Чрез предложената нова система за атестиране на академичния състав се опитваме да въведем общ подход, който позволява много по-прецизно да се отчетат спецификите на професионалните направления. Това обясни министърът на образованието и науката акад. Николай Денков в рамките на контрола в Парламентарната комисия по образование и наука.
Министърът отговаря на актуални въпроси, отправени от членове на Комисията на основание чл.28 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Според Денков най-големият проблем на сегашната система, която беше направена през Съвета на ректорите, е, че всяко професионално направление върви само за себе си и резултатът е бил изключително разнороден. По думите му това е концептуален проблем, който се опитват да решат. Правим го не чрез усложняване и затрудняване, а чрез създаване на общ подход, който позволява много по-прецизно да се отчетат спецификите на професионалните направления, отбеляза той.
Пред народните представители той обясни каква е идеята за новата атестация. По думите му ако един преподавател за 10 години трябва да покрие определени минимални изисквания, за да стане доцент, и трябва да бъде атестиран след пет години, той трябва да покаже, че през тези пет години след хабилитацията си, е продължил да се развива със същата скорост. “Ако за 10 години е трябвало да станете професор с определени изисквания, идеята е след пет години да покажете, че сте продължили поне със същата скорост. Това са минимални изисквания, които са за влизане в конкурс и те по никакъв начин не променят работата на журито, което трябва да оцени научните постижения, качеството и всичко останало”, каза министърът. Той допълни, че по подобен начин системата за атестиране е направена като минимални изисквания, за да се получи определена оценка. Според него всяка научна организация, всяко висше училище, всеки факултет може да си сложи допълнителни изисквания. 
За мен като представител на институцията това би било доста ясна, чиста система, която показва, че хората се развиват, каза той. Когато ние искаме средства от Министерството на финансите, го правим на базата на обективни данни, които показват, че нашите преподаватели се развиват, без да прекъсват, допълни той. За съжаление имаме такъв проблем и във висшите училища и в научните организации, който се опитваме да решим с тази система за атестиране, каза Денков.
Според министъра е мит, че изискванията са силно завишени. 
Въпросът дали изискванията са по-високи или по-ниски, може да бъде обсъждан само експертно, каза той. Аз твърдя категорично, че такова силно завишение няма, допълни Денков.
Министърът посочи, че задачата за изработване на общи правила не е лесна. Това, което предизвика усилие, е да се подготвят правила, които на първо място, са по-унифицирани като подход, защото предишните страдаха от много голяма разнородност, и второ - трябва да отчетат по-добре спецификата на различните научни области, отбеляза той. 
Акад. Николай Денков каза, че изцяло е ангажиран с процеса на подготовка на новите изисквания. През следващите седмици имам многобройни срещи, в петък ще съм на заседанието на Съвета на ректорите, посочи той. Моето основно притеснение е, не че ще имаме повече хора, които не покриват изискванията, а че има много хора, които не ги разбират и това е по-скоро комуникационен проблем, отбеляза той.
Той пое ангажимент пред депутатите в предстоящите дискусии да бъдат включени авторитетни представители, на които съответните професионални общности имат доверие, за да могат заедно да стигнат до краен резултат, който да бъде приемлив за колегията. Всички предложения, които не нарушават общия подход, са приемливи, каза министърът. Според него е неприемливо във всяко едно професионално направление да имаме съвсем разнопосочни минимални изисквания.