В чудесния трисериен български филм „Мера според мера“ образът му е пресъздаден от Григор Вачков.
А последната книга от четиритомната епопея на Димитър Талев „Гласовете ви чувам“ започва със следния откъс от народната песен:
Седи, не му шетай, а бре, бай Постоле,
воо нокъно време, по месечина.
На път те чакат, а бре, бай Постоле,
на път те чакат дор три посии:
първа посия, а бре, бай Постоле,
първа посия - гърци андарти,
втора посия - турци джандари,
трета посия - клети шпиони. 
Песента е посветена на родения на днешната дата през 1869 година в село Боймица, област Боймия (днес в Гърция), Апостол Петков Терзиев, останал в историята като Апостол или Постол войвода. Бай Постол, както е наречен в песента хайдутинът, започва своята борба с Османската империя в края на XIX век като хайдутин. През 1897 година Апостол войвода е привлечен от лидера на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Дамян Груев и постепенно се превръща в основна фигура на организацията в Солунски революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година и след него организира българската съпротива в района на Ениджевардарското езеро срещу новопоявилите се гръцки андартски чети (финансирани от гръцкото правителство въоръжени пропагандисти на гръцко национално самосъзнание сред българите в Македония). Името на Апостол става легендарно сред българското население - войводата е наречен с любов Вардарското (Ениджевардарското) слънце и е възпят приживе в десетки народни песни. Апостол войвода загива в 1911 година, отровен от гъркоманин. 
Предлагаме ви очерка за него, публикуван в сайта opoznaybulgaria.com. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Апостол Терзиев първоначално работи като кантонер по железопътната линия Солун-Скопие, но през 1892 г. излиза хайдутин и с брат си Тано и трима други четници хайдутува в Гевгелийско и Ениджевардарско по Паяк планина и в Ениджевардарското езеро. По същото време в Боймията се появява и друга хайдушка чета на Иванчо Карасулията.
През 1897 година Дамян Груев, един от ръководителите на ВМОРО, обикаля Боймията и се среща с Апостол войвода и Иванчо Карасулията и в същия ден свещеник Стамат Танчев покръщава двамата хайдути и те влизат в редовете на ВМОРО. Апостол войвода бързо изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода на ВМОРО. Цели 14 години този неграмотен българин е истински защитник на българщината в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си Ениджевардарското слънце.
„Населението така се привърза към своя войвода-баща, че му посвети не една песен и го окичи с най-изразителното име - Ениджевардарско слънце - слънце, което прорезва с лъчите си мрака на неговата робска неволя и стопля сърдцето му със сладка надежда“, пише Христо Силянов.
Апостол 
успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта
които постепенно изоставят каузата на елинизма и дори приемат върховенството на Екзархията. Към 1903 година гъркомани остават единствено в Гумендже и селата Крива и Петрово.
Апостол войвода създава в Ениджевардарското езеро мрежа от наколни колиби, които служат като убежище на четата му. До Илинденското въстание Апостол войвода води многобройни кръвопролитни сражения (включително и някои „морски“ в Ениджевардаското езеро) с турски чети и потери - при селата Грубевци, Бераковица, Либаново, Тушилово, Горгопик, Боймица и Крива.
На Разпети петък 1902 година в село Крива четата на Апостол Петков е предадена от гъркоманите в селото и в сражението с турските войски загиват брата на войводата Тано, секретарят на четата Атанас Тодев и четниците Димитър Чавдаров, Ичо Пройчаков и Мицо Метракулията.
Апостол войвода участва в Илинденското въстание през 1903 г., като разделя четниците си на няколко чети, които дават няколко сражения на турската войска. На 9 септември 1903 Апостол войвода с 63-ма четници
разбива турска войскова част при село Рамна, като дава само един убит
През октомври съединените чети на Апостол и Карасулията 130 души се сражават с 1200 души аскер.
След въстанието Апостол заминава за свободна България, но още през февруари 1904 година се връща в Македония и подема наново революционната борба, като сега вече освен срещу бейовете и експлоататорите и предателите и шпионите воюва и на нов фронт - срещу гръцката въоръжена пропаганда в района на Ениджевардарското езеро. Апостол се опитва да повдигне падналия след въстанието дух на българското население и да усмири надигналите глава гъркомани и гърци. По пътищата в Ениджевардарско започват да се появяват бесилки, на които войводата наказва предателите.
На 1 март 1905 година четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени при гевгелийското село Смол от турска войска и башибозук. След 5-часово кръвопролитно сражение загиват 40 четници, като войводата Сава Михайлов се самоубива. 
Спасяват се само раненият в петата Апостол войвода с един негов четник
Турското правителство награждава всички участници в сражението с медали, повишения и пари. Но Апостол войвода бързо възстановява четата си и още през същата пролет дава голямо „морско“ сражение на турската войска и на гръцките андарти в Ениджевардарското езеро. През лятото на 1906 година Апостол войвода се сражава с четата на андартския капитан Костас Акритас (поручика, а по-късно генерал от гръцката армия Константинос Мазаракис) и опожарява гръцкото село Ниси. Същата година организационните чети под ръководството на Апостол войвода дават многобройни сражения на андартите под командата на капитаните Акритас, Аграс (поручик Телос Агапинос), Никифорос (бъдещият адмирал Йоанис Деместихас) и други. В едно от тези сражения капитан Аграс е заловен и обесен край село Владово (днес Аграс). След неуспехите си в ликвидирането на Апостол войвода с подкупи турската власт се опитва да накара войводата да се откаже от революционното дело, а гръцкият консул в Солун Ламброс Коромилас се опитва да го привлече на гръцка страна.
