Двама са българските революционери и командири на чети, в чиято памет се организират походи - Христо Ботев и Таньо Куртев - Таньо войвода. И двамата имат сходна участ, и двамата имат вечно място в пантеона на българските герои - тези, които са се клели в България и са умрели с нея в сърцето, а не са се кланяли никому и не са чакали помощ от никого, освен от народа си.
Днес се навършват 146 години от гибелта на Таньо войвода, загубил главата си, но опазил честта си в бой с турците на 27 май 1876 година край село Араплар, днес село Априлово, Търговищко.
Тази година от 30 май до 2 юни ще се проведе 37-ият поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“. 220-километровият път през Елията, Лудогорието и Поломието ще бъдат преминат от 350 ученици от Силистра, Сливен, Кърджали, Тутракан, Исперих, Разград, Попово и София, както и от много туристи и наследници на войводата и четниците. Всеки ден ще се провеждат преглед на строевата подготовка и маршовата песен и много преходи и мероприятия по сценарий, видим и проследим на сайта на Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие“ (www.ludogorie.org). Финалът на похода е на 2 юни в местността Керчан баир до с. Априлово.
Предлагаме ви очерк за Таньо войвода от Красимир Григоров, завеждащ отдел „Възраждане“ в Регионалния исторически музей във Враца, публикуван в сайта „На мегдана“. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Априлското въстание събира като във фокус няколко века от националната история, разкрива енергията, способностите и недостатъците на новите обществени сили, родени и укрепнали през епохата на Възраждането.
Въстанието от 1876 г. трайно се е вписало в родовата ни памет не само като най-ярката и най-масова проява на борбата срещу чуждото агарянско иго, но и като символ на саможертвата и героизма. В него откриваме примери за подражание, търсим упование за самочувствие и гордост, разпознаваме силата на духа, на вярата и надеждата. Затова и интересът към въстанието и към неговите герои, няма и не може да стихне.
На 17 май 1876 г. две чети минават почти едновременно Дунава в помощ на въстаналите отрудени мъченици и изгарят като последни искри на бунтовните априлски пожари. Две имена блестят в пантеона на българската история - славните воеводи Христо Ботйов и Таньо Стоянов Куртев. И двамата имат сходна и злочеста съдба. 
Впуснали се с с нескрит ентусиазъм и мечти за подвит и свобода, сблъскали се с апатията и безразличието на местното население
залутано между отчаянието и надеждата, те стигат до първите сражения и разгрома, завършил с гибелта и на двамата.
Четата на Таньо войвода е организирана по план и идея на Христо Ботйов и затова е позната още като Втората Ботйова чета. Целта е с навлизането си от изток и запад да увлекат и вдигнат още повече духа на местното население, да помогнат на сливенските и врачански съзаклятници и като се установят в Стара планина да образуват „свободна територия“. На пръв поглед този замисъл сработва. Никола Обретенов излага пред Таньо Стоянов идеята, че революционния комитет в Олтеница с председател Ат. Чернев е узрял за въстанието и го очаквал да оглави четата.
Още повече, че четата щяла да се отправи към родния му Сливен, за където той е определен за апостол предходната есен. Давайки съгласието си, Таньо се връща в Турну Мъгуреле за да набави оръжието, подготвя четниците си и на 11 май ги изпраща за Олтеница с парахода, а 
той с още двама другари пренася с каруца оръжието
В Олтеница престояват пет дни и през това време е  попълнен съставът на четата. Към дошлите от Турну Мъгуреле, били включени и доброволците от Олтеница, които имали оръжие. В малката чета е сформиран и щаб под ръководството на Таньо Стоянов. Знамето е поверено на Велко Дачев. За секретар е избран Петър Русков, а ролята на водачи, поели  Стефан Николов-Заралията и Йовчо Кеяпенчев.
Да тръгнеш с 28 души да воюваш срещу една империя, въоръжена с най-модерното за тогава оръжие, да се промъкнеш между многобройните по онова време мюсюлмански села в Лудогорието и Поломието и да стреснеш така властта, си е истинско предизвикателство, но величествен и подвиг!
Уточнена е и тактиката. Стратегическият план на четата е да вдигне и увлече въстаници от българските села в Разградско и Ескиджумайско (Търговищко) и като дойде на помощ на шуменските чети, да се съедини със сливенските въстаници. Пътят на четата в началото съвпада с пътя на Панайот-Хитовата чета от 1867 г., подробно описан от секретаря Ив. П. Кършовски.
