20 май 1873 година. Ден като ден. Пролет, слънце, вдъхновение в душата и подем в гърдите. Чудото е станало за пореден път - след дългата и мрачна зима животът отново се е възродил и навсякъде е зелено и цветно. Да, сигурно е бил точно такъв 20 май преди 149 години, но в историята на световната мода, а и на световната култура въобще, той остава с нещо друго. Това е денят, в който Леви Щраус и Джейкъб Дейвис получават американски патент за сини памучни панталони с медни капси, станали известни по-късно като джинси на Запад и като дънки у нас.
Предлагаме ви кратка история на тази обикновена наглед дреха, но с необикновена съдба и успех, написана от Добромир Добрев в сайта div.bg. Заглавието е на редакцията.

Носен от всеки - от пенсионери до президенти, денимът е изминал дълъг път за сравнително кратко време. Това е историята на този материал със собствен живот.
Щраус и Дейвис: Раждането на една легенда 
Не можеш да разкажеш историята на денима, без да споменеш едно име - Levi`s. И тази история започва с двама мъже. Първият е роденият в Бавария Леви Щраус, който през 1853 година се премества в Сан Франциско. Едва 23-годишен той е изпратен да разшири бизнеса на семейството си, който се изразява основно в търговия с дребни тоалетни принадлежности на западния бряг на САЩ по време на доходоносната Златна Треска. Вторият е по-малко известният Джейкъб Дейвис, емигрант от Рига. През 1870 година на Дейвис е дадена необичайна задача: жената на местен дървар го моли да създаде за мъжа й (който бил доста едър) чифт здрави панталони. Толкова здрави, че да издържат много и да не се късат дори и след години тежък труд. Дейвис приема работата заедно с дадения паричен аванс и се залавя за работа първоначално с топ бял памучен плат, купен от Леви Щраус.
Дотук нищо необичайно, но, работейки, Дейвис случайно попада на купчина медни нитове, останали от предишна работа в работилницата му. Идеята да ги сложи на ключови места, създавайки по-здрав и износоустойчив продукт, е гениална. Той продава направените десет чифта същото лято и славата на неговите изключително здрави гащеризони, както били наречени, се разпространила бързо. Имайки нужда от някакъв бизнес партньор, Дейвис се обръща към човека, който му продал преди години онзи плат, от който тръгнало всичко, и през 1872 година написва писмо на Щраус. На 20-ти май 1873 година двамата получават патенти номер 139 и 121 за „подобряване на закрепването на отворени джобове“. Тези патенти са свидетелството за раждане на модерните дънки - творението, което ще заслужи на Леви Щраус и Джейкъб Дейвис място в историята.
След златната треска 
Щраус и Дейвис правят фурор за кратко, имайки предимството да са първите, които правят дънки, но патентът им изтича през 1890 година. След като правната защита е вдигната, други брандове започват бързо да произвеждат панталони от същия материал и със същия изключителен дизайн и изведнъж се оказва, че да си първи, не е от съществено значение. „Levi Strauss & Co“ е формално основана през 1873 г. и въпреки това влиза на пазар, пълен с конкуренти, някои големи и други, произвеждащи продукти от деним от повече време.
Един такъв съперник е марката на Илойс - Хайнеман „Can`t bust` Em“, които работят в задния двор на „Ливайс“ в Сан Франциско от 1851 г. По това време продукцията на деним е малка и пазарът е предимно локален, което позволява на редица компании да съществуват едновременно. Също така растящото търсене на работно облекло от деним, което да облича нарастващата работна сила на Америка, означава, че има работа за всички.
Около 1890 година се поява първият чифт от иконичните 501, които в началото се наричат просто XX. Тези първи версии са близки до модерните 501 и все пак, докато някои познати детайли (като дъгообразните шевове) са сложени още тогава, то други подобрения са направени по-късно. Коженият етикет отзад (1896), вторият заден джоб (1901) и гайките за колан (1922) са добавени, когато скромните дънки се трансформират от утилитарно работническо облекло в по-модно осъзнат продукт.
Как е спечелен Западът 
С напредването на 20 век денимът се мести от фабриките и ранчотата в гардероба на обикновения американец. Годините след 1900-та променят виждането на хората за Дивия Запад и живота там, като той се променя от сурова действителност в една романтична имитация на памет и национална митология. И когато влаковете заменят дилижансите и каубоите прибират ласата, Холивуд започва да показва лъскави киноверсии на публиката, жадна за носталгия.
Първият каубойски филм „Голямото ограбване на влака“ („Great Train Robbery“) е едва десет минути и е пуснат през 1904 г., но годините след 1930 г. са златните за уестърните, като представят Джон Уейн с „Колт“ 45 калибър в ръка, каубойска шапка и чифт прашасали дънки. Междувременно брандовете, произвеждащи деним, фокусират рекламните си кампании върху каубоите, заигравайки се с този зараждащ се национален мит. Туристи се отправят на тълпи до различни ранчота в Калифорния, за да опитат каубойския начин на живот и чифтът дънки са техният паспорт до тази пантомима на Дивия Запад.
