Розопроизводството е един от основните отрасли в региона на Казанлък. То има богата история и традиции, за които пред БТА разказа Радослав Петков, заместник-директор на местния Исторически музей „Искра“.
Розовата долина е един изключително голям производителен район, обясни Петков.  Той обхваща териториите на изток до град Твърдица, на запад - до Клисура, на юг - цяла Средна гора и на север - до Стара планина, а центърът е Казанлък.
Маслодайната роза е по-известна като роза Дамасцена, разказа Радослав Петков. Името означава, че растението е взето от Дамаск, Сирия. Според голяма част от авторите изследователи, то е пренесено на територията на Балканския полуостров с един от последните кръстоносни походи. Развитието на розопроизводството на територията на днешна България е резултат от благоприятния климат и почвени структури, обясни той и добави, че растението не е много претенциозно и е с много здрава коренова система.
Данни за производството на розов продукт от маслодайна роза дават пътешественици като Хелмут фон Молтке и Феликс Каниц, обясни Радослав Петков. Гравюра на Каниц разказва за времето, когато е бил на територията на днешен Казанлък и описва с какво са се прехранвали местните жители. На нея се вижда процесът на розопроизводството, макар и в примитивен вид.
При розопроизводството е важна грижата за почвените структури. Използвани са рала с конски и волов впряг. По думите на Радослав Петков най-важното е да няма затревяване на розовото растение. Използва се и специален инструментариум за почистване на растенията. Петков разказа, че сортовете рози са много, но първородителите са роза Дамасцена, Алба, Синтифолия, Галия. Той обърна внимание и на Казанлъшка маслодайна роза, която е отделен сертифициран вид.
Процесът на розоваренето често се е извършвал на самото розово поле непосредствено след розобера. Трудът е ръчен и няма как да бъде механизиран, а розовият цвят се бере много рано сутрин, обясни Петков. Съотношението при розоварене е един килограм рози и четири килограма вода. Продуктът, който се получава при първата дестилация, е розова вода. За да се добие розово масло, след изваряване на цялото количество розов цвят, трябва да се направи т.нар. преварка, обясни Радослав Петков. Добитата розова вода се връща в казана, прави се двойна дестилация и продуктът, който излиза, е много по-силно концентрирана розова вода. Тя често се оставя в т.нар. флорентински съдове, които имат медна основа и завършват със стъклено гърло. Тъй като розовото масло е по-леко от водата, то се качва на повърхността, след което се отделя от розовата вода, разказа Петков. Той подчерта, че от розовия продукт нищо не се изхвърля. Дори свареният розов цвят служи за наторяване на полето, както и за направата на сладко от рози.
Розовото масло се съхранява в мускали или конкуми, обясни Радослав Петков. Мускал е арабска мерна единица и се равнява на 4,98 грама розово масло. Доста често мускалите са стъкленици с дървени опаковки, но има и такива с метален или позлатен обков.
Радослав Петков обясни и защо цената на розовото масло е толкова висока – освен трудоемкия процес, значение има и количеството розов цвят, необходим за направата на един килограм розово масло. В зависимост от сорта, това количество варира от три до седем тона, което се равнява на седем до 15 хиляди розови цветчета за един килограм розово масло. Петков добави, че продуктът е изключително траен.
Казанлък е център на Розовата долина не само географски, но и заради насажденията си, заради културата и традициите и най-вече заради своите търговци, които успяват да изнесат българското розопроизводство извън границите на страната не само в миналото, но и в наши дни. Едни от първите казанлъшки фамилии, които се занимават с розопроизводство, са Папазови, Шипкови, Христови и Орозови, като значителни успехи имат и Хаджибончеви, разказа Радослав Петков. Първоначално продукцията е представяна в рамките на вътрешните пазари в Османската империя. Фамилията Папазови, с помощта на Христо Тъпчилещов от Карлово, успяват да достигнат до пазарите в Цариград, което им отваря пътеките в цял свят - Франция, Египет, Русия, Дания, Белгия, Нидерландия, Англия, Германия, САЩ и други. Българските розопроизводители са отваряли розотърговски кантори в много градове в Европа и света, допълни Петков. Важен елемент в бранша е била и рекламата. По думите на Радослав Петков местните търговци са участвали на изложения във Виена, Филаделфия, Чикаго, Анверс (дн. Антверпен), Грас и Пловдив, за да представят производството си.
През 1907 година в Казанлък е създадена и първата химическа лаборатория за тестване на качеството на розовото масло от  Христо Яръмов. Тя се прави поради нуждата да се защити името на българското розово масло извън границите на страната, обясни Радослав Петков. По това време доста често в бранша се е случвало  фалшифициране на розовото масло, чрез смесването му с масла от други етеричномаслени култури – здравец, зелена индийска трева. Яръмов прави тази лаборатория и налага сертификати за качество, които определят чистотата и съответно цената на розовия продукт.
Отново през 1907 година под ръководството на Константин Малков се слага началото на научноизследователската работа със създаването на опитно поле, което в по-късни години се превръща в днешния Институт по розата и етеричномаслените култури, разказа Петков.
По времето на социализма се извършва национализация на производството, пазарите се изместват, но не намаляват, обясни той. Създават се фабрики като „Българска роза“, където се извършват както лабораторни изследвания и производство на розово масло, така и направа на козметични продукти.
До голяма степен розата навлиза и в бита на хората в този край – както в модата, така и в посудата, във вярата и традициите.
Богатата история и традиции на розопроизводството в Казанлък по естествен път дават началото на емблематичния за града "Празник на розата", който през годините прераства от тридневен празник във фестивал, продължаващ един месец. Той започва с началото на розобера в долината и приключва с неговия край, каза Радослав Петков. В него са включени различни ритуали като розобер и розоварене с примитивна розоварна, които дават възможност на жителите и гости на Казанлък да се докоснат до вековните традиции на казанлъшкото розопроизводство.
В единствения по рода си Музей на розата в Казанлък, част от Исторически музей „Искра“, е експонирана богата колекция от предмети, снимки и документи, разкриващи историята на розопроизводството в този край.