Динамична следизборна седмица беляза началото на май във Франция. На 7 май на тържествена церемония в Елисейския дворец Еманюел Макрон встъпи във втори президентски мандат. На церемонията той произнесе реч, в която обеща, както обещаваше и през цялата предизборна кампания, да работи за една по-силна и независима Франция. Относно победата си той заяви: "Франция направи своя избор в полза на ясния проект за бъдеще, независимост и прогрес. Народът избира президента - това е нов мандат и нов президент", визирайки, че днес избирателите, предвид новата глобална ситуация, влияеща и на Франция,  имат нови очаквания към президента, за когото са решили да гласуват. Речта на Макрон беше по-различна като тон от тази, която той произнесе непосредствено след оповестяване на победата му на втория тур на президентските избори. Тогава стана ясно, че за две години той е изгубил около 2 милиона избиратели, докато противничката му от крайната десница Марин Льо Пен е спечелила 3 милиона избиратели и разликата между двамата се е стопила от 10 милиона на 5,5 милиона избиратели. В речта си на Марсово поле в нощта на 24 април Макрон призна, че си дава сметка, че много хора са го подкрепили не защото споделят идеите му, а защото не искат да видят на власт крайната десница и обеща да работи за единството на народа.
Между двете речи президентът бе зает с външнополитически въпроси. За първи път от повече от месец той проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. Макрон разговаря по телефона и с германския канцлер Олаф Шолц, с британския премиер Борис Джонсън, както и с още редица други лидери. Вниманието му бе фокусирано върху Украйна и Русия, новите европейски санкции срещу Москва, предстоящото ембарго на руски петрол. А днес той е на първа задгранична визита, в Берлин -  традиционна първа дестинация за всеки новоизбран френски президент, чрез която той потвърждава силата на френско-германския съюз като двигател на ЕС. Пак днес в Страсбург Макрон ще участва и в закриването на Конференцията за бъдещето на Европа.
Това фокусиране върху всички тези въпроси, не означава, че Макрон се е успокоил след втория тур на президентските избори. Още на 1 май, на Международния ден на труда, в цяла Франция имаше шествия, в които лозунгите срещу политиката на Макрон, се срещаха често. Шествието в Париж тогава се превърна и в своеобразен вот на недоверие срещу най-полемичните мерки, планирани от него, като например увеличаването на възрастта за пенсиониране.
Макрон си дава ясно сметка, че това недоволство може да избухне под формата на победа за радикалните политически лагери на предстоящите парламентарни избори и той да изгуби мнозинството в парламента, което би го поставило в позиция да съжителства с "чуждо" правителство. Ето защо миналата седмица неговата партия "Република напред!", която едно време се наричаше "Напред!", обяви промяна на името си и вече ще се казва "Възраждане". Политическата сила де факто се ребрандира в навечерието на парламентарния вот. Новината бе съобщена миналия четвъртък от Станислас Герини, партийния председател.  Тогава той заяви, че чрез тази промяна партията иска да покаже, че винаги ще прави избор между просветлението срещу обскурантизма и че ще бъде отворена за гражданите и хората, заемащи избираеми длъжности на местно и национално ниво, отбелязва "Политико". Тогава именно партията на Макрон обяви и предизборен съюз с други две формации - ценстристкото "Демократично движение" на Франсоа Байру и десноцентристката партия "Хоризонти" на бившия премиер на Макрон - Едуар Филип. В рамките на тази коалиция партия "Възраждане" ще излъчи 400 кандидати за 577-местната долна парламентарна камара.
Под обскурантизъм, с който ще се бори партията на Макрон, очевидно се визираше политиката на крайнодесния "Национален сбор" на Марин Льо Пен. Тази политическа сила също активно се готви за изборите през юни. Нейната лидерка дори избягва напоследък обществени прояви, фокусирана върху задачата да извлече максималното от исторически добрия резултат на крайната десница, постигнат на президентските избори. Льо Пен дори пропусна традиционното поднасяне на цветя на 1 май на статуята на Жана д'Арк в Париж, вглъбена в подготовката за изборите.