По същия начин бивши каубои са взети на работа от нововъзникващите гиганти на денима („Levi`s“ на западното крайбрежие и „Lee“ на източното). През 1941 г. „Lee“ търсят помощта на звездата от родео шоута Търк Грийнъф за подобряване кройката на техните дънки. Жената на Грийнъф - Сали Ранд, бивша екзотична танцьорка, прекроява стандартния чифт дънки „Lee“, като ги прави по-стеснени в бедрата и ги разширява около прасеца и глезена. Резултатът е дънките с „boot cut“ (буквално-рязани за ботуши), които бързо се превръщат в предпочитан модел в Америка. 
 Бунтовници без кауза
През 50-те години на миналия век, дънките отново претърпяват промяна, превръщайки се от символ на национална гордост, носен от величавите каубои в асоциирани с бунтовничеството и непълнолетната престъпност дрехи, когато мотористите и тийнейджърите изграждат собствена връзка с денима. Сравненията между каубоите от Дивия Запад и мотоциклетистките банди от петдесетте могат да бъдат направени лесно. И Холивуд със сигурност ги прославя по същия начин. Сензационните съобщения за безредици по време на мотоциклетно състезание в Холистър, Калифорния, през 1947 година стават основа за един от емблематичните филми на тази ера - „The Wild One“ („Дивият“), излязъл по кината в Америка през 1953. Две години по-късно - през 1955-а, се появява „Бунтовник без кауза“ - филмът, който хвърля светлина върху все по-драстично отварящата се пропаст между младежта на Америка и консерватизма на нейните родители, като същевременно ражда и друга американска икона. И въпреки че Джеймс Дийн умира трагично в автомобилна катастрофа един месец преди премиерата на филма, неговият портрет на Джим Старк в бяла тениска и дънки „Lee 101“ ще се окаже безсмъртен. Ходейки по прашните американски пътища с чифт 501, Джак Керуак предефинира представите за съвременна литература и свобода. Като символ на младежкото опълчение, дънките вече разполагат с определена сила; младите хора, които ги носят, са неустрашими и когато възрастните ги погледнат, се боят от тях. Вестниците роптаят срещу „непълнолетните престъпници“ и „бандите от мотористи“ и денимът е забранен в училищата, когато учителите започват да се страхуват, че самото носене на дънки може да доведе до размирици. Поставени пред тази социална промяна, „Levi`s“ започват да продават денима си из цялата страна през 1950 година чрез хитър маркетингов ход, променяйки скучното и остаряло наименование „комбинезон“ до далеч по-модерното наименование „дънки“.
Лятото на любовта 
През лятото на 1967 година над 100 000 човека се събират в Сан Франциско с обща цел. Отиват, за да споделят музика, идеи, креативност и немалко количество психоактивни наркотици, с цел да разширят умовете си и да се отворят за нови преживявания. Това, което става популярно като „лятото на любовта“, е определящият момент на 60-те, преживяване, изпълнено с настроение на оптимизъм, експериментиране и радост от самото съществуване, излъчвана във всичко - от музика до облекло. Денимът представя на младежите без задръжки бяло платно, върху което да оставят своя отпечатък. И заедно с новите кройки идват и различните видове персонификация в тон с цялостното настроение за себеизразяване - орнаменти, бродерия и изтъркване по колената. На този фон на нова социална промяна Америка е официално призната за най-голямата икономическа сила в света и гигантите на денима разширяват обхвата си и са представени в Европа и Япония в качеството си на посланик на модерния американски начин на живот.
Дизайнерски деним 
Втората половина на 70-те години е времето на бума на дизайнерския деним, който ще доминира през следващите двайсет години и в крайна сметка ще доведе до задушаване на индустрията. Денимът спира да бъде облеклото на аутсайдера и е или много евтин и нискокачествен, или безсрамно скъп и еталон за висша мода. И когато дизайнерски лейбъли започват да произвеждат тяхната луксозна и лъскава версия на функционалната класика, цените започват да се качват, подхранвани от кухата икономическа екстравагантност на 80-те. Калвин Клайн, който произвежда своят първи чифт през 1977-а, започва да продава по 15 милиона панталона през 1981-а, само четири години по-късно. Провокативната рекламна кампания с тогава 15-годишната Брук Шийлдс поставя тона на идващите десетилетия. Рекламата пита „Знаете ли какво има между мен и моите келвини? Нищо.“ и е спряна от излъчване в по-консервативните телевизионни канали. Ех, тази пуританска Америка, която иначе жадно купува „Плейбой“ и „Пентхаус“, в по-нови времена не спира да рови в едни по-специални сайтове и въобще захранва с много милиони годишно т.нар. индустрия за възрастни!...
Днес дънките са навсякъде и спокойно можем да кажем, че са най-популярните панталони в света.
Да не би и вие да носите такива?