Видяното и наученото в България, европейския дух, който вдишва Ататюрк, той ще пренесе и развие по-късно в републиканска Турция, в този смисъл София има значението на лаборатория, където кристализират идеите и намеренията му, които ще го издигнат до държавник от световна величина и не на последно място - архитект на турско-българските отношения. Това казва Нахиде Дениз по повод престоя на бъдещия основател на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк в София като военен аташе, който макар и кратък се оказва особено значим за турския лидер и визията му за републиката, с която несъмнено изпреварва своето време.        
Турският документален филм "Софийските години на Мустафа Кемал, 1913 - 1915" ще бъде представен утре и в Брюксел. По този повод разговарях с Нахиде Дениз, дългогодишен кореспондент на БТА в Истанбул, която заедно с режисьора Уфук Каракаш е автор на филма. Тя разказа за раждането на идеята за документалната лента, за предизвикателствата и реализацията на продукцията и за събраните във филма факти около пребиваването на Мустафа Кемал в българската столица. 
Нахиде Дениз споделя, че това е първият ѝ документален филм, който реализира с турски екип, но идеята е нейна отдавнашна мечта.
"Много дълго съм проучвала този период от времето преди 109 години, когато основателят на съвременна Турция, във филма той е още Мустафа Кемал, по-късно ще приеме името Ататюрк, е първият военен аташе на османската държава в столицата на България, която само 30-ина години преди това е спечелила независимостта си от османлиите", разказва тя.
По думите й в българските източници този период от живота и дейността на Ататюрк се фокусира повече върху връзката на Мустафа Кемал с дъщерята на генерал Стилиян Ковачев - Димитрина (Мити) Ковачева. "Връзката между двама млади, винаги е вълнуващ love story разказ, пример за това е творбата на Лиляна Серафимова ”Обречената любов на Ататюрк“, преведена и в Турция, но само това, без архивни документи, бе недостатъчно, няма дори и една снимка на двамата от онова време", посочва Нахиде. "Другата линия се фокусираше повече върху реформаторската дейност на държавника Ататюрк след 1923 г. Ето защо реших, че софийският период на Ататюрк заслужава да се покаже в една по-широка платформа, каквато дава документалистиката. Преди десетина години преведох на български език книгата на турската журналистка Ипек Чалъшлар “Латифе Ханъм, съпругата на Ататюрк”, която имаше огромен успех в България и бе допълнителен стимул  да представим софийския период на Мустафа Кемал на базата на журналистическия принцип - чрез архивни документи, разработки на учени и спомени на личности, които са отблизо запознати с този период, нещо, което придава достоверност на разказа. Ето защо във филма има моменти, които са непознати или малко познати на широката общественост, включително в България", допълва тя. Според нея това е и отличителната черта на филма и стои в основата на интереса към него.
Запитана за мотивите да се спре детайлно върху периода, който Ататюрк прекарва в България, тя посочва че макар и сравнително кратък, 15-месечният престой на младия военен аташе Мустафа Кемал в България, "е бурно, съдбовно време - между Балканската и Междусъюзническата война и Първата световна война, които слагат отпечатък върху историята на Балканите, България, Турция и Европа. Време, в което Великите сили са в челен сблъсък в защита на своите интереси, а цената е платена с огромни човешки жертви. Точно по това време младият османски офицер е назначен за военен аташе в София, според някои източници - за да бъде отдалечен от Истанбул. Но той установява много лични контакти с държавните мъже на младата българска държава, лични приятелства, укрепва връзките с местните турци, неслучайно след време именно турските учители в България ще бъдат тези, които първи ще приложат въведената от Ататюрк латиница в училищата", разказва Нахиде.
Журналистката изтъква активното участие на Ататюрк в обществения, културен и политически живот в България. 
"Той не се ограничава - следи заседанията на Народното събрание, явява се на представление в софийската опера, за което ще изрази възторга си и ще послужи като пример за създаване на турската опера, явява се в еничарски костюм на бал и получава награда, вписва се активно в социалния, културния и светския живот на столицата, установява и сърдечен контакт, пътува из България, откъдето предава впечатленията си. Той фактически разчупва стереотипите. Турци и българи, които доскоро са били врагове, през 1916 г. заедно ще се бият за Добруджа. Правителството на Стамболийски изпраща оръжие и припаси за национално-освободителната война под предводителството на Ататюрк - факт, който също е сравнително малко познат в България, т.е. Ататюрк успява да сдобри бившите врагове, нещо, което Франция и Германия успяха да постигнат едва след 100 години", казва тя.