Но докато вниманието на Макрон и на "Възраждане" е съсредоточено върху победа над обскурантизма на Льо Пен, заплахата за тях може да дойде от друга посока. "Внимание с Меланшон", предупреждават френските анализатори.Петнадесет години след като затръшна вратата на френската Социалистическа парти Жан-Люк Меланшон успя да се наложи като лидер-обединител на френската левица. Пътят му до това историческо постижение беше много дълъг и труден, отбелязва Франс прес. Роденият в Танжер, в Мароко, Меланшон,  се присъединява към социалистите доста млад, на 25-годишна възраст. От този свой период той е запазил безграничното си възхищение към президента социалист Франсоа Митеран и не престава да следва съвета, който е получил от него: "Никога не отстъпвай, следвай пътя си!". През 90-те години на миналия век Меланшон става един от говорителите на лявото крило в редиците на социалистите и започва да критикува либералните отклонения на партията. През 2005 г. той подкрепя "не"-то на референдума за проекта за европейска конституция. Три години след това скъсва със социалистите и създава свое движение, което се зарича да не прави никакви отстъпки на десницата, както той самият казва.  Привърженик на идеята за обединение по-вляво от лявото на социалистите, Меланшон се съюзява новата си "Лява партия"  с комунистите на  президентските избори през 2012 г. и печели 11,1 процента. Пет години след това той се кандидатира за президент от името на новата си формация "Непокорна Франция" и печели 19,58 процента. А на изборите през април той почти получи 22 процента на първия тур. Въпреки че остана трети, той успява да привлече съществената част от левия вот в ущърб на конкурентите си в лявото пространство, сред които Социалистическата партия, чиято кандидатка за президент, кметицата на Париж Ан Идалго, постига плачевен резултат (под 2 процента на първия тур).
Този бавен и постоянен възход на Меланшон не протече без промяна на стиловете на неговото поведение. Преди изборите през 2012 г. той бе заявил: "Аз съм шумът и гневът", визирайки, че въплъщава недоволството на народа. Пет години по-късно той избра нов метод - представи се  като политическата фигура, която успокояваше избирателите пред плашещата крайна десница и пред неизвестността, предлагана от новака по онова време в президентската надпревара Макрон. Но и тогава Меланшон все пак не загуби от язвителността си по адрес на политическите елити и още тогава заговори за учредяване на Шеста френска република, припомня Франс прес. Меланшон, който често пъти е обявяван за популист и който не крие възхищението си от покойния венецуелски президент Уго Чавес, заяви тогава: "Аз не съм с народа, аз съм народа". Тази линия той защитаваше и на изборите през настоящата година. Меланшон е известен още и с таланта си на оратор, както и с новаторските си предизборни кампании, включващи митинги, в които "участват" и холограми. Връзките му с журналистите са доста бурни, но миналата година той призна, че трябва да установи нови отношения с пресата.
В интервю за Франс прес през 2021 г. Меланшон заяви, че никога не се е чувствал по-подготвен да управлява. Сега той си е поставил за цел да стане премиер. Ако това се случи, вероятно Меланшон ще защитава същите неща, които беше включил в кандидат-президентската си програма, посочва "Фигаро". По отношение на Европа и НАТО той предлага излизане от единното командване на НАТО и предлагане на страните членки на ЕС и на европейските народи координирано да скъсат с европейските договори. Меланшон иска свикване на конституционно събрание, за да може Франция да премине към Шеста република. Той иска и въвеждане на референдуми въз основа на граждански инициативи, чрез които например да се отстраняват от избираема длъжност народни избраници, да се предлагат или отменят закони, да се променя конституцията. Меланшон предлага и легализирането на консумацията, производството и продажбата на канабис, като всичко това трябва да се вмести и в рамката на един държавен монопол. Меланшон иска вписване в конституцията на така нареченото зелено правило, тоест да не се взима повече от природата, отколкото хората могат да й възстановят. Той иска 200 милиарда евро екологично и социално необходими инвестиции. Меланшон говори и за национализация на френските железници и за национализиране на магистралите. Той настоява всички жилища в страната да бъдат реновирани и санирани, да се планира минаването на 100 процента към възобновяеми енергии. Меланшон иска да се въведе едно диверсифицирано, релокализирано и екологично земеделие със създаването на 300 000 работни места в него и да се гарантира достъп до питейна вода за всички. Той иска също така да бъдат блокирани цените на продукти от първа необходимост, да се въведе шеста седмица на платен отпуск, да се мине първо на 32-часова работна седмица в секторите с по-тежък труд или изискващи нощни смени, а после тя да стане повсеместна. Меланшон ще се бори и за въвеждане на пенсиониране на 60 години. Той защитава идеята за нетна месечна минимална заплата от 1400 евро  и за плащане на обезщетения за безработица още при първия ден без работа. Меланшон предлага да се изземат трайно необитаемите жилища, в които да се настанят бездомници, да се осигури финансова автономия на инвалидите и държавата да подпомага всеки, който получава доходи под прага на бедността. Той предлага всичко в общественото образование да е безплатно - учебници и помагала,  транспорт, купони за стол. Той предлага увеличение с 30 процента на заплатите на учителите и създаването на 500 000 места в детските ясли. За зрелостниците той предлага да имат право на достъп, без предварителна селекция, до професионално обучение, което те са си избрали.  Меланшон е и за въвеждане на задължителна гражданска служба за всеки пълнолетен, преди да е навършил 25 години. В продължение на девет месеца тя ще се заплаща с минимална работна заплата, ще има безплатни обучения,  шофьорски курс и медицински преглед. За културата Меланшон предвижда да се отделя по 1 процент  от БВП на година.
