Делът на децата до 18 години в риск от бедност или социално изключване в България намалява от 47.9% през 2015 г. до 36.2% през 2020 г., но остава висок в сравнение със средното ниво на този показател за ЕС, което е 24.2% и един от най-високите в ЕС - 27 на сто. Това сочи  доклад „Не/равно детство: Цялостен анализ на детската бедност и социалното изключване в България”. 
В разработването му, което е част от проекта в проекта „Цялостен анализ на текущото състояние и измерения на детската бедност и социално изключване в България, както и на политиките, програмите, услугите, бюджетите и механизмите за справяне с тях", участва екип от Института за изследване на населението и човека при БАН ИИНЧ-БАН. Това информират от Института на интернет страницата си.
Най-голям е рискът от бедност и социално изключване за многодетните домакинства (близо 67% от домакинствата с двама възрастни с три и повече зависими деца), следвани от групата на самотните родители (близо 49% от домакинствата с един родител със зависими деца). Налице са съществени регионални разлики в риска от бедност и социално изключване, които на областно ниво достигат до шест пъти, сочи още докладът.
Проектът, по който е разработен документът, цели бе да задълбочи разбирането за бедността сред уязвимите групи деца.  Той е финансиран от УНИЦЕФ-България и е изпълнен в партньорство с Фондация „За нашите деца" и Национална мрежа за децата. Сътрудничество при изготвянето на анализа са оказали Регионалния офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия, както и междуведомствена експертна работна група към МТСП, посочват от ИИНЧ-БАН.
Докладът е изготвен от изследователски екип с ръководител д-р Иванка Шалапатова. Екипът от Фондация „За Нашите Деца“ (водеща организация) включва Ваня Кънева и Савелина Русинова. По дейностите от страна на ИИНЧ-БАН са работили проф. д-р Татяна Коцева, доц. д-р Елица Димитрова и Калина Илиева. Участниците от Националната мрежа са д-р Георги Богданов, Мариана Писарска и Пламена Николова. Д-р Наталия Михайлова и д-р Стоян Михайлов са участвали в изработването на Рамка за индикатори за наблюдение на изпълнението на Националния план за Европейската гаранция за децата.

По проекта са били очертани специфичните за всяка група непосрещнати нужди и бариери пред достъпа до пет основни сфери на детското благосъстояние: образование и грижи в ранна детска възраст, училищно образование, здравеопазване, хранене и жилищно настаняване.
Изготвеният доклад ще подпомогне разработването на Националния план за действие за прилагането на Европейската гаранция за детето в България.
Документът отчита още, че през 2020 г. децата от домакинства в риск от бедност в България много по-често са изложени на тежки жилищни лишения в сравнение с други деца от небедни домакинства. За ромското население, преобладаващата част от което живее в бедност, специфичен фактор, водещ към бездомност и тежки жилищни лишения, са и големият брой жилищни постройки извън регулация и без строителни документи, в квартали с лоши битови условия и без инфраструктура.
Данни от различни изследвания потвърждават корелациятата между наличието на увреждане от една страна и по-високи нива на бедност и ранно отпадане от училище, от друга страна. Увеличените разходи на домакинства с деца с увреждания и свързаните с това финансови затруднения за достъп до здравни услуги са фактори за бедност и социално изключване на децата с увреждания. Неравенствата в достъпа на децата с увреждания до основни услуги се задълбочават поради дефицити в системата на приобщаващото образование, като недостиг на специалисти с подходящи умения, липса на достъпна архитектурна среда, както и неадресирани от държавата обществени нагласи за отхвърляне на децата с увреждания.
В сферата на здравеопазването не е налична системно събирана информация по региони и тип на психичните заболявания сред децата, поради което е трудно да се планират нужните мерки и програми за промоция на психичното здраве и грижа като цяло, отчитат експертите. Като цяло децата с проблеми в психичното здраве са слабо засегнати в политиките, предвидени в различни национални документи.
Нивата на бедност и социално изключване сред ромските деца са непропорционално високи на техния дял в съответната възрастова група на цялото население, отчитат още специалистите. Липсата на систематични мерки, насочени към преодоляване на антиромските настроения, прави неефективни усилията на държавата в борбата с бедността, достъпа до образование, здравеопазване и подходящо жилище.
