Тази година Художествена галерия "Петко Чурчулиев" в Димитровград чества 60 години от създаването си. През годините тя се е утвърдила като една от водещите общински галерии в страната. Изложбената зала поддържа високи критерии за творците, които желаят да излагат в нея. Тя е уникална с това, че е дом на българския театрален плакат и пази във фонда си към 1 200 афиша от времето, когато Димитровград години наред е бил домакин на Националното биенале на театралния плакат.
Галерията възниква първоначално като сбирка към Градския народен съвет, разказва в интервю за БТА уредникът Емилия Стоева. Открита е в един ден с планетариума "Джордано Бруно" – на 24 май 1962 година. Там е била и първата сграда на галерията, след което се мести в центъра на града. През годините изложбената зала съществува предимно като отдел към Музея на социалистическото строителство, сега Исторически музей – Димитровград, пояснява Стоева. Има и кратък период, в който е самостоятелна културна институция.
През тези години галерията успява да събере една значителна колекция от произведения – към момента имаме над 2 200 от почти 400 автора, допълва Стоева.
В периода на създаването й целият обществен живот е бил обхванат от комунистическата идеология, отговаря Стоева на въпроса доколко в миналото културната институция е била инструмент на тогавашната идеология и доколко – независима от пропагандата. Като такава тя също е била инструмент на политическата система и може би това в голяма степен се е отразило на тематиката на първите произведения, които постъпват във фонда, смята Стоева.
Тя уточнява, че това са мащабни портрети на Георги Димитров, на Ленин, на бригадири, различни труженици, които участват в съграждането на социалистическото бъдеще. Но постепенно благодарение на далновидността и находчивостта на уредниците, тя събира много интересна колекция, която надхвърля облика и обема на една общинска галерия. Постъпват картини на значими имена в българското изобразително изкуство като Найден Петков, Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Нуша Гоева, Василка Монева, дава за пример Стоева.
Тя обобщава, че може би творците като най-мислещата част от обществото са усещали полъха на модерността и още към края на 70-те години на миналия век има опити да се излезе извън рамката на социалистическия реализъм. Например Мария Столарова, която е живяла и работила в Димитровград, е известна основно с индустриалните си пейзажи. Постепенно обаче в сюжета на този индустриален пейзаж тя започва да твори модерно изкуство. Пейзажите й се обезлюдяват, няма никакво човешко присъствие. Дори пушеците изчезват от комините. Затова тя е била на границата между отхвърляне и признание, била е на ръба, пояснява Стоева.
В нашия фонд се съхранява, смело мога да кажа, архивът на българския театрален плакат от края на 70-те до 1992 година, общо 1 200 афиша, сред които и 299 международни от 29 страни. Това е благодарение на създаденото тук Биенале на българския театрален плакат, посочва Стоева. Още през 1978 и 1979 година тук се организират две тематични изложби на афиши. Местната художничката Галина Генчева е един от двигателите за създаването на последвалите шест издания през две години на биеналето. Всички плакати, които участват в него, после влизат във фонда на галерията като дарение от Съюза на българските художници, отбелязва Стоева.
Другото, което ни отличава от останали галерии, е че тук е първият експонат на неконвенционалното изкуство във фонд на общинска галерия. Това е сандъчето – картотека на Недко Солаков. То е взето през 1987 година, като историята по неговото придобиване е много интересна. Впоследствие има заснето цяло филмче за това сандъче, уточнява галеристката. Експонатът дава началото на раздела "Н-форми" (неконвенционални форми). Той се обогатява с проведените тук четири издания на симпозиуми на съвременното изкуство. Имаме и постер с автограф на Христо Явашев – Кристо, различни модерни инсталации и форми на Дан Тенев, на Моника Роменска, на Моника Фишер и други съвременни автори – авангардисти, допълва Стоева.
По въпроса за политиката на изложбената зала тя подчертава, че в галерията се "влиза" трудно и компромиси с професионализма и качеството не се допускат. Важно е галерията да бъде коректив. Даваме поле за изява и на млади автори, но гледаме да има ниво в тяхната работа, тъй като в нашия век на глобализъм и нови технологии сме залети от всякакви аматьорски и непрофесионални неща, от които сме залети, твърди Стоева. Като галеристи трябва да имаме професионален поглед над нещата. Наблюдаваме художествения живот в страната, авторите, които се представят, заключава тя.
Стоева информира още, че всички изложби тази година са част от проявите за 60-годишния юбилей. Следващата предстои на 20 май, петък, и обещава също да е знакова изложба. Тя е съвместен проект на галерията и катедра "Плакат и визуални комуникации" към Националната художествена академия, по който работим вече няколко месеца, обяснява Стоева. Издирени са били голяма част от запазените знаци и лога на фирми, институции, събития като фестивали например, за период от 60-те до 70-те години от района на Хасково и Димитровград. Търсенето се оказа голяма предизвикателство, работата бе изследователска, оцени галеристката. В рамките на отбелязването на годишнината ще бъде издаден също така обширен юбилеен каталог и ще бъде заснет филм с продължителност около половин час.