Създаването от науката на хибридни растения е пътят към справянето с климатичните промени. Това каза в интервю за БТА Христо Козаров, студент в магистърска програма „Лозарство с основи на винарството“ към Аграрен университет – Пловдив. Според него основното предизвикателство пред младите специалисти сега и в бъдеще ще бъде как от по-малко площ да се произвежда повече и по-качествена продукция.
Климатичните промени безспорно влияят много в селското стопанство и тази година например реколтите по овощните култури и лозята масово са измръзнали от слана, каза Козарев. По думите му със зелената сделка на Европейската комисия, която цели да направи Европа климатично неутрална до 2050 година, ще се въведат много промени, които ще повлияят пряко на земеделското производство. Налага се политика към поетапно преминаване към биологично производство на култури с по-малко пестициди, каза Козарев. Той изтъкна, че населението на планетата расте, земеделските площи всяка година намаляват – заради ерозия на почвата, застрояване, замърсяване и „това води до предизвикателството да се добива повече храна на по-малка площ.“
Хибридите, които се създават в момента, правят културите устойчиви на климатичните промени, които предстоят и болестите, отбеляза Козарев. По думите му генно-модифицираните посеви не вредят на човека, а прекомерното наторяване и пестицидите, които се използват. 
Според Ани Георгиева, студентка по „Агрономство и полевъдство“, решаването на проблема с климатичните промени започва с възпитанието на децата, „които трябва да се насочат към опазване и опознаване на природата“. По думите й вече има т. нар. модерно земеделие, което позволява културите да се отглеждат по нов начин. Например има модернизирани оранжерии, които позволяват отглеждането на зеленчуци без да се повлияват от климатичните промени, допълни Георгиева. 
Да бъдеш добър агроном означава да прогнозираш и „хванеш“ климатичните промени и да приложиш съответната техника срещу това, така че те да не повлияят върху отглежданите от стопанствата култури, каза Петър Андонов, студент в специалност „Лозаро-градинарство“. Той посочи като пример промени във времето за сеитба и беритба, предотвратяване на набези от насекоми и болести.
Студентите посочват като проблем в областта на селското стопанство ограничените стажове на обучаващите се в реална среда. Технологиите напредват, можем да се информираме от много места, но ако няма кой да ни покаже практически как се случват нещата, няма как да сме подготвени на 100 процента, каза Козарев. 
Възможност за добра реализация в сектора студентите виждат в това държавата да задължи стопаните на земеделските райони да имат агрономи. Когато това се случи, агрономът ще следи всяка култура как се развива, с какво се пръска, как да се отглежда, от което реколтата и качеството ще бъдат по-добри, коментира Станислав Колев, студент, специалност „Лозаро-градинарство“.
На въпрос в каква Европа искат да живеят през 2050 година студентите отговориха, че си я представят обединена като континент и производител на зеленчуци, плодове, грозде, зърнено-житни и маслодайни култури. Континентът е с едни от най-плодородните почви на планетата, в това число влиза и България, която трябва да става все по-независима в производството на храни, коментира Христо Козарев. Колегите му споделиха, че се надяват в бъдеще Европа да бъде по-чиста, с по-малко отровни газове.
Климатичните промени и как да се справим с тях са тема на дискусията, която БТА организира в пресклуба си в Бургас на 20 май. Срещите се изпълняват с подкрепата на Европейския парламент. Дискусията ще бъде излъчвана на живо в социалните мрежи на БТА във фейсбук и ютуб.
Още информация има на https://europe.bta.bg.