Правната рамка за независимостта на съдебната власт в Черна гора до голяма степен съществува, но тя все още е обект на политическа намеса, така че независимостта на прокуратурата и съда трябва да бъде засилена чрез прилагане на препоръките на Съвета на Европа - Венецианска комисия и GRECO (Група от държави срещу корупцията). Това пише в последния неофициален документ на Европейската комисия (ЕК) за ситуацията в глави 23 и 24 за Черна гора, чието затваряне е от решаващо значение за по-нататъшния процес на европейска интеграция на Черна гора. Документът, който е цитиран от агенция МИНА, съдържа похвала заради увеличаването на броя на присъдите в борбата с организираната престъпност, броя на арестуваните членове на престъпни групировки и рекорда в конфискациите на наркотици в Черна гора.
„Правоприлагащите органи постигнаха ключови успехи, когато става въпрос за борба с престъпните мрежи през 2021 г., включително арестите на лидери на два водещи престъпни клана“, се казва в документа. Той обхваща периода от юни миналата година до април тази година и припомня, че „приоритет на по-нататъшния цялостен напредък в преговорите за присъединяване е да се изпълнят временните критерии в глави 23 и 24. Както е предвидено в ревизираната методология за разширяване, никоя друга глава не трябва да бъде затваряна, преди Черна гора да постигне тази цел“.
ЕК отбелязва, че Черна гора е продължила да прилага стратегията си за военни престъпления и е има добро съдебно сътрудничество със съседните страни и с Международния механизъм за наказателни трибунали.
„Въпреки това, остават определени правни и практически пречки пред ефективното разследване, наказателното преследване, съдебния процес и наказване на военни престъпления в съответствие с международните стандарти, включително спазване на специфични изисквания за доказателства за дела за военни престъпления, защита на свидетели и недостатъчен капацитет в прокуратурата и съдебната власт“, се посочва още в документа. Както и че все още липсват осезаеми резултати в наказателните разследвания по конкретни случаи.
Европейската комисия отбелязва напредъка на Агенцията за борба с корупцията и засиления ѝ капацитет, но предупреждава, че остават проблемите, свързани с нейната независимост, със селективния подход в някои случаи и качеството на решенията.
По отношение на свободата на медиите и свободата на изразяване, ЕК приветства промяната в правната рамка, т.е. изменението на Наказателния кодекс, за да се засили ефективната защита на журналистите и другите медийни работници. Документът на Комисията съдържа и критики: все още не е осигурен пълен и ефективен съдебен мониторинг на атаки и заплахи, включително стари дела. Като пример е посочено нападението срещу журналистката Оливера Лакич през 2018 г., за което полицията е арестувала двама заподозрени, единият от които е полицай.
Черна гора, която през 2006 г. получи независимост, кандидатства за членство в ЕС през декември 2008 г. Държавата е със статут на държава – кандидат за членство от декември 2010 г., а преговорите за присъединяване започнаха през юни 2012 г. Разглеждането на основните преговорни глави, свързани с принципите на правовата държавa – глава 23 относно съдебната реформа и основните права, и глава 24 за свободата, сигурността и правосъдието, започна на ранен етап от преговорите – през декември 2013 година. Отворени са всичките 33 преговорни глави, от които само три са временно затворени. Последната ключова глава (за политиката в областта на конкуренцията) бе отворена през юни 2020 г. В своята „Стратегия за Западните Балкани“, публикувана през февруари 2018 г., ЕК заявява, че Черна гора и Сърбия могат да се присъединят към ЕС до 2025 г., въпреки че тази перспектива се определя като „изключително амбициозна“.
В края на април Черна гора избра ново правителство с категорична проевропейска ориентация. През 2022 г. Западните Балкани се намират в радикално променена геополитическа ситуация, заради което привържениците на евроинтеграцията се надяват на по-бързо напредване към ЕС.