Полезащитните пояси са критична инфраструктура и трябва да бъдат разглеждани като такава, каза заместник-министърът на земеделието Иван Христанов по време на посещение в Добрич.  
Той бе в града за работна среща на тема „Предприемане на спешни мерки за възстановяване и подобряване на фитосанитарното състояние на защитните горски пояси (ЗГП) чрез използване на дървесни видове, устойчиви на климатични промени“, организирана от Изпълнителната агенция по горите и от председателя на Българска асоциация „Биопродукти“ Албена Симеонова.
Христанов заяви, че до месец трябва да приключи инвентаризацията на горските пояси. Тогава ще се разбере колко от тях са засегнати и имат нужда от рехабилитация. Паралелно ще бъдат преразгледани и възможностите за финансиране чрез министерствата на земеделието и на околната среда и водите, за да се подготви пакет от възможни мерки за следващите 4-5 години. Той обясни, че в Плана за възстановяване и устойчивост и Програмата за развитие на селските райони има няколко мерки, по които биха могли да се заделят средства за поясите.
Иван Христанов посочи, че е много важно да се направи поне 10-годишен план за възстановяване на ЗГП, с който да бъдат ангажирани и следващите правителства, тъй като площта на поясите в Североизточна България е 290 00 декара и те няма как да се възстановят за 2-4 години.
Според заместник-министъра е важно и Изпълнителната агенция по горите да разполага с по-добра материална база. Затова в момента се работи съвместно с изпълнителния директор на ИАГ инж. Филип Ковашки по проект за осигуряване на необходимото финансиране за нови превозни средства, GPS-и, дронове и други, както и да се увеличат заплатите на горските инспектори, сред които има "трупана над десетилетие демотивация".   
По думите му най-големият проблем е застъпването на слоеве на горския и поземления фонд. По предварителни данни около 10 процента от площта на ЗГП навлиза в частна или общинска собственост. Има и места, където дървесните корони са много развити и не позволяват преминаването на селскостопанска техника. За да заобиколят клоните, земеделските работници навлизат в нивите и правят паралелен път, докато старият обраства. Това намалява площта на парцелите с 5-7 метра по цялата дължина на пояса, обясни заместник-министърът.
Анализът ни показва, че проблемът няма да е лесен за разрешаване, тъй като отношение има и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Още другата или по-другата седмица ще инициираме разговор с тях за съставяне на работна група. Ще говорим и със земеделците, каза Христанов.
Работната среща започна с теренно посещение на три обекта в района на село Стожер, които илюстрират проблемите на ЗГП. Първият – ясенов пояс, бе в недобро състояние, тъй като е достигнал пределна възраст, обясни инж. Цанко Николов, директор на Държавно горско стопанство (ДГС) –  Добрич. С помощта на дрон служители на Изпълнителната агенция по горите извършиха заснемане, което ще бъде анализирано в следващите дни. По-късно, по време на работната среща, Петя Матева, главен експерт към ИАГ, каза, че преобладаващата част от ЗГП в Добруджа са на възраст над 75 години. 
Вторият пояс бе залесен с церова растителност, която е избуяла и изместила близкия път с няколко метра към вътрешността на обработваемата площ. Третият бе залесен с нови насаждения. Там ИАГ демонстрираха и как дронът може да се използва за пръскане с препарати за растителна защита.