Май и юни са месеците, през които въздушните маси са силно неустойчиви и това са двата месеца, в които градушките са често явление у нас. Градушките са характерни особено при развитието на мощни купесто-дъждовни облаци, които най-често се получават при преминаването на добре изразени студени атмосферни фронтове през Балканския полуостров. Това заяви за БТА д-р Красимир Стоев - метеоролог в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), попитан обичайни ли са за това време на годината у нас силните градушки, които паднаха през изминалата седмица на много места в страната и нанесоха поражения на земеделската реколта.
Красимир Стоев каза, че до утре ще има неустойчива въздушна маса над България. Метеорологът обясни, че през двата почивни дни - на 28 и 29 май, през страната ни премина добре изразен студен фронт и градоносните процеси бяха фронтални. Тези процеси се разделят на два типа - вътрешно-масови и фронтални. По линията на фронта се разви доста мощна конвекция и паднаха значителни валежи, а на много места в страната имаше и градушки. Доста интензивни бяха тези процеси в Рило-Родопската област, където паднаха значителни количества валежи и в някои от валежомерните ни станции количествата на валежите са над 100 литра на квадратен метър за 24 часа. Например такива са падналите валежи в Смолянска област, съобщи Стоев.
Най-интензивни бяха валежите и градушките в Рило-Родопската област, в Югозападна България - в Кюстендилско и Перник, както в Сливен и Свиленград, а също и в Северна България
Може да се обобщи, че най-интензивни бяха валежите и градушките в Рило-Родопската област, в Югозападна България - в Кюстендилско и Перник. В Горнотракийската низина също имаше градов процес - в района на Сливен и Свиленград, а също и в Северна България - в централните райони на Дунавската равнина, в Плевенско и Велико Търново, съобщи Красимир Стоев.
Той отбеляза, че неслучайно по такова райониране в страната са изградени и полигоните на Изпълнителната агенция "Борба с градушките", които имат за цел "да засяват" градоносните облаци при самото им формиране, тъй като движението на въздушните маси в атмосферата на Балканския полуостров се премества от запад на изток. За съжаление, не всички опити за предотвратяване на градушките са успешни и през почивните дни имаше много снимки с "внушителни размери на градови зърна - като яйца и орехи", които паднаха на различни места в страната, коментира метеорологът. 
Градоносните облаци се разделят на три части - топла, преохладена и ледена част
Красимир Стоев обясни и как се формират градоносните облаци. Облакът се разделя на три части - топла част, преохладена и ледена част. В топлата част на облака температурите са изцяло положителни. В ледената част на облака има изцяло само ледени кристалчета и падайки в преохладената част, кристалчетата полепват едно за друго. Затова градушката, която беше паднала с по-големи размери на места в страната, беше в различни форми - заради слепването на няколко ледени топчета, обясни синоптикът.
Отново искам да повторя, че градушките са обичайни явления за май и юни в България, защото това са месеците с най-голяма неустойчивост на въздушните маси, като причина е преминаването на добре изразени фронтове, които носят влажен въздух, коментира д-р Красимир Стоев. 
Като цяло времето у нас ще се постабилизира, но въпреки това в следващите дни - на 1, 3 и 5 юни, на места пак ще има неустойчивост на атмосферата. Засега екстремният индекс за опасно метеорологично време не ни дава основание да очакваме такива градоносни процеси до 5 юни, но към 5 и 6 юни се очаква преминаването на студен фронт от северозапад. Тогава се очаква пак да има по-неустойчиво време, с по-масови и по-интензивни валежи, с гръмотевични бури и с градушки, съобщи метеорологът.
По-трудно ли се прогнозират градоносните облаци от метеоролозите?
Градоносните облаци като цяло се движат бързо и са по-трудни за прогнозиране. Но, ако човек внимателно се заслуша или зачете в краткосрочните прогнози на НИМХ - от днес за утре, то в тях има предупреждения, когато се очакват интензивни валежи и преминаването на атмосферен фронт, каза метеорологът. "В тези прогнози съобщаваме и когато има условия за градушки, а когато процесът е фронтален - направо казваме, че ще има градушки, а не, че ще има условия за градушки. Хората трябва да са по-внимателни в терминологията, която от НИМХ използваме в прогнозите си при предупрежденията за градушки", препоръча Красимир Стоев.
Той обясни също, че основата на градоносните облаци е твърде бяла, на фона на останалата част, която е доста сива и тъмносиня, и е в самия купесто-дъждовен облак.