Голямата роля на Апостол войвода в съпротивата срещу андартския натиск
се признава дори и от неговите гръцки противници. През 20-те години гръцката писателка Пинелопи Делта пише двутомния роман „В тайните на блатото“, който описва „героизма“ на гръцките андарти в борбата срещу общия им с турците враг - българина, и който според Христо Силянов е „нещо като евангелие на българоненавистничеството“.
През 1906 г. американският журналист Алберт Сониксен заедно с воденския войвода Лука Иванов посещава Апостол войвода в Ениджевардарското езеро и оставя колоритен разказ за живота на харамията в книгата си „Изповедта на един македонски четник“.
„Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на средна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с широки ръкави риза, въоръжен не само с манлихерка и нагант, но и с кама със сребърна дръжка, увиснала на неговия патрондаш.
И да не го познавах, щях да налучкам кой е, защото неговите портрети висяха във всички кръчми на България
тъкмо в тези комитски дрехи... Апостол беше македонският Робин Худ. Тринадесет години той бе носил оръжие. Още преди Дамян Груев да организира прочутия Централен комитет, Апостол бе кръстосвал планините. Той бе от ония фантастични герои, които се явяват сред потъпканите народи през всичките полуварварски периоди на историята и чиито подвизи са възпявани от народите. Те са се въодушевявали едничко от идеята за смърт и разрушения, първия инстинкт на първичните, непросветени хора“, пише Алберт Сониксен.
Славата на Апостол войвода стига и до Цариград, където се носят най-различни невероятни слухова за страшния рушител на Османската държава. В очите на султан Абдул Хамид II Апостол войвода започва да олицетворява цялата революционна организация и той
изпраща лично свой роднина да преговаря с войводата, който му предлага 20 000 лири, за да се откаже от борбата
През март 1907 година Апостол Петков събира всички десетници, ръководители и куриери от Ениджевардарско на среща в Геркарци, на която дава важни указания и разпореждания за борбата с гръцката пропаганда. През ноември 1907 година четата на Апостол войвода води сражение с андартската чета на Лазар Доямов в село Крива.
През пролетта на 1907 година натискът на турската войска в Ениждевардарското езеро се засилва. Край езерото е струпана няколкохилядна войска, кавалерия, артилерия и обковани с желязо лодки. След масов артилерийски обстрел Апостол Петков и четниците му се изтеглят към Паяк планина. Четата временно се разпръсква, а до Младотурската революция от 1908 година Апостол войвода се намира в околността на Горгопик.В свой доклад до атинския комитет от 22 ноември 1909 година Гоно Йотов потвърждава, че в акцията са участвали и гръцки андарти: „В началото на май [1907] се разбрах с капитан Никифорос Георгиос Пападопулос за една обща операция срещу многобройна чета на комитаджиите. От страна на Гоно Йота връзка с капитан Никофорос беше Дино Вудрислис, член на групата и негов братовчед. От страна на Никофорос дойде критянина Григорис. Българските позиции бяха атакувани едновременно и от турски войски. В тази атака бяха убити 14 комити и пленени трима“.
Хуриетът
След Младотурската революция от юли 1908 година Апостол войвода пристига на файтон в Енидже Вардар и е официално посрещнат в града. Легализира се и се установява в Енидже Вардар, където става лидер на Съюза на българските конституционни клубове. 
Между 21-25 юли 1908 година се среща с Енвер бей в Солун и обвинява ениджевардарския каймакамин във фаворизиране на андартските чети, заради което дълго време отказва да разоръжи четата си. Председателят на местната българска община Тома Николов пише: „Беше се настанил в една къща всред българската махала, заедно със своите четници, и се държеше като бег с всичките му салтанати. Той пак, както преди Хуриета, налагаше данък на населението, и около себе си държеше районните войводи, наречени десетари, пращаше ги по селата да изпълняват неговите нареждания. Самият Апостол носеше револвер с копринен шнур и сребърни кьостеци на часовника. В града беше основан конституционен клуб под председателството на учителя Димитър Лешников, родом от същия град, много буден човек и със силно развито патриотично чувство. 
Формално той беше председател, но фактически всичко дирижираше Апостол войвода
Къщата на последния приличаше на правителствено учреждение. Всички селяни, пък и някои граждани, за каквато и да било работа първо се съветваха с него, а после се отнасяха до властта... Той се държеше почти като каймакамин и се смяташе равен нему. Когато излизаше от града на път за някое село, пътуваше с комфортно оседлан кон, придружен от няколко конни четници. Из улиците на града също се движеше с охрана от няколко четници. Той даже почна да се меси и налага в работите на църковно-училищната община... Зимно време и през празниците навсякъде се слушат революционни песни, главно песента на Апостол войвода. Песните се пееха във всички махали, придружени с тъпани и гайди, като ги слушах, изпитвах голямо удоволствие и бях във възторг“.
На 2 август 1911 година Апостол войвода заедно с войводите Георги Мучитанов-Касапчето и Васил Пуфката загива край село Крушари, Ениджевардарско. Съществуват две верси за смъртта му - според едната войводите са предадени от българин и загиват в сражение с турската жандармерия, а според другата предателят ги отравя.