Групата на децата с мигрантски произход е слабо разпознавана от служители на държавни институции и рядко, почти без подробности, се реферира към нейния статут, профил и достъп до основни услуги, е отчетено в документа. Този факт потвърждава констатираната в други изследвания необходимост от повишена чувствителност и по-добра подготовка на служители на институциите, работещи с деца, за посрещане на нуждите на децата мигранти при интегрирането им в обществото. Образователната система има сериозни успехи в интегрирането на деца мигранти през последните години, но повечето от непридружените деца остават изключени от нея.
Децата в несигурна семейна среда в България са широко, но не специфично дефинирани в политиките и програмите на държавата, констатират още експертите. В тази група са деца, жертви на насилие в семейството; такива, чиито родители работят в чужбина; непълнолетните майки; децата с родител или родители, лишени от свобода. Те не попадат във фокуса на политиките, ориентирани към адресиране на детската бедност, въпреки че са изложени на повишен риск от бедност, насилие и затруднения в училище.
Голяма част от бариерите за достъп до основни услуги в областите на Европейската гаранция за децата се припокриват за различните уязвими групи деца. Такива са финансовите бариери, структурните проблеми като неравномерно териториално разпределение на услугите, липса на достъп до мобилни услуги и др.; дефицити в системата на приобщаващото образование, както и липсата на междусекторно сътрудничество. Необходимо е да се обърне внимание върху тенденцията служители в институции, работещи с деца, да акцентират върху незаинтересованост и неосведоменост от страна на родителите като причина за ограничен достъп на децата до услуги. Стигматизацията и дискриминационните практики остават както важен фактор, така и част от бариерите, които не са разпознати от служители на институциите, работещи с деца.
Отражението на пандемията от COVID-19 подчерта допълнително неравенствата между различните деца и оказа най-силно въздействие върху най-уязвимите групи деца, констатират още експертите. Допълнителните икономически, здравни, образователни и социални предизвикателства в контекста на пандемията и извънредното положение очертаха ясно най-проблемните области в адресирането на детската бедност и социално изключване.
В доклада са отправени и ключови препоръки. Според експертите многоизмерният характер на детската бедност изисква внимателно приоритизиране на ключовите мерки, които най-ефективно и ефикасно да доведат до компенсиране на неравенствата за децата, живеещи в риск от бедност и социално изключване. Необходими са стъпки към премахването на бариерите пред достъпа на всички деца до здравни, образователни, социални и други публични услуги; подход на въвличане и подкрепа на родителите или лицата, оказващи грижи; систематична и последователна работа за премахване на стигматизацията и дискриминационните практики.
Могат да бъдат изведени три основни приоритета, които да структурират както целите, така и комплекс от мерки. Работата в трите основни приоритета адресира всички области на живот и групи и общности, към които принадлежи детето, поставяйки го в центъра. Целите, мерките и дейностите в отделните области и спрямо отделните групи на принадлежност трябва да бъдат планирани с оглед преди всичко ефекта за самите деца и да бъдат съгласувани помежду си, смята работната група.
Според нея първият приоритет е въвеждане на цялостен подход по отношение на планирането, прилагането и проследяването на политики, адресиращи детската бедност и социално изключване. Той трябва да включва дефиниране на детската бедност като проблем със собствена специфика, индикатори за измерване и целеви стойности за постигнати резултати; изграждане на механизми за междусекторен обмен на информация и сътрудничество; изработване и ресурсно обезпечаване на стратегия за работната сила в здравната, социалната и образователната сфера.
Цялостна подкрепа на родителите на децата, живеещи в бедност и социално изключване е вторият приоритет. той включва повишаване на ефективността на социалното подпомагане и социално осигуряване; внедряване на семейно-ориентиран подход в работата на секторните услуги (здравеопазване, образование, социална сфера); подкрепа на заетостта на родителите.
Третият приоритет е достъп на децата от групите в повишен риск от бедност и социално изключване до услуги в основните области на интервенция на Европейската гаранция за децата.