Бойният път на четата може да се раздели на три части
Първата обхваща периода от Пожарево до гара Разград от 17 до 20 май. Обладани от нескрит ентусиазъм, четниците се отправят към Разградските села, очаквайки към тях да се присъединят въстаници. На първата явка до трите кладенчета, в гората Курт Орман до Исперих, те узнават от двама съзаклятници от Хърсово, че въстаниците са се изтеглили за Горна Оряховица.
Войводата повежда четата към втория пункт на Побит камък през Воденските гори. В местността Палахча четата спира да изчака новите попълнения, а Стефан Заралията е изпратен за връзка до близкото село. Едва привечер четниците разбират от пастирчета, че комитата е заловен и подкаран за Разград. Опитът им да завардят пътя се оказва неуспешен.
Сутринта на 21 май, отчаяни от залавянето на Стефан и обезверени, че вместо помощ срещат в селата безразличие и дори враждебност, четниците са обхванати от гняв и мъст против селяните в Побит камък. Някои предлагат селото да се нападне и накаже.
Войводата се противопоставя, но разумните доводи не могат да уталожат гнева на четниците
Нещо повече, съдбата им е застрашена от глад и предателства. Опитният войвода все пак успява да ги умири и да ги поведе към Ескиджумайско /Търговищко/, където селата са въстанали. При нощния преход четата губи секретаря си Петър Русков, който пада от скалите над село Костанденец.
Започва третата част от пътя - път на сраженията и разгрома на четата.
Надвечер на 25 май 1876 г., четата води първото си сражение при село Ломци, в което е ранен четникът Гено Грошов - Гено Гроша от Котел. След сражението четата изоставя посоката към Търговище и поема на юг към Омуртаг. Сутринта на 26 май осъмва в корията при село Светлен.
Гората е крайно неудобна за укритие и сражение. Своевременно е направен анализ на обстановката. Северозападната страна на позицията е под командването на войводата, а югоизточната е поверена на знаменосеца. Това предопределя и посоките, по които те по-късно отстъпват.
Неприятелят настъпвал внимателно и предпазливо, търсейки пролуки за пробив. 
Четата е обсадена, а надвечер и разкъсана на две
Застрашени в гръб от неприятеля, четниците започват да отстъпват в две различни посоки, като след това се разкъсват на още по-малки групи, които водят отделни престрелки. Дъждът принуждава турците да напуснат сражението и да търсят сушина, което подпомага четниците и те в това сражение дават само двама убити - Петър Недялков Танев-Свищовлията и Кара Петър-Трявналията.
Възползвайки се от поройния дъжд, Таньо войвода повежда хората си на северозапад и в подножието на хълма Керчан баир влиза в ръкопашен бой с неприятеля. Воеводската му десница развърта страховито ятагана и преди да издъхне, пронизан от обградилите го неприятели, той погубва шестима от тях и така помага на другарите си от групата да се отдалечат.
Отсичат му главата и я отнасят в одаята на Изет бей в село Кардам, а десницата му ведно с атлазеното знаме и разярения лев се озовават като трофей на потерята в село Конак.
Отрязват главата на „аслана“. Остава огромния му труп, проснат като разпятие. А над Керчан баир се спускат проклятието на отмъщението и кървавия залез!... В подножието му изгасва и последната искра от Априлския пожар през 1876 г., който, макар и с цената на много жертви и реки от кръв, пролети от изстъпленията на редовната османска армия и на башибозука, пали чергата на империята и две години по-късно България вече е свободна.

Кратка хронология за Таньо войвода и неговата чета

5 април 1846 г. - ражда се Таньо Стоянов Куртев, трето дете на Стоян Куртев Домусчиев и жена му Рада в град Сливен, квартал Клуцохор.
1 ноември 1871 г. - Левски основава революционен комитет в Сливен, Таньо Стоянов е сред основателите.
17  септември 1872 г. - Таньо Стоянов е  арестуван, но към началото на ноември е освободен срещу откуп и гаранция.
8 ноември - Левски идва в Сливен. Посреща го и го развежда Таньо. После го придружава до Котел.
15  ноември - Левски упълномощава Таньо да организира комитети в Търговищко, Омурташко и Добричко.
Януари 1873 г. - Таньо отново е арестуван.
10 април 1874 г. - Таньо е докаран на заточение  в  Диарбекир и получава прякор Уйгунсуза (Неприлягащия).
17 януари 1875 г. - Таньо бяга от Диарбекир за  Цариград. Получава прякор Диарбекирски.
Месец май - През Сулина пристига в Браила.
