Сегашните демографски тенденции в Република Северна Македония не са благоприятни. Страната е изправена пред отрицателни демографски тенденции и това се проявява в увеличение на емиграцията в чужбина, каза ректорът на университета "Майка Тереза" в Скопие Изет Зекири на Международната конференция по миграция, озаглавена "Хора в движение, гражданство, идентичност и развитие ", съобщава специално за БТА агенция МИА.
Tова е новината на деня в Република Северна Македония, избрана от Медийната информационна агенция (МИА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Република Северна Македония да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт без промяна с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.
Според ректора Зекири демографският потенциал на една страна е основната предпоставка за разработване и създаване на всякакви политики и прогнозиране на бъдещо икономическо, политическо, образователно, здравно и друго развитие. Той посочи, че населението е един от най-важните фактори на обществото, на икономическото развитие на всяка страна. Населението, както посочи ректорът, е от голямо значение за обема, структурата и развитието не само на производството, но и на цялостната социално-икономическа дейност на една страна.
„Днес в Северна Македония има райони, в които възрастовата група над 65 години и повече участва с над 20 процента от общото население, а младото население - до 20 процента, което е тревожна ситуация. В областта на икономиката остаряването засяга икономическия растеж, спестяванията, инвестициите, производството, труда, пенсиите, данъците. В социален смисъл остаряването също засяга семейната структура и подредбата на живота, търсенето на домакинствата, миграционните тенденции, епидемиологията и здравеопазването“, каза Зекири.
На конференцията говори и министърът на труда и социалната политика Йованка Тренчевска, която подчерта, че с подобряване на условията за чуждестранни работници и опростяване на законовите процедури държавата допринася за намаляване на дефицита на работна ръка.
„В контекста на нашата държава, според статистиката на ООН, се смята, че в периода между 1990 г. и 2019 г. над 200 000 македонци са заминали за по-добър живот в чужбина, с което общата емиграция достига невероятните 32 процента от общото население“ , каза министърът.
Според Тренчевска пазарът на труда в страната е функционирал доста добре през последното десетилетие.
„Въпреки че процентът на участие нараства бавно, нивата на заетост и безработица показват значителни подобрения. Коефициентът на заетост (15-64) се е увеличил от 44 процента през 2011 г. на 54,7 процента през 2019 г., докато нивото на безработица (15-64) намалява от 31,9 на сто на 17,5 на сто през същия период. Младите хора, които са се сблъсквали с различни пречки на пазара на труда, сега са изправени пред по-благоприятни условия, които все още са далеч от условията, които съществуват в ЕС-27. Коефициентът на младежка безработица спадна от 55,5 процента през 2010 г. на 35,8 на сто през 2019 г., каза Тренчевска.
Заместник-министърът на образованието и науката Лулзим Алиу каза, че стратегическата цел на правителството и Министерството на образованието и науката е да насърчат по-бърз, по-приобщаващ и по-устойчив икономически растеж чрез инвестиции в качествено образование. Опитът на развитите страни, към които се стремим, според Алиу показва, че качественото образование увеличава продължителността на живота и е един от трите ключови сегмента, наред със здравеопазването и социалната закрила, които влияят върху качеството на живот и по този начин намаляват изтичането на мозъци.
За осигуряване на качествено образование, съпоставимо с това в страните с доказани образователни системи, се провежда цялостна реформа на обучението до девети клас, която, както посочи заместник-министърът, цели да предостави на учениците критично мислене и умения за решаване на проблеми по време на началния етап на образование.
„Инвестициите в образованието и създаването на специалисти, които бързо да си намерят работа, са ключови изисквания, които чуваме от младите хора. Затова правим промени и  в средното професионално образование, които дават възможност за изучаване на професии, изисквани от фирмите. „Чрез учене и практическа работа в реални производствени условия даваме възможност на младите хора да придобият компетенции, знания и умения, които ги правят по-конкурентоспособни на пазара на труда, но също така позволяват достъп до университети“, каза Алиу.
Конференцията е организирана в партньорство с Университета в Сасари-Италия, Университета в Прищина-Косово, Университета „Свети апостол Павел” в Охрид и НПО „Легис” в Скопие.