Националният археологически музей ще е с вход свободен за всички деца до 16-годишна възраст на 1 юни. Това информират от Националния институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) в своята фейсбук страница.
В залите на музея са изложени интересни и за децата предмети, използвани в древността като играчки, отбелязват от НАИМ-БАН. Сред тях са ашиците - малки кости от глезена на животно, с които се играели различни игри за ловкост или игри на късмет подобно на зарчета. От Института разказват и за правилата  на някои от тях.

При един от най-разпространените варианти на играта с ашици, първият играч хвърля всичките на земята. След това взима един от тях и го хвърля във въздуха. Докато ашикът лети, играчът трябва да вдигне един от тези на земята, след което да улови хвърления ашик със същата ръка. Ако изпусне или докосне някой от ашиците без да иска, на ход е следващият играч. Ако успее да събере и задържи ашиците без да сбърка, се опитва да събере всичките от земята с едно хвърляне, а след това по групи.
При друга популярна игра с ашици играчът хвърля пет във въздуха и се стреми да задържи колкото се може повече от тях върху обратната страна на ръката си. След това с пръстите на същата ръка трябва да хване падналите на земята, без да събаря тези върху ръката си.
Подобна на играта на топчета, е тази, при която участниците хвърлят ашиците от определено място, като се стремят да уцелят кръг, начертан на земята, и да отместят ашиците на противника. Вместо ашици, може да се използват жълъди или камъчета. В друг вариант играчите се опитват да уцелят предварително издълбана в земята ямка. 
При играта на четно-нечетно е трябвало да се познае дали противникът държи в ръката си четен или нечетен брой ашици.
Ашиците са били символ на младостта и несемейния статус. Вярвало се е, че ашиците предпазват от зли сили, отбелязват от НАИМ-БАН.