В зала  „Филхармония“ в Русе се е състоял празничен симфоничен концерт, посветен на Деня на Европа и 15-ата годишнина от приемането на България в Европейския съюз. Събитието е плод на съвместните усилия на Държавната опера в града и Международно дружество „Елиас Канети“. Инициативата е подкрепена от Областната администрация и е под патронажа на министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев и посланика на Австрия в България Н. Пр. Андреа Вике, съобщиха от екипа на Държавната опера - Русе.
„Неслучайно този концерт се провежда в Русе. Русчук е бил тясно свързан с Европа през Дунав от векове и – позволете ми едно лично мнение – Русе е бил и продължава да бъде един от най-европейските градове в България. Нека на днешния празничен ден празнуваме подобаващо нашата обща Европа по този прекрасен начин“, е написано  в поздравителния адрес, изпратен  от Н. Пр. Андреа Вике, който сподели с многобройната публика в началото на концерта директорът на оперния театър в крайречния град Пламен Бейков.  
Присъстващите, изпълнили до краен предел зала Филхармония в празничната вечер, са имали рядката възможност да се насладят на три от най-ярките произведения на Бетовен - Концерт за пиано и оркестър № 5 – „Императорски“, Фантазия за пиано, вокален секстет, смесен хор и оркестър и емблематичната Симфония No. 9, Част IV, от която е и Одата на радостта, избрана за химн на обединена Европа.
Не само изследователите, но и почитателите  на класическото музикално изкуство посочват впечатляващата прилика между Хоровата фантазия и Деветата симфония на Бетовен, която е изпълнена за първи път през 1824, само две години по-късно. Дори Бетовен описва в писмо хоровия финал на Деветата симфония като създаден по същия начин, но по-продължителен и обогатен с повече тематични разработки. Сходствата не се изчерпват само в характера на музикалната тематичност. Те са очевидни и в посланията, които текстовете носят. В Деветата симфония на Бетовен изгряват стиховете на Фридрих Шилер, които изразяват радостта от братството и равенството, които ще обединят всички хора. Стиховете в Хоровата фантазия също са възхвала на любовта и красивата сила на обединението, идеи, които по-късно ще положат основите и на Европейската общност, , припомнят от Русенската опера. Деветата симфония е последната творба на Бетовен. Тя отдавна се е превърнала в безсмъртно обобщение на цялото му творчество, на неговия гениален симфонизъм. В нея е изразена вечната идея за свобода, мир и братство между всички хора по света. Симфонията в ре минор първоначално е била замислена като две независими творби –  симфония с хоров финал и изцяло инструментална композиция в ре минор. Бетовен работи върху фрагменти от тези творби в продължение на десет години. През 1822 г.  решава да ги комбинира в една симфония, добавяйки на финала „Ода на радостта” на Фридрих фон Шилер – текст, който вълнува композитора в продължение на много години. Днес се приема, че това е първият път в историята на музиката, когато са въведени вокални части в симфонично произведение. Известният хор в последната част по текста на Одата на радостта на Фридрих Шилер от 1985 година и до днес е химн на Европейския съюз. Стихът на Шилер “Всички хора стават братя” става безсмъртен благодарение на музиката на Бетовен.
Колкото до Петия концерт, по-късно наречен „Императорски“, това е неговият последен завършен концерт за пиано. Той е създаден между 1809 г. и 1811 г. във Виена и е посветен на Ерцхерцог Рудолф – ученик на Бетовен и негов покровител, разказват от екипа на операта в Русе. Той е и солист на първото изпълнение на творбата, което е на 13 януари, 1811 г.,  пред избрана публика в двореца на принц Йозеф Лобковиц във Виена. В късната есен на същата година, на 28 ноември, творбата е изпълнена и на концерт пред широка публика в Гевандхаус в Лайпциг.
Фантазията за пиано, известна на публиката още като Хорова фантазия, е изпълнена за първи път във Виена на 22 декември 1808-а в концерт, организиран от самия Бетовен, който изпълнява соловата партия на пианото. Творбата започва с майсторска импровизация на пианото, следвана от постепенно навлизане на партниращия оркестър. „Фантазията“ завършва по думите на композитора с „брилянтен финал“, в който участват шестима солисти-певци и смесен хор.
Емоционалните и стилистични нюанси на строгия и ясно структуриран стил на Виенския класицизъм, който неусетно започва да прелива в чувствеността на Романтизма, са майсторски възпроизведени от Русенската  филхармония и нейният диригент, виенският възпитаник Димитър Косев.  Младият диригент и пианист Димитър Косев е възпитаник на Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ от класа на Евгени Желязков. Веднага след завършване на средното си образование е приет в Prayner Konservatorium – Виена, Австрия, със специалност Дирижиране и пиано при проф. Максимилиан Ченчич и проф. Щефан Мьолер. През 2014 година на 21 години завършва Консерваторията с пълно отличие. Малко след това асистира в консерваторията на проф. Йосеф Щолц в класа по оперно майсторство. Работил е заедно с Passion Artists и Vienna Traditional Classic Orchestra. Лауреат е на Първа награда за модерна музика на Lothar Bandermann в майсторския клас Vienna Young Pianiasts VYP Academy – Виена 2006 година и е носител на награда за изпълнение на Едвард Григ през 2007 година.  Носител е на наградата на JCI – „Най-изявените млади личности на България“ в категорията „Културно постижение“. През същата година е удостоен със Златна значка „Русе“ и е избран за културен посланик на града. Част от класацията на Дарик Радио – „40 до 40“ за млади и вдъхновяващи личности на 2018 година. Диригентът Димитър Косев е отличен и  с престижната награда „Златно перо“ за 2019 година. Отличието  се присъждат ежегодно от 1995 година насам за принос към българската култура и изкуство. Носител е и на наградата „Млад музикант на годината“ за 2020, присъдена от БНР.
Румънската пианистка Адела Ликулеску, която  за първи път свири на българска сцена, е впечатлила публиката в Русе със стил и съвършена клавирна техника. Тя живее и работи във Виена и е един от най-активните музиканти на своето поколение - международно награждаван солист, много търсен камерен музикант и активен като изследовател на музикалното изкуство. Започнала обучението си по пиано едва на четири години, Адела завършва с отличие Университета за музикални и сценични изкуства във Виена и със специалностите пиано, композиция и дирижиране. Предстои й защитата на докторска степен в Университета за музика и сценични изкуства в Грац върху композиционната техника на Ференц Лист. Носител на няколко награди от престижни Международни конкурси, младата и вече изявена пианистка е концертирала в Берлин, Мюнхен, Санкт Петербург, Виена, Лондон, Букурещ, както  и в много други концертни зали в Европа, Азия и Америка с едни от най-престижните симфонични и камерни оркестри.
С майсторското вокално изпълнение на сцената са се отличили и солистите на Русенската опера  Даниела Караиванова – сопран, Теодора Чукурска – сопран, Цветелина Василева – сопран, Петя Цонева – мецосопран, Александър Баранов – тенор, Борис Луков – тенор, Иван Пенчев – тенор и Момчил Миланов – бас. В симфоничния концерт са участвали още Хорът на Държавна Опера – Русе и Смесен Хор „Дунавски Звуци“ – Русе. Хормайстор е Стелияна Димитрова-Хернани, а концертмайстор - Анна Фурнаджиева.