През последните години се очертава ясна тенденция чартърните полети като брой и дял в общия трафик все повече да намаляват, каза в интервю за БТА директорът на летище „Варна“ Димитър Костадинов. По думите му аеропортът в крайморския град очаква през това лято около 25 процента ръст в броя на пасажерите.
Полетите ще са от и до 52 дестинации в 20 държави.
Летището активно работи по изпълнение на няколко големи проекта, включително изграждане на фотоволтаична централа, а крайната цел е до 2030 година да намали сериозно въглеродния си отпечатък. Костадинов коментира и проблема с осигуряването на кадри, като неговата позиция е, че чрез промени в законодателството би трябвало да се даде възможност за по-голяма гъвкавост в отношенията между работодатели и работници в сектора на туризма.
Следва пълният текст на интервюто: 
- Г-н Костадинов, какви са очакванията за предстоящия сезон?
- Лятото започва по-добре в сравнение с миналата година. Очакваме ръст от 25 процента, или иначе казано броят на пътниците през лятото да достигне около 1,2-1,3 милиона души. Възможностите за пътуване са съпоставими с предходната година – от и до 52 дестинации в 20 държави.
Специфичното тази година е, че полският пазар продължава да се развива. Очакваме около 100 000 пристигащи и заминаващи пътници от Полша. Разбира се, най-силният пазар остава Германия с 2 500 полета от и до тази страна от началото на юни до края на октомври. За нас е важно, че нискотарифните авиокомпании увеличават както броят на полетите, така и на дестинациите, до които извършват полети.
За съжаление руснаците ги няма. През миналата година полети нямаше заради пандемията. В началото на тази, преди 24 февруари, планирането тръгна с 1 100 полета -  руски, беларуски, украински, което  е някъде около 10 процента от трафика на летище „Варна“. Общо взето, оценката е, че между 120 000 и 150 000 пътници в резултат на войната не дойдоха във Варна.
Хубаво е, че поддържаме и увеличаваме връзката с френския пазар, който за нас е традиционен. Има някакво отваряне на скандинавския пазар, от и до Швеция, Норвегия. Има раздвижване, но не е такова каквото ни се иска и каквото познаваме от преди 10 и повече години.
Иначе нямаме полети до някакви екзотични дестинации. Ако като такава приемем Абу Даби, ще имаме чартър веднъж в седмицата през юли и август. С Прибалтика също разкриваме връзка - с Латвия, но като бройка това е много малък процент и екзотика на фона на целия сезон.
Като ясно очертана тенденция мога да посоча обаче, че чартърните полети като брой и като дял в общия трафик в сравнение с предходните сезони намаляват.
- Какви са причините?
- Няма как да изброя всички, но една от основните е свързана с начина на планиране и осъществяване на туристическия продукт. Планирането на отпуските е с все по-голяма гъвкавост и по-къс хоризонт, вече има плажен уикенд туризъм, като този процес не е наблюдаван само у нас. На практика организираният туризъм много често вече е свързан с екзотични дестинации, с държави, които са проблемни от гледна точка на сигурността. Туристът иска уреденост и сигурност, а България все повече и повече дава това усещане, както и възможности човек сам да си организира почивката, било през стандартните сайтове за резервиране, било чрез възможностите, които предлагат самите авиокомпании. Известно е, че чрез техните сайтове също могат да се организират почивки, да се наемат автомобили и т.н.  Така че, това е сериозна причина за намаляването на чартъра спрямо общия трафик.
- До колко дестинации имате целогодишни полети?
- Вътрешните полети за и от София са по три пъти на ден, като спрямо миналата година има увеличение. Две авиокомпании летят – една нискотарифна и националният авиопревозвач.
Целогодишните полети са до 16 дестинации, като се надяваме тази година да бъдат увеличени. 
Едно от основните ни направления е Берлин (новото летище „Бранденбург“), до Виена вече виждаме повече от две авиокомпании, които осъществяват полети, а е известно, че конкуренцията е хубаво нещо и води до по-атрактивни цени. В Полша имаме полети до големите градове – Варшава, Краков, Катовице. Хубавото е, че и до там имаме четири авиокомпании, които осъществяват полети. 
Все още е рано за зимата да правим прогнози, но е видно, че Варна все повече и повече се налага като зимна дестинация и, с базирането на нискотарифната авиокомпания „Уизеър“ на летището, възможностите се увеличиха.
