Атласът на мигриращите птици в Европа вече е готов. Това информираха от Българската орнитологическа централа към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.
Евроазиатско-африканският атлас на миграциите на птиците – както е официалното му име, е всеобщо достъпен онлайн. Той включва интерактивни карти, показващи придвижванията на 300 вида птици, заедно с набор от съпътстващи текстове и статистически данни, продукт на международен екип от автори и редактори експерти-орнитолози. Атласът основно е базиран на повторни сведения от опръстенени птици, събрани от всички орнитологични централи в Европа, обобщени и анализирани от Европейския съюз за опръстеняване на птиците (EURING). В допълнение, за около 100 вида са включени и подробни данни, получени с проследяващи устройства върху отделни индивиди, чрез директна връзка със специализираната база данни на онлайн платформата Movebank. За разлика от печатните издания на повечето национални атласи, информацията в онлайн атласа ще бъде периодично осъвременявана – както от страна на EURING, така и от Movebank.

Именно в рамките на модула за видовите очерци Българската орнитологическа централа (ИБЕИ-БАН) бе привлечена като изпълнител, отговорен за разработването на статиите за 75 вида птици, което е своеобразен атестат за оказаното доверие към Орнитоцентралата в страната, посочиха от структурата.
Евроазиатско-африканският атлас на миграциите на птиците съдържа набор от интерактивни карти, които илюстрират миграционната свързаност на конкретния вид – както в цялост, така и по месеци и региони (общо осем в Европа), разликите между полове и възрасти, закономерности по отношение на различните обстоятелства по намирането при повторните сведения, както и анимации, показващи сезонните придвижвания в рамките на година.
Включени са и исторически промени в миграционните придвижвания, като има данни за 128 вида, показващи ефекта на фактори като непостоянни хранителни ресурси и климатични промени. Отбелязана е информация за целево унищожаване на птиците от страна на човека с анализ на географските закономерности и промените в течение на времето вследствие на природозащитното законодателство (в частност и Директивата за дивите птици), довело до значително редуциране степента на това въздействие.
В атласа има информация и за периодите на миграция при ловни видове птици, включително и анализ на предмиграционните периоди на миграция при редица ловни видове птици.
Той събира данни за миграционната свързаност в рамките на Евразийско-африканската система, като има направен количествен анализ на степента, при която индивидите от различни популации се смесват между отделните сезони и региони в рамките на годишния цикъл – 92% от общо 137 вида показват значима миграционна свързаност.
В системата има разширено резюме, което представя проекта в неговата цялост и неговото значение за природозащитата.
В България до момента са опръстенени над 865 000 птици от около 300 вида, като първото опръстеняване на диви птици с научна цел в страната се е случило през далечната 1928 г.
Евроазиатско-африканският атлас на миграциите на птиците се очертава да бъде сред основните инструменти, подпомагащи решенията, свързани с опазване и управление на отделни популации, видове или групи от видове птици в региона, както и стимулиращи бъдещи научни изследвания върху тях. 
Конвенцията за мигриращите видове на Обединените нации, която подкрепи проекта, има визията за в бъдеще да създаде набор от атласи – своеобразен Световен атлас на миграциите при животните, който ще допринесе за опазването на голям брой мигриращи животински видове.