Не е за вярване, че утре един от любимците на русенската футболна публика ще навърши 65 години. А сякаш беше вчера, когато Ешреф Сюлейманов-Шери бележеше гол след гол с екипа на „Дунав“ и радваше пълните трибуни на Градския стадион. Феновете го боготворяха и бяха измислили рефрен, който той още чува, щом се върне в спомените: „Шери, Шери, ти си цар...“. Следващото изречение по адрес на звезда от отборите на съперниците не е за цитиране.
И сигурно бяха прави, най-малкото защото е роден в Цар Самуил. По местните поляни, без да получи обучение от „А“ и „Б“ като сегашните малчугани по школите, тича след топката и сам работи така, че да стане след време един от най-интересните централни нападатели през 80-те години.
Самобитният му талант е забелязан първо от треньорите на „Доростол“. И веднага, още ученик, го пращат на терена. Следва гол след гол, за да настъпи моментът, когато става стрелец номер 1 на „Б“ група. Негов подавач при добруджанци е техничарят от Варна Кеворк Тахмисян.
„Дунав“ обаче е нещо друго и той не се колебае въобще, когато получава покана да тръгне към Русе. Очарова феновете още с първите мачове. На терена в Шумен срещу „Волов“ асистира майсторски за попадение на Георги Тодоров, а после започва да се разписва в почти всеки двубой.
Веднага и се набива в очи уникалната му игра с глава. Той е нещо като българският Майкъл Джордън-Въздушния. Толкова красиво и високо отскача, а и се държи над земята като с катапулт. Защитниците вече са вън от играта, а той безмилостно насочва топката в мрежата.
Някои сравняват умението му да е господар на втория етаж дори с майсторството на Георги Аспарухов.
А младите фенове сигурно не знаят за фантастичните му атракции - волета, задни, странични ножици... Красота!
Когато Аспарух Никодимов-Паро става старши треньор на „Дунав“, без колебание му дава капитанската лента. И малко изненадващо го изтегля назад като втори централен нападател зад гърба на бързия и много напорист Йордан Димитров. До Шери е диригентът с латиноамериканска техника Валери Кулинов, вдясно атакува Иван Михайлов, отляво - Мирослав Миронов. В средата на терена е и Красимир Наков. Кулинов, Сюлейманов и Наката са ключовите футболисти при невероятната и инфарктна победа с 3:2 срещу „Волов“ на Градския стадион пред 25 000 зрители през 1984 година.
Само победа устройва „Дунав“, за да влезе в „А“ група. Шери открива резултата, но Ивайло Киров бързо бележи два гола за гостите. Краят на мача наближава и спусналото се над трибуните отчаяние не става още по-сърцераздирателно, когато Наков стреля от воле - 2:2. Публиката започва да си припомня приказката за власите, дето се давели на края на Дунава. Остават секунди до последната свирка на съдията и всичко изглежда решено. Шансът за Групата на майсторите, както тогава коментаторите обичаха да наричат елита, се изплъзва. Последният влак е изпуснат. Или почти. Защото тогава Кулинов копва топката зад гърба на защитата, Шери спринтира мощно и нанася зверски удар от ждроб. Топката лети така, че ще скъса мрежата! Стадионът изпада в екстаз, който бързо преминава в еуфория. Пътят към „А“ група е широко отворен!
Този мач и драматичен финален епизод може да се сравни само с попадението на Емил Костадинов срещу Франция на „Парк дьо Пренс“ на 17 ноември 1993 година! Гол с цена на завръщане в елита. Затова, въпреки разликата в мащабите на залога в мачовете в Париж и Русе, спокойно можем да наречем Шери Русенския Емо Костадинов.
Най-хубавият сезон на Цар Шери като че ли е, когато славистът Симеон Симеонов-Монката става старши треньор на отбора. Тогава до опитния нападател вече са младоците Пламен Петков и Деян Ангелов. С Кулинов в средата на терена „Дунав“ има една от най-интересните и креативни халфови линии. Задават се и големи победи - с 2:0 срещу „Левски“ с Михайлов, Искренов, Велев, Коев и куп звезди в състава. С 3:1 срещу ЦСКА с „армейци“ като Георги Димитров, Пламен Марков, Стойчо Младенов и Ради Здравков. „Дунав“ финишира на шесто място в елита.
Към края на кариерата си, когато вече е на 37 години, Шери помага на отбора по друг начин - от централен нападател става... централен защитник! И пак се справя на добро ниво. Той е толкова грамотен тактически, че засенчва по този параграф школувани дълги години на тази позиция футболисти.
Благодушен като човек, на терена е съвсем друг - истинска илюстрация на спортна злоба. Винаги е там, където ври и кипи и не се бои от шамарите на защитниците. Истински боец!
Днес Шери и съпругата му държат малко магазинче за хранителни стоки, зеленчуци и плодове в квартал „Дружба“.
„Да сме живи и здрави! Не сме богати, но работим честно и сме доволни от това, което имаме“, казва Ешреф Сюлейманов.
А по-възрастните фенове, щом го срещнат, го подсещат и сега за някои негови голове. Няма как да не се помнят.
Честит утрешен празник, Цар Шери!