Необходими са промени в Общата селскостопанска политика на ЕС, за да бъде подпомогнато опазването на птиците, без да бъде подценявано значението на климатичните промени. Също така е много важно развитието на възобновяемите енергийни източници - вятърни и соларни паркове, да бъде съобразено с изискванията за опазване на птиците и биологичното разнообразие. Това казва в интервю за БТА орнитологът Стойчо Стойчев. Климатичните промени и щетите, които те причиняват, ще бъдат тема на дискусията, която БТА организира в Бургас на 20 май в рамките на инициативата “Български гласове за Европа”.
Стойчев е директор “Природозащита” в Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), носител е на “Зелен Оскар” и Наградата на Уитли за работата му по опазване на царския орел. Координатор е на изготвянето на Европейски атлас на гнездящите птици.
   
Г-н Стойчев, как климатичните промени оказват влияние върху фауната и в частност върху птиците, където Вие сте експерт. Има ли заплахи, които вече са видими и за които е необходимо противодействие?
Климатичните промени предизвикват промени в сроковете на миграция и размножаване, както и промени в районите на разпространение (ареалите) . Птиците, които са най-застрашени от изчезване от изменението на климата, са тези с ограничен ареал и малки популации. Мигриращите птици са особено уязвими, тъй като зависят от множество местообитания с разнообразен климат. Арктическите птици и птиците, обитаващи високите планини, са също много уязвими – в тези райони се наблюдава бързо затопляне. Огромни части от тези местообитания, включително тундра и морски лед, може да бъдат загубени.
Пряко влияние върху животните оказват и човешките дейности – земеделски или промишлени. Те също така водят до промени в климата. Какви са те, имат ли негативни последици върху популации и хабитати? 
Най-голяма заплаха за птиците и биоразнообразието в България и Европа са земеделските политики и практики. Интензивното земеделие, движещо се от лошо планирани субсидии, е най-голямата заплаха, тъй като засяга големи площи и голям брой видове. Въздействието се дължи на увеличена употреба на пестициди, унищожаване на храсти и пасища и превръщане на пасища в обработваема земя, често само поради субсидиите и без стопанска ефективност. Неправилното развитие на възобновяемите енергийни източници (слънчеви, вятърни и водноелектрически централи) е друга заплаха, която очаквам да увеличи въздействието си през следващите години. Използването на отрови и бракониерството засягат някои ключови видове, като хищни птици, и имат въздействие на популационно ниво.  Загиването от токови удари по не обезопасени електропроводи също е значителна заплаха за едрите видове като лешояди, орли и щъркели.
Как, с какви инструменти Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) отговаря на негативните тенденции?
Прилагаме директни природозащитни мерки като подхранване и изграждане на гнездови платформи и работим с бизнеса и институциите за намаляване на заплахите. Много се гордея, че загиването на птици от токовите удар на птици беше признато като проблем в България и вече имаме голям брой обезопасени електропроводи. Преди 15 години този въпрос беше пренебрегван и не се предприемаха никакви мерки. БДЗП направи първото проучване по въпроса. С помощта на сателитни предаватели доказахме, че това е основната заплаха за световно застрашения царски орел, причиняващ над 60 процента смъртност на младите птици. Използвайки данните, ние убедихме електроразпределителните дружества да разработят мащабни проекти за изолация на опасни електропроводи. Хиляди стълбове бяха изолирани и много километри електропроводи бяха прокарани под земята в рамките на общи проекти с ЕВН и ЧЕЗ. Компаниите видяха и ползите за тях - намалени разходи за поддръжка, и започнаха да инвестират собствени средства за справяне с проблема. Спасени са хиляди птици от много видове. Популацията на любимия ми царски орел се увеличи от 8-10 заети гнезда през 2000 г. на 41 заети гнезда през 2021. г. Разбира се, имаше и други мерки, насочени и към други заплахи за царския орел, но предотвратяването на токов удар вероятно беше най-важното.
Друг голям успех е свързан с опазването на къдроглавия пеликан. Близо 60 години имаше само една колония в България - в езерото "Сребърна". БДЗП в партньорство с природен парк "Персина" изградихме платформи за гнездене и успяхме да създадем още 3 колонии на две други места  – остров Белене и защитена местност Калимок.
Смятате ли, че трябва по-сериозна регулация на европейското законодателство в частта му за опазване на околната среда и спиране на вредното влияние на климатичните промени. Какви да бъдат мерките, които следва да се предприемат?
Без да подценяваме климатичните промени считам, че за птиците много по-голям ефект ще има, ако бъдат направени промени в Общата селскостопанска политика. Също така е много важно развитието на възобновяемите енергийни източници - вятърни и соларни паркове, да бъде съобразено с изискванията за опазване на птиците и биологичното разнообразие.