- Каква е инвестиционната програма на летището? По какви проекти работите в момента?
- Нашето летище ще има слънчеви панели, големи усилия полагаме в тази посока. Надяваме се в рамките на година и половина да се похвалим с изпълнението на този проект за изграждане на фотоволтаична централа. При нас голямата консумация на ток е през лятото, тогава имаме най-много пътници, а по същото време е и най-мощна слънчевата енергия. Проектът за централата ще бъде реализиран на няколко етапа, като на последния от тях се надяваме, че ще можем да генерираме достатъчно енергия и дори ще можем да продаваме на други потребители.
Работим по разширение на перона, увеличаваме самолетните стоянки, осветеността се подобрява. Голяма стъпка правим с осигуряването на електрически GPU – система за наземно електрическо захранване на самолетите, които и когато са на стоянка консумират доста електричество. Това ще помогне да не извършваме дейността с дизелови агрегати, а ще търсим комбинация с фотоволтаиците. Полагаме много усилия за намаляване на въглеродния ни отпечатък. Целта ни е до 2030 година той да бъде изравнен с този от 2015 година.  Фотоволтаиците всъщност са част от този проект, както и наземните захранвания, купуването на електро автомобили. Изобщо, стремим се да намаляваме консумацията на енергия, да бъдем по-зелени и по-чисти.
- Пътуват ли българите и до къде най-често?
- О, да, българите също пътуват много. Особено тези, които материално са над средното ниво, търсят пътувания особено по празниците. Имахме доста интересни чартъри. Моето наблюдение е, че българите търсят възможност за прекарване на ваканцията си не само в стандартните дестинации, а да видят нови неща, да се докоснат до по-екзотични култури.
- Една от най-важните задачи на летищата е сигурността. Продължавате ли с обученията на персонала?
- Разбира се. Ние подлежим на много одити както от страна на държавата, така и на авиокомпаниите. Проверките ни са по линия на ДАНС, Европейската комисия, наземните оператори, Гранична полиция и т.н.
Смея да твърдя, че това, което правим като обучение на персонала - за техника и оборудване, за действия и начин на реагиране в критични ситуации, е абсолютно съпоставимо с най-добрите практики в Европа. Нашите стандарти и изисквания са същите както в западните страни и оценките, които получаваме от одитите, го отразяват.
- Всъщност имате ли проблем с осигуряването на достатъчно квалифицирани кадри? Не е тайна, че в много от секторите има такива оплаквания.
- Както навсякъде, така и при нас. Това, което ни спасява в момента, че сезонът е доста къс в сравнение с 2018-2019 година, когато посрещахме по над 2 милиона пътници. Тогава сме наемали по 500-600 души. Тази година са 240. Та от тази гледна точка – че търсим по-малко персонал, затрудненията са по-малко. Но проблем на пазара има и това се вижда в броя на кандидатите, в изискванията им, в мотивацията им. Пазарът на труда става все по-труден и капризен, с все по-големи затруднения за привличане на добри кадри. За работодателите има проблеми заради липсата на възможност за гъвкавост. Пазарът се променя и би трябвало да се променя и нормативната рамка. В туризма има изключително големи пикове, къси хоризонти за планиране, големи предизвикателства за това как да се балансира между търсенето на услугата и предлагането и осигуряваното на ресурса, който е необходим. За съжаление съществуващата юридическа рамка не позволява достатъчно гъвкавост. Както примерно стана в земеделието – с почасови или еднодневни договори, такава възможност трябва да се предостави и на туристическия бранш. При нас например трафикът в пиковия ден, който тази година очакваме да бъде 26 август с някъде около 13 000 - 14 000 пътника, е много по-различен спрямо трафика, който е същата седмица във вторник или в сряда. Наполовина е. И това предполага, че, за да обслужим както трябва пътниците, на 26 август ще ни трябва повече персонал в сравнение с другите дни. Но няма как да предприемем нещо. Струпванията на гости изискват страшно голяма гъвкавост от страна на работодателите. И си мисля, че юридическата рамка трябва да се пипне, да се даде възможност за по-голяма гъвкавост във взаимоотношенията работодател-работник. Много е важно да има почасови договори. Защото много често се налага или да товариш хората си, или да назначаваш персонал, които е неизползваем през повечето време, но му плащаш заплати. Темата с липсата на кадри много се коментира, но, интересно защо, тази за нуждата от промени в законодателството някак си остава на заден план.