Важно е институциите да променят нагласата си към гражданските организации и наистина да виждат в тях партньори, с чиято подкрепа могат да бъдат разработени и имплементирани по-качествени политики, които са базирани на факти и доказателства, и адресират проблемите и нуждите на хората. Това каза в интервю за БТА Маргарита Спасова, част от екипа на Фондация „Екатерина Каравелова“. Темата за гражданското участие и конкретно за взаимоотношенията на гражданското общество и институциите беше във фокуса на специална конференция, която БТА организира в пресклуба си в Шумен на 10 май. Дискусията е част от инициативата на БТА "Български гласове за Европа", която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент.
По думите на Спасова институциите на национално и европейско ниво трябва да се грижат за средата, в която работят гражданските организации – да намаляват бюрократичната тежест върху тях и да не им пречат
Тя посочи още, че инициативи като Конференцията за бъдещето на Европа следва да бъдат регулярни, както и да се развият повече механизми за диалог, които да са достъпни и за малките организации на местно ниво, в това число и младежките организации. Според нея съществуващите в момента възможности като Диалога по въпросите на младежта в Европейския съюз, който е механизъм за комуникация между младите хора и създателите на политики, трябва да бъдат по-широко популяризирани.
„Важно е гражданите и техните организации да не губят мотивация, да бъдат активни, да изпращат становища, когато се публикуват обществени обсъждания, да участват в срещи, а ако институциите не инициират такива, да оказват натиск това да се случи“, каза още Маргарита Спасова.
Маргарита Спасова e на 33 години от град Габрово. Завършила е „Международни отношения“ и „Право на Европейския съюз“ в Софийския университет и „Международна миграция и междуетнически отношения“ в Малмьо, Швеция. Работила е в дирекция „Международна дейност, европейски програми и проекти” на Министерство на културата и в Европейската комисия в Люксембург. Последните шест години работи в неправителствения сектор като обучител и координатор на проекти по теми, свързани с миграция и интеграция, права на човека, равнопоставеност и гражданско участие. Понастоящем е част от екипа на Фондация „Екатерина Каравелова“ и отговаря за застъпническата дейност на организацията.
 
Следва цялото интервю:
Как си представяте бъдещето на Европа и Европейския съюз?
Представям си Европейския съюз с повече държави-членки, с истинско придържане към ценностите, които са в неговата основа – зачитане на човешкото достойнство и правата на човека, свободата, демокрацията, равенството, справедливостта и солидарността. Иска ми се повече хора да могат да преживеят Европейския съюз, да имат възможност да пътуват, да учат и да работят в различни европейски страни и това да е улеснено със стандартизирани процедури и документи и намалена бюрокрация. Също така гражданите да могат да участват по-активно в процесите на вземане на решения. 
Какво е Европейският съюз за Вас и значението му за младите хора?
Най-краткият отговор би бил „общност“. Имам много колеги и приятели от европейски страни, с които сме се запознали в рамките на различни проекти и споделяме общи ценности. В този смисъл програми като Еразъм+ успяват да въплътят думите на Жан Моне: „Ние не правим коалиция от държави, а обединяваме хора“. В рамките на Европейския съюз младите хора имат възможност да пътуват, да учат, да участват в платени стажове и да бъдат част от различни инициативи, които им помагат да развият своите компетентности за демократично участие, общуване в мултикултурна среда, предприемачество и много други. 
Трябва обаче да подчертаем и какво е значението на младите хора за Европейския съюз, защото те не са само бенефициенти по различни програми. Младите трябва да бъдат пълноправни участници в процесите на вземане на решения, защото са настоящето на Съюза, а не, както върви клишето, „неговото бъдеще“. Те могат да допринесат с нова визия за неговото развитие, да предложат иновативни подходи за адресиране на актуални проблеми като измененията на климата и, ако им бъде даден шанс, да допринесат за преодоляване на демократичния дефицит.
По какъв начин европейските институции биха могли да помогнат за заздравяване и засилване ролята на гражданското общество? Съответно, българските за гражданското общество у нас?
Отдавна гражданските организации в Европейския съюз призовават за приемането на общоевропейска стратегия за развитие на гражданското общество, инициативи като Конференцията за бъдещето на Европа следва да бъдат регулярни, както и да се развият повече механизми за диалог, които да са достъпни и за малките организации на местно ниво, в това число и младежките организации. Съществуващите в момента възможности като Диалога по въпросите на младежта в Европейския съюз, който е механизъм за комуникация между младите хора и създателите на политики, трябва да бъдат по-широко популяризирани.
На национално ниво бяха направени стъпки в посока засилване на ролята на гражданското общество с конституирането на Съвета за развитие на гражданското общество, но предстои да видим дали ще успее да изпълни целите, за които беше създаден.
