Поредицата регионални избори в Германия тази пролет започнаха обещаващо за социалдемократите на канцлера Олаф Шолц, но завършиха с две тежки поражения. Вотовете бяха важни, защото се смятаха за тест за управлението на Шолц и водената от него политика по отношение на украинската криза, но според анализатори основна последица от тях беше, че канцлерът претърпя сериозни репутационни щети.
Тази пролет в Германия бяха произведени три важни регионални вота, резултата от които наблюдателите очакваха, за да предвидят как ще се развие вътрешнополитическата ситуация във федералната република в следващите месеци. Регионалните вотове бяха очаквани и като лакмус за одобрението към политиката на канцлера по отношение на войната в Украйна, която беше подложена на критики.
Първи тази пролет гласуваха избирателите в най-малката германска провинция Саар. Това се случи на 27 март, когато нещата взеха обнадеждаваща за канцлера посока. Неговата Германска социалдемократическа партия (ГСДП) спечели убедителна победа в пограничната с Франция област, събирайки 43,5 процента от гласовете и успявайки да измести от властта Християндемократическия съюз (ХДС) след над 20-годишно управление на провинцията от християндемократите. Това беше и първият електорален тест за Шолц след встъпването му в длъжност като канцлер на Германия през декември начело на сложна трипартийна коалиция със Зелените и либералите от Свободната демократическа партия.
Пролетният изборен маратон продължи с гласуването в Шлезвиг-Холщайн, най-северната германска провинция, където започнаха проблемите за Шолц. Там християндемократите сякаш успяха да вземат реванш за Саар и нанесоха много тежко поражение на ГСДП, получавайки 43,4 процента от гласовете. Социалдемократите останаха на трето място с едва 16 на сто подкрепа.
Така се стигна и до още по-тежкия удар, който Шолц и партията му понесоха, този път в Северен Рейн-Вестфалия. Както отбеляза Франс прес, ГСДП постигна най-слабия си резултат, който някога е получавала в тази провинция. Вотът в Северен Рейн-Вестфалия има изключително важно значение за германската политика, тъй като това е най-голямата по население германска провинция - там живее около една четвърт от населението на Германия и има около 13 милиона имащи право на глас избиратели. В провинция Северен Рейн-Вестфалия са съсредоточени важни градове като Кьолн, Есен, Дюселдорф, Бон и Дортмунд, а в икономическо отношение тя е процъфтяващо промишлено средище. Поради големия брой хора, които живеят там, и поради огромното стопанско и политическо значение на тази провинция (само за миналата година брутният ѝ вътрешен продукт от 733 милиарда евро, както отбелязва „Политико“, е по-голям от този на Турция, Швеция и Швейцария) изборите там често са наричани „мини федерални избори“, защото се приемат за показателни за нагласите на избирателите в цялата страна. През 80-те и 90-те години Северен Рейн-Вестфалия е бастион на социалдемократите, но през 2017 г. ХДС успя да прекъсне хегемонията им, а тази година християндемократите отново триумфираха като първа политическа сила, събирайки 35,7 процента от гласовете срещу 26,7 на сто за ГСДП, която остана на второ място. Значението на този вот може да се окаже стратегическо за канцлера.
„Дойче веле“ отбелязва, че победата на ХДС в Северен Рейн-Вестфалия е важен успех за християндемократите и новия им лидер Фридрих Мерц след тежкото поражение на партията на федералните избори миналата година, когато тя постигна най-ниския си резултат в следвоенната история на Германия. „ХДС се върна“, възкликна Мерц след изборната победа на кандидата на християндемократите за премиер на провинцията Хендрик Вюст, която определи като „забележителна“ и добави, че тя е показателна за „нагласите на национално равнище“.
Според наблюдателите друго следствие от тези важни изборни несполуки за канцлера е това, че той е засенчен от Зелените и в частност от двама министри от тази партия, този на икономиката Роберт Хабек и този на външната политика Аналена Бербок, чиито рейтинг неспирно се покачва, както отбелязва Франс прес. Илюстрация за това е успехът на Зелените в Северен-Рейн Вестфалия, където за пет години те успяха да се изкачат до трета политическа сила в провинцията, увеличавайки подкрепата си трикратно.
Смята се, че този възход на Зелените и на министрите им за сметка на канцлера се дължи на политиката, която той води по отношение на Украйна. Тя често е критикувана, че е тромава и колеблива, въпреки че Германия наруши дългогодишно табу във външната си политика и започна да снабдява с оръжие воюваща страна в конфликт, в случая Киев, отбелязва Асошиейтед прес. Обратно, зелените министри водят доста активна политика в подкрепа на Украйна и са категорични застъпници на подкрепата за Киев, включително и на военната.
Следващият голям електорален тест за канцлера ще бъдат изборите в средната по големина, но икономически мощна провинция Долна Саксония наесен, с които ще завърши тазгодишният изборен цикъл. 
Но освен за Шолц четирите регионални вота през 2022 г. са важни и за очертаващия се голям двубой в германската политика между него и новия лидер на ХДС Мерц, чиито християндемократи миналата година за пръв път бяха пратени в опозиция след 16 години във властта. 
„Тези избори са сериозен лакмус за новия председател на ХДС“, каза пред „Дойче веле“ преподавателят по политология и публична администрация в Констанцкия университет Волфганг Зайбел.
Дали неуспехите за Шолц ще продължат и обратно дали конкурентите му от ХДС и Зелените ще засилят още повече позициите си, предстои да видим, но със сигурност за канцлера няма да е лесно, особено предвид продължаващия конфликт в Украйна и непредвидимите му външно-и вътрешнополитически измерения.