Най-младата: Победа е да помогна на един човек да диша по-леко днес

Вчера бе отбелязан Световният ден на медицинската сестра - професия, която е неизменна и незаменима част от световното здравеопазване. В много от случаите голяма заслуга за пълното възстановяване след боледуване пациентите дължат именно на медицинските сестри, които денонощно полагат грижи за пациентите. По този повод от Комплексния онкологичен център представиха две сестри от здравното заведение, представителки на младостта и опита.
Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Еленка Радева е родом от град Русе. Завършва Полувисшия педицински институт в Русе през 1978 година. В продължение на 16 години работи в отделението по детската хирургия. Още една година посвещава на хирургията, но в друга клиника.
В отделението „Палиативни грижи“ към онкодиспансера в Русе постъпва през 2014-а година.
„Избрах тази професия защото обичам да се грижа и да помагам на хората. Никога не ми е минавало през ума да се откажа от професията си. Ако трябва пак да избирам, отново бих избрала да бъда медицинска сестра! Най-трудните моменти са, когато гледаш болния в очите, а той чака помощ и трябва да го успокоиш. 
Това е нашата мисия, пациентът да усети, че е в сигурни ръце
Най-тежко обаче е, когато и ние самите си даваме сметка, че са му последните часове, това е неописуемо! 
Неописуемо, но по друг начин остават в сърцето и хубавите моменти на нашата работа. Да видиш благодарността в очите, да усетиш прегръдките, да избършеш сълзите от радост! Ето това няма да забравя никога! Най-милото нещо е, когато след години ме срещнат, разпознават ме и ми разказват случки от преживяното! Окриляват ме, когато чуя болнолежащи пациенти да ме посрещат с думите: „Слънцето влезе в стаята“, „Усмивката ти ме стопли“ и много други! Това не е просто работа! Това е моята мисия, моето призвание! Именно всичко това ме мотивира, дава ми сила през всичките тези години да помагам и да продължавам да го правя!“, разказва една от най-опитните сестри на КОЦ-Русе.
А ето и какво споделя едно от най-новите попълнения на екипа на диспансера - Дияна Иванова, която е родена на 21 декември 1996 година в Русе. Средното си образование завършва през 2015 година в МГ „Баба Тонка“, с профил биология, а висшето - през 2019 година в Русенския университет, със специалност медицинска сестра.
В КОЦ-Русе започва работа веднага след дипломирането си. Работи в отделението по медицинска онкология, със страхотен екип от лекари, медицински сестри и санитари, които й помагат от първия работен ден.
„Избрах да бъда медицинска сестра, защото за мен това не е просто професия, а призвание. 
Тук не се изисква само да си учил, а да носиш призванието в сърцето си
От самото начало осъзнавах колко отговорна професия избирам да практикувам и знаех, че в работата си няма да имам право на грешки, защото ще ми се поверяват човешки животи. Но това не ме спря, а точно обратното - мотивира ме да бъда това, което съм сега и да бъда удовлетворена. Трудностите и стреса в медицинската професия понякога са огромни. Дълги 12 часови смени, дневни и нощни дежурства, страдащи от силна болка пациенти, стресирани от диагнозата, и всичко това съчетано с отговорността и дълга към здравето на болните. Трудните моменти са много и въпреки тях ние оставаме силни, с големи и добри сърца.
Избраната от мен професия освен трудни моменти, които вече споменах, има и много сладки моменти - моменти на победа. 
Чувствам се победител всеки път, в който пациент ми каже: „Благодаря!“
Изпитвам удовлетворение, когато усещам доверието и спокойствието на пациент след като съм изслушала страховете и притесненията му. 
Победа е да помогна на един човек да диша по-леко днес, да изпитва по-малко болка. Всички усилия и трудности, през които преминаваме си струват, когато ги има тези сладки моменти, или както аз ги наричам - моменти на победа.
Каквато и възможност да получа никога не бих работила друго. За краткото време, в което съм практикувала професията си аз научих, че професията трябва да ти доставя удоволствие, удовлетворение и да се чувстваш пълноценен човек. Когато човек обича това, с което се занимава, работи, учи - той е щастлив и в хармония“, казва младото момиче.
А ето как си представя бъдещето:
„След 10 години аз ясно виждам себе си отново тук в КОЦ-Русе, сред колегите, пациентите и всичко което ни заобикаля. Там, където започнах работа като млада медицинска сестра. Годините, които ще минат, ще ме направят още по-уверена в себе си, с повече познания и опит. 
Мотивацията е това, което ни кара да правим или да искаме да постигнем дадено нещо. За мен мотивацията е главна движеща сила и е в основата на всяко действие.
В професията ми ме мотивират именно пациентите, с които съм през целия си работен ден
Тяхната вяра, сила, кураж, въпреки болестта - това за мен е мотивацията. Много често хората сме недоволни и сърдити за дребни неща от ежедневието. Когато започнах работа като медицинска сестра и се сблъсках с болката, болестите и тежките съдби на пациентите аз разбрах, че трябва да се наслаждавам на всеки миг от живота и да съм щастлива за всеки нов ден.“