Важно е институциите да променят нагласата си към гражданските организации и наистина да виждат в тях партньори, с чиято подкрепа могат да бъдат разработени и имплементирани по-качествени политики, които са базирани на факти и доказателства, и адресират проблемите и нуждите на хората.
Трябва ли да има регулация за гражданските организации в ЕС, за да имат по-голяма тежест техните предложения и да бъдат възприемани при изработването на политики за развитие на Съюза?
През месец март тази година Европейският парламент излезе с предложение да се признае ключовата роля, която гражданското общество има за демокрацията и призова Европейската комисия да приеме стратегия и общи правила за всички страни-членки.
Основните точки в това предложение са три: благоприятна регулаторна и политическа среда без заплахи и атаки, устойчив достъп до финансиране и ресурси без дискриминация и граждански диалог и участие в процесите на вземане на решения.
Наистина на първо място институциите на национално и европейско ниво трябва да се грижат за средата, в която работят гражданските организации – да намаляват бюрократичната тежест върху тях и да не им пречат. Различни механизми за участие има, вече споменах някои от тях в отговорите на предишните въпроси, но е важно организациите да бъдат активни и да изискват те да бъдат прилагани на практика. Когато институциите не се вслушват в мненията и становищата им, организациите трябва да предприемат действия.
Взаимодействието на гражданското общество с институциите в България доближи ли се до нивата в по-развитите държави в Европейския съюз, къде са проблемите и какви са решенията?
Съществуват четири основни нива на взаимодействие между гражданското общество и институциите без значение дали става въпрос за местно, национално или европейско ниво: информиране; консултиране; диалог и партньорство. В един идеален вариант тези типове взаимодействие биха изглеждали като Вен диаграма със застъпващи се концентрични кръгове, така че да протичат непрестанни процеси по информиране, консултиране и диалог, за да се реализира пълноценно партньорство между публичните институции и гражданското общество.
Партньорството означава съвместно вземане на решения, изпълнение и мониторинг. Много често в България оставаме на ниво информиране или проформа консултиране, при което институциите питат гражданите по даден въпрос, но след това не вземат предвид направените предложения.
Важно е гражданите и техните организации да не губят мотивация, да бъдат активни, да изпращат становища, когато се публикуват обществени обсъждания, да участват в срещи, а ако институциите не инициират такива, да оказват натиск това да се случи.
Има ли НПО-секторът лоша слава сред българското общество – целенасочено ли е това или е резултат от неговите действия/бездействия?
Множество изследвания показват, че отговорът е по-скоро „Да“, има лоша слава. Част от причините със сигурност са свързани с негативното говорене за гражданските организации от страна на някои политици и опитите да бъде вменено, че те са проводници на чужди интереси, защото получават финансиране от чужбина. В същото време много организации работят по европейски проекти, т.е. това не е финансиране от „чужбина“, защото България е част от Европейския съюз.
Друга причина за „лошата слава“ е липсата на разпознаване на работата на гражданските организации. Сигурна съм, че много хора познават дейността на спортни клубове или училищни настоятелства, които също са юридически лица с нестопанска цел по смисъла на българското законодателство. Гражданските организации често пъти са и доставчици на важни социални услуги и поддържат различни центрове. Ако има повече яснота по тези въпроси, може би обществените нагласи биха били по-различни.
Мисля, че гражданските организации разбират този проблем и през последните години имаше доста инициативи, които целят да покажат лицата на хората зад абревиатурата „НПО“, хора с висока експертиза и искрена отдаденост на каузите, за които работят – права на човека, демокрация, равнопоставеност, култура, образование, опазване на околната среда и много други.
От значение е да подчертаем, че има и организации, които се радват на високо доверие от страна на общностите, с които работят.
Ситуацията с вълната от украински бежанци в България показа, че гражданското общество и институциите у нас могат да работят бързо, добре и синхронизирано. В кои сфери според вас е най-необходимо да се прояви отново тази синергия и как трябва да стане това?
За съжаление, аз лично не съм наблюдавала тази синергия, за която говорите. Всеки, който по някакъв начин е бил ангажиран с предоставяне на подкрепа за бежанците, идващи от Украйна в момента, е видял, че повечето дейности се осъществяват на доброволни начала и с помощта на частни дарители, без да има координация от страна на институциите. Бих казала, че настоящата ситуация показва силата на гражданското общество и на солидарността, но не и на успешното партньорство между гражданите и публичните власти.
Иначе не бих откроила една конкретна сфера, където приоритетно да се развива това партньорство, би трябвало да го има на всички нива и във всички сфери, така че гражданите и техните организации да могат да участват в процесите на вземане на решения и демокрацията да функционира пълноценно.