Музиката се опитва да ни подскаже, че трябва да се опитваме да вървим напред, без да забравим корените си, каза пред БТА директорът на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров.
Под неговата палка днес родните филхармоници гостуват в центъра на класическата музика "Музикферайн", във Виена. Програмата включва гротескната сюита  "Бай Ганю" от Веселин Стоянов, Славянски танци №2 и №8 от Дворжак и Пета симфония от Чайковски.
Пред БТА маестро Тодоров разказа за непреходността на "Бай Ганю" от Веселин Стоянов и на литературния герой на Алеко Константинов, за въздействието, което красивата музика ще има върху виенската публика, макар и чужденците да не знаят бекграунда, който ние влагаме в това произведение, както и за носталгията, която то предизвиква у българите в чужбина. 
Какъв е съвременният прочит на Софийската филхармония на творбата "Бай Ганю" от Веселин Стоянов? 
- Смятам, че смисълът на "Бай Ганю" днес по нищо не отстъпва от времето, когато е написана - и като литературна творба, и като музикално произведение. Разбира се, самият Веселин Стоянов не е визирал тази гротеска и ирония по същия начин, по който Алеко Константинов. Веселин Стоянов казва в едно свое интервю, че всъщност бай Ганьо не е проблематична личност дотогава, докато си е на мястото. В момента обаче, в който напусне своето място, без да промени самия себе си, едва тогава той става смешен и гротеска за околната среда. 
За мен това е нещо изключително актуално днес, защото всички ние обичаме да говорим за промяна - да направим промяна, да продължим тази промяна… Но всъщност не можем да осъзнаем, че промяната не е извън нас, тя трябва да бъде вътре в нас. Когато се опитваме да променим нещо извън нас, без да променяме себе си, всъщност нищо не променяме, само се превръщаме в една гротеска за околния свят. В този смисъл, "Бай Ганьо" е едно от най-актуалните произведения, които познавам. Признавам си, че когато прочетох интервюто на Веселин Стоянов, бях в първия момент много шашнат. Защото той е изкарал една визия към тази личност, която аз самият не бях подозирал.
Има и още нещо много интересно. Докато в частта "Бай Ганю във Виена" или "Бай Ганю в банята" виждаме цялата тази гротеска на бай Ганьо, то в последната част на музикалното произведение, която се нарича "Бай Ганю на село", всъщност няма нищо гротесково. Това е една изключително красива музика, която може да накара човек наистина да се влюби в България. Това е така, защото тази част показва бай Ганьо, който е на собственото си място и неговото поведение пасва на околната среда. Тук ние не говорим за поведението на "Бай Ганьо" от Алеко Константинов, говорим за човека, чието поведение пасва на околната среда. Това е една изключително красива музика и аз съм забелязал, че винаги, когато съм изпълнявал "Бай Ганю", включително и с чужди оркестри в чужбина, и на концерта са присъствали българи, то те винаги някъде около тази част започват да изпитват носталгия към България. 
И всъщност това е една много сериозна закачка - от една страна, се шегуваме със себе си, шегуваме се с това какви сме и какви искаме да бъдем, от друга страна, обаче, това е носталгията към родното. 
Какви са Вашите очаквания към виенската публика? Как според Вас ще реагира тя на музикалния образ на бай Ганьо? 
- Разбира се, виенската публика няма да разбере подтекста, който ние разбираме. Тя ще възприеме само красивата музика на Веселин Стоянов. И това е причината, поради която аз толкова смело подхождам към това произведение. Защото знам, че виенчани не са запознати с неговия бекграунд. Те ще забележат само невероятно красивата музика, която е едно много интересно съчетание на българска музика с европейска оркестрация. 
Знаем, че Веселин Стоянов е учил в Европа, в самата Виена също така. Начинът, по който той е творил, се явява един вид връзката между българската и европейската култура. В този смисъл, виенската публика ще забележи български интонации. Например, в частта "Бай Ганю във Виена", когато виенският валс преминава в ръченица, когато бай Ганьо се появява в музикалния салон. Виенската публика ще го възприеме по-скоро от красивата музикална страна и аз нямам притеснение, че те ще разберат подтекста, който ние влагаме в това произведение. 
Споменахте за българите в чужбина, които обикновено реагират с носталгия. Но освен носталгия, това музикално произведение дали би могло да провокира и други емоции в тях? 
- Ние живеем в едно много странно време днес. Всеки иска да върви напред, в същото време, никой не иска, или повечето хора не желаят, с основание, да загърбят своите корени. Това, което ние трябва да се научим, е точно това, което музиката се опитва да ни подскаже - да се опитваме да вървим напред, без да забравим корените си.
Аз сега малко ще политизирам музиката в този момент. В смисъл, че всички ние се опитваме да бъдем "европейци" и правим какво ли не, за да изглеждаме европейци. А това, което не можем да осъзнаем, е, че ние не сме бай Ганьо в смисъла на Алеко Константинов. А ние, искаме или не искаме, сме европейци, защото България е в Европа. Дори чисто географски погледнато, няма как България да бъде някъде другаде, освен в Европа. Цялото това непрекъснато повтаряне - да бъдем европейци, да направим нещо европейско и т.н., това показва един наш комплекс - фактът, че не осъзнаваме, че ние сме част от Европа.  
Найден Тодоров е роден през 1974 г. в Пловдив. Завършва музикалното училище в родния си град, а по-късно следва дирижиране във Виенската консерватория при проф. Карл Йостер Райхер - музикално светило, при което са учили Клаудио Абадо, Зубин Мета и Пласидо Доминго. 
През 1995 г. започва първата си постоянна работа като диригент на симфоничния оркестър във Враца, а няколко години след това е назначен и за главен диригент на Видинския симфоничен оркестър. През 2000 г., 26-годишен, е поканен за музикален директор на Пловдивската опера и филхармония. Две години по-късно е и оперният му дебют в Софийската опера с "Травиата" на Верди. В периода 2005-2017 г. Найден Тодоров е директор на Държавната опера в Русе. От началото на 2017 г. е избран за директор на Софийската филхармония. 
Паралелно с дейността си в България, маестрото дирижира стотици симфонични концерти, оперни и балетни спектакли, с различни оркестри и оперни състави в различни страни по света, сред които Австрия, Германия, Румъния, Египет, Китай, САЩ и др.