 на сто от медицинските центрове са частни, посочи Грудев. Частните болници са една трета от болниците, а частните лични лекари са 100 процента от личните лекари, кое е повече, попита отново риторично Грудев. Всичко това можеше да се избегне, ако не бяха извадени лечебните заведения от Закона за приватизацията, добави той.  По думите му е можело лечебните заведения да бъдат отдавани на концесия или да бъдат приватизирани. Големият проблем според Грудев е неравномерното разпределение на болниците в страната и посочи, че в Добрич има само „една едва кретаща болница“ и няма нито една частна болница. Диспропорциите на местно ниво лишават от права гражданите в съответните области. Това е задача на правителството и е добре то да създава стимули, добави Грудев.