12 август - Извикан от Ст.Стамболов, пристига в Букурещ. Определят го за апостол в Сливенско във връзка с подготвяното всеобщо въстание.
20 септември - С още трима революционери посреща във Варна идващия от Цариград Иваница Данчов и  след получените инструкции се връща през Дулово и Тутракан в Олтеница.
Края на септември - От Олтеница отива в  Турну Мъгуреле. Среща се с П.Хитов, който отива в Белград. Таньо остава през зимата в Турну Мъгуреле. Подготвя се за минаване с чета в България през пролетта и поддържа писмена връзка с П.Хитов.
2 март 1876 г. - Христо Иванов-Големия, един от  съмишлениците на гюргевските апостоли, споделял  несгоди с Таньо, пита Д. Горов в Гюргево защо не отговаря на двете писма, които Таньо му е писал.
6 април - Н.Обретенов и Г.Апостолов се  връщат от България в Румъния, за да организират чета с купеното от врачани оръжие.
9 април - Обретенов и Апостолов срещат Таньо в Крайова, където и той купува оръжие за четата си.
10 април - Обретенов  и Апостолов отиват  при Ботев в Букурещ. Ботев се съгласява да застане начело на четата, която Филип Тотю отказал да води и дава идея да се организира втора чета, която от  Олтеница да тръгне за Сливен.
12 април - Н.Обретенов отива в Олтеница  и уговаря с Ат.Чернев организирането на четата. Чернев  обещава хора и въоръжаването им. Обретенов обещава да намери войвода, като има предвид Таньо Стоянов.
19 април - Ат.Чернев от Олтеница пише до Я. Ангелов в Гюргево: „Според разговора, що имахме с г. Н.Т.Обретенов, аз приготвих хора за Тутракан... Тъй също и за път и водач през тия места имаме“.
20 април - Обявява се Априлското въстание.
24 април - Н.Обретенов намира Таньо в Крайова. Таньо се съгласява да бъде войвода на Олтенишката чета.
26 април - Н.Обретенов научава в Бекет за въстанието в България и телеграфира в Гюргево. В същия  ден Таньо пише последното си писмо до П. Хитов: „Много  известия приехме откъде нас... Всички казват: сега е време. Деца продават, оръжие купуват и нази очакват  отде да се явим, знаме да издигнем, юнаци да поведем“. Уведомява, че има 4 пушки и 24 револвера.
28 април - Ат.Чернев от Олтеница пита с телеграма Д.Горов в Гюргево: „Нашите се вдигнали. Голямо  въстание станало. Истина ли е?“.  Отговарят му на 29 април.
Началото на май - Таньо отива до Гюргево за среща с представителите на Гюргевския комитет.
9 май - Таньо с двама другари потегля за Олтеница  с оръжието, натоварено в една каруца. Пристигат на 11 май.
11 май - От  Турну Мъгуреле за Олтеница потеглят  с параход и останалите четници. Престояват в града 5 дни, докато се организира четата.
16 май - Таньо войвода потегля тайно с момчетата си - 28 души, за България, но не успява да мине Дунава и престоява в тръстиките на блатата.
17 май - Четата преминава през нощта Дунава при с. Пожарево, Тутраканско, и бързо се изнася към с.  Антимово, където спира за кратка почивка. След това продължава към  разградските  села Хърсово и  Караарнаут (Голям извор).
...

27 май - На разсъмване четата сприра за отдих  при днешното с. Априлово. Потерите и сто конника редовна войска я пресрещат и ограждат...
28 май - Главите на Таньо войвода, Гено Гроша и  Кара Петър-Трявналията са донесени в конски торби в конака на Изет бей в с. Кардам. 
5 юни - При Котел залавят знаменосеца на четата Велко Дачев Тишев и като не знаят четник ли е или от бунтовниците в Тракия, го отвеждат в Одринския затвор.
7 юни - В гр. Търговище е заловен Стоян Енев-Шекерджията и заедно с Абрашев били изпратени в Разград и оттам в Русе.
29 юли - В Русе извънреден съд осъжда Стефан Заралията на смърт, Ив.Хр.Абрашев и Стоян Енев-Шекерджията по на 15 години затвор в окови и Петър  Иванов на 3 години затвор в окови. По силата на  амнистията от края на юли 1876 г. останалите заловени  четници са освободени под гаранция на влиятелни българи.
15 август - Осъдените са откарани на заточение - с влак до Варна и оттам с параход до Цариград, а после за Аккия. Завръщат се след сключването на Санстефанския мирен договор.