Външният министър Буяр Османи смята, че проекторезолюцията на Европейския парламент за напредъка на страната за 2021 г. не е пряко свързана с ветото, а е позицията на евродепутатите, докато решението за ветото се взема от Съвета на ЕС, съобщи специално за БТА агенция МИА.
Tова е новината на деня в Република Северна Македония, избрана от Медийната информационна агенция (МИА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Република Северна Македония да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт без промяна с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.
Работихме усилено по текста на тази резолюция. Ако погледнете първоначалните поправки, мисля, че заедно с подкрепящите ни депутати в ЕП успяхме да неутрализираме опитите за налагане на поправки, които бяха доста провокативни. До края на процеса не можем да предвидим какво могат да приемат депутатите и различните групи, но сме в постоянен контакт. Тази резолюция изразява позицията на ЕП, но не утвърждава и неутрализира ветото, т.е. няма пряко въздействие върху самото вето, каза Османи.
По повод  на това каква дипломатическа офанзива ще бъде предприета по отношение на тези изменения, Османи каза, че нашият посланик в Брюксел с цялата мисия вчера е бил в ЕП за срещи с всеки един от депутатите.
Правим това от няколко месеца, защото този процес се обсъжда от доста време, дори на AFET имаше две поправки, които за съжаление бяха приети на самата среща, въпреки че никога дотогава не бяха обсъждани. Има още две поправки, които са предложени, които смятаме за спорни, но ние не сме там, българските депутати са вътре в парламента. Ние се опитваме отвън да ги неутрализираме  чрез контакти с подкрепящите ни", каза Османи.
Той повтори, че това няма да се отрази на целия процес, защото няма дилеми с никой друг освен България и че тази позиция не може да бъде наложена като европейска позиция, но все пак трябва да бъдем по-активни в тази част, за да обясняваме непрекъснато нашите позиции.
Османи посочи, че трябва да се подчертае, че резолюцията в ЕП е положителна, защото там ясно казва, че двустранните въпроси не трябва да бъдат част от процеса на присъединяване.
Институтът за европейска политика (ЕПИ), заедно със „Защитниците на гражданските права“ (Civil Rights Defenders) и членове на мрежата “Мисли за Европа” (Think for Europe), изпратиха вчера отворено писмо до евродепутатите относно проекторезолюцията за Доклада на Комисията за 2021 г. за Северна Македония.
В писмото те призовават депутатите да размислят за части от резолюцията и както казват,  условията, поставени от България, които ще имат отрицателни последици за идентичността на Македония и ще подкрепят ултиматума, който България налага на страната, използвайки членството в ЕС като инструмент. Те приветстват факта, че проекторезолюцията, както и предишните резолюции, отново препоръчва официалното започване на преговорите за присъединяване със Северна Македония (параграф 5 и параграф 69), но посочват, че в нея има съдържание, което напълно подкопава тази позиция.
Те също така посочват изменението, въвеждащо параграф 75-б, което призовава за "историческо помирение, основано на дефинирана обща история, както е предвидено в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество“, което според ЕПИ ще подкрепи българския натиск за налагане на собствено тълкуване на историята, използвайки своята позиция на страна-членка на ЕС.
Освен това текстът в параграф 79 предполага и натиск върху Общата мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, която трябва да изпълнява задачата си самостоятелно и професионално.
"Отричането на македонския език доведе до блокиране на подписването на Споразумението за статут с Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Фронтекс) от страна на България. Проекторезолюцията (параграф 40) "отбелязва, че споразумението за статут с Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) все още не е подписано поради нерешени двустранни въпроси“, но не се посочва причината. Факт е, че България блокира подписването на Споразумението, възразява срещу използването на македонски език, което показва упорито отричане на македонската идентичност. "Това не само противоречи на Преспанското споразумение, но и представлява сериозен риск за общите интереси на ЕС, Северна Македония и региона в ситуация на геополитическа криза“, се казва в писмото.
Евродепутатът Илхан Кючюк ще обсъди следобед доклада за напредъка на страната в ЕП, в който ЕС се призовава да оцени исторически важните последици за сигурността и стабилността и единството на европейския континент и Западните Балкани във връзка с руското нападение срещу Украйна.
В документа се отправя "спешен призив“  към страните от ЕС да покажат единство, като официално започнат преговори за присъединяване със Скопие и Тирана, вземайки предвид геополитическите последици и изпълнението на официалните изисквания, като инвестициите в доверие, стабилност, напредък и помирение в региона и се отбелязват и опасностите от нарастващата икономическа и енергийна зависимост на целия регион от Китай и Русия.
Очаква се ЕП да приветства процеса на укрепване на отношенията на Северна Македония със съседните страни и засиленото регионално сътрудничество, което се съдържа в Преспанския договор с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Очаква се евродепутатите да призоват всички страни да продължат конструктивния диалог, за да осигурят пълното, последователно и добросъвестно прилагане на двата документа, като се въздържат от действия, които биха могли да подкопаят присъединяването към ЕС и по-широките европейски интереси, а Европейската комисия да увеличи усилията си за улесняване на диалога и по този начин да проправят пътя за устойчиво споразумение.
Докладът изразява подкрепа за Скопие и София да намерят взаимно приемливо решение на отворените двустранни въпроси и силно приветства политическия стимул за широка, конструктивна комуникация между двете страни, търсейки нова обща основа в много области от взаимен интерес вместо допълнителни разделителни линии.