Нахиде посочва, че Ататюрк е държал много на приятелството с България. Широко известно е неговото мнение, че Турция и България винаги трябва да бъдат приятели и съюзници и че "който е враг на България, е враг и на Турция" - думи, които той казва пред кореспондент на вестник "Утро".
Журналистката изтъква, че филмът е направен на базата на сравнителния метод - на екрана са представени мненията и на български, и на турски учени историци и специалисти по темата. "Убедена съм, че именно това е начинът за пълното и многостранно осветляване на събития и личности, които се вписват в историята и на едната и на другата страна", казва тя. "Това, че съм родена в България и съм запозната с българската историография помогна и при избора на участниците - доцент Михаил Груев, директор на Държавната агенция по архивите, проф. Людмил Спасов, проф. Дженгиз Хаков, покойния проф. Милен Куманов, акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, които допринесоха в много голяма степен за автентичността на филма и на които съм изключително благодарна". Нахиде не пропуска да спомене и бившия министър-председател Симеон Сакскобургготски, който е предоставил за снимки двореца във Врана, както и внука на Мити Ковачева Деян Деянов, внесъл интересни детайли от разстоянието на времето. От турска страна също участват опитни историци - проф. Айше Каяпънар, изселничка от България и е един от най-добрите специалисти по докладите, които Мустафа Кемал изпраща до турския генерален щаб, проф. Левент Каяпънар, чийто прадядо се е познавал с Ататюрк, проф. Есра Саръкоюнджу Дегерли, която има докторска дисертация по темата, проф. Хюсеин Мевсим, добре познат и в България, доц. Ибрахим Камил, специалист по турско-българските дипломатически отношения. Журналистката откроява също приноса на бившия посланик на Турция в София Н.Пр. Хасан Улусой, както и на Н.Пр. г-жа Айлин Секизкьок, настоящия посланик на Република Турция в София. Младият и популярен композитор Мурат Евгин, познат на българската публика от сериала “Опасни улици”, написа музиката и песента „Честна дума” към филма „Софийските години на Мустафа Кемал 1913-1915“, която се превърна в хит, разказва още тя.
Нахиде определя като сериозно предизвикателство опита на екипа да създаде документален филм за софийските дни на Ататюрк, в който да бъде представена една по-различна версия.
"Филма създадохме в екип с г-н Шенол Демирйоз, бивш директор на турската национална телевизия, който бе един от най-добрите документалисти на Турция и който за съжаление почина по време на снимките. Завършихме го с режисьора Уфук Каракаш, в сътрудничество с оператора Чавдар Жиров. Работата ни продължи около три години, в условия на строгите ограничения на ковид мерките, но сме особено доволни, че те не успяха да попречат на ентусиазма ни да издирим максимално свидетелства и документи за Мустафа Кемал в България. Не са много, но ще се радвам, ако нашият филм допринесе за намирането на нови. Много силно впечатление ми направи готовността и съпричастността, които срещнахме в България на всички нива. Както и това, че въпреки изминалото време, Мустафа Кемал е оставил следи в България. Заснехме повече от 80 часа снимки, направихме 70 страници интервюта, изготвихме субтитри на български и английски език. Помогнаха ни много специалисти, колеги, приятели, на които сме признателни", посочва тя.
Запитана какво още е планирано по промоцията на филма и къде другаде предстои да бъде представен, Нахиде напомни, че утре предстои прожекцията на документалната лента в Брюксел. В Белгия "Софийските години на Ататюрк, 1913-1915" ще бъде излъчен под домакинството на посланика на Република Турция в кралството - Н.пр. Хасан Улусой, който участва във филма. "Получихме вече покани за участие в няколко фестивала, а също и за прожекции в САЩ, Великобритания, на определени годишнини, както и от различни градове в България", казва тя.
Журналистката споделя, че е много щастлива от добрия прием и интереса към филма, на чието представяне в Централния военен клуб в София на 19 май присъстваха и много официални лица - бившите президенти Петъp Стоянов и Росен Плевнелиев, бившият премиер Симеон Сакскобургготски, посланикът на Турция в София Н.Пр. Айлин Секизкьок. "Удовлетворена съм, че се справихме с предизвикателството и че направихме филм, достоен за името и делото на създателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк, на българската общественост и на София. В разговорите, които имах с много хора, у мен се утвърди мисълта, която ме владееше и при работата над филма - колко добре би било, ако на някое от местата, където е пребивавал Ататюрк в София, бъде поставен някакъв знак или плоча, които да напомнят за това и на бъдещите поколения. Нали документалният филм е послание и към бъдещето", казва Нахиде Дениз.