Всичко това явно е прозвучало доста привлекателно за младите във Франция. След първия тур на президентските избори анализ на вота показа, че за кандидатурата на Меланшон са гласували 34 процента от избирателите от възрастовата група 18-24 години, пред Макрон, който получава 25 процента и Льо Пен, която остава със 17 процента. 
Разбира се Меланшон осъзнава, че сам няма да успее да сбъдне мечтата си да стане премиер. Ето защо след сложни преговори той успя да убеди социалистите, комунистите и еколозите да влязат с него в лява коалиция, наречена "Нов народен екологичен и социален съюз", припомня Франс прес. Най-трудни бяха разговорите със социалистите.  Накрая Националният съвет на партията прие сключването на подобно коалиционно споразумение  с 167 гласа "за", 101 гласа "против" и 24 гласа "въздържал се", което показва какво дълбоко разделение има по въпроса в редиците на Социалистическата партия. Социалистите трудно преглътнаха факта, че според споразумението за левия блок те получават правото да издигнат кандидати в 70 избирателни окръга, а се надяваха да имат поне 100 кандидата.
Основните цели на новия ляв блок ще бъдат въвеждане на пенсиониране на 60 години вместо на 62; покачване на минималната нетна заплата на 1400 евро на месец спрямо сегашните 1302; таван на цените на основните горива; въвеждане на данък върху богатството на най-заможните французи; временно скъсване с европейските правила, в това число и тези за бюджета и конкуренцията, ако те блокират планираните екологични и социални мерки - това са все неща, за които се бореше и кандидат-президентът Меланшон.
През изминалия век на няколко пъти във Франция леви съюзи на власт успяха да прокарат революционни за времето си политики, припомня Ройтерс.  През 30-те години така нареченият "Народен фронт" спечели общите избори и управлява страната до април 1938 г., като прокара някои от най-прогресивните проработнически закони в света. Тогава бяха въведени минимум  две седмици задължителен платен годишен отпуск за всички работници, 40-часова работна седмица и право за работниците да сформират синдикати.
След като Митеран стана  през 1981 г. първият социалист, спечелил президентските избори след Втората световна война във Франция, комунисти бяха назначени за министри в кабинета му. Така се получи алианс между социалистите и комунистите на власт и бяха въведени някои икономически мерки, които контрастираха с революцията на свободния пазар, която точно по това време течеше в САЩ на Роналд Рейгън и Великобритания на Маргарет Тачър. След по-емлбематичните от тези мерки беше намаляване на минималната възраст за пенсиониране на 60 години, пет седмици платен годишен отпуск, премахване на смъртното наказание и край на държавния монопол върху радиостанциите.През 1997 г. тогавашният президент консерватор Жак Ширак свика предсрочни избори, като си мислеше, че ще ги спечели, но френските избиратели изненадаха всички като изпратиха в парламента оглавявано от социалистите мнозинство. Така се стигна до съжителство на консерватора Ширак с правителството на Лионел Жоспен, включващо и комунистите, и еколозите. То прокара 35-часовата работна седмица, гражданските еднополови съюзи,  правото на здравна осигуровка за всеки, живеещ във Франция.
Дали сега едновремешният отцепник от редиците на социалистите и настоящ обединител в лявото пространство ще поднесе изненада на парламентарния вот и стане повод за трудно съжителство за Макрон? Любопитно е, че неотдавна на книжното изложение в Париж, което Меланшон посети, бившият френски премиер Едуар Филип, който беше също там, му подари книгата си "Впечатления  и ясни линии", посветена на премиерския му мандат - явен знак, че сценарият, при който Меланшон заема премиерския пост, не се изключва и от някои хора в коалицията на Макрон.