От САЩ долетя новината, че Мартин Проданов подобри един от рекордите на русенския лекоатлет Евгени Игнатов. Става въпрос за постижение на 1500 метра, което издържа близо 40 години. По този повод „Утро“ разговаря с Игнатов, който е президент на СКЛА „Дунав“, а наред с това помага в клуба като треньор.

- Евгени, как посрещна новината, че един от многото ти национални рекорди е вече в историята?
- /Смее се/. Нормално! Времето върви, все някога това постижение щеше да бъде подобрено. Аз очаквах, че Мартин има сили да се справи, защото през зимата на състезание в САЩ бяга 1 миля под 4 минути. Изчисленията показваха, че може да слезе под 3:40 минути на 1500 метра. И той то направи с тези 3:39. Помогна му и конкуренцията, защото 30 души слязоха под 3:40! За справка - когато бяга у нас, резултатите му не са толкова добри. Да си кажем откровено - тези 3:39 минути са твърде далеч от елитните стандарти. Световният рекорд например е 3:26 минути. Ако Проданов иска да бъде канен на големи турнири с добър награден фонд, трябва да работи още много. Разбира се, не подценявам последното му бягане в САЩ. 
Аз го познавам лично - това е едно младо, добро, скромно момче
Баща му Светослав Проданов също беше лекоатлет и съперник в моите дисциплини.
- Кой държеше рекорда на 1500 метра през онази далечна 1982 година?
- Русенец е, лекоатлет на „Дунав“ - Владимир Кънев, с когото се виждаме сега доста рядко, тъй като живее в София. С него сме приятели. Той участва в онова бягане и трябва да призная, че ми помогна за рекорда, тъй като ме изведе хубаво в решаващата отсечка. Онзи старт е с много любопитна история и рекордът беше подобрен между другото. Беше преди едно европейско първенство. 
От федерацията ме натиснаха, че ако искам да участвам в коронната си дисциплина на 5000 метра, трябва да бягам на 1500 и на 3000. И да подобря тези национални рекорди
Никога не съм усещал 1500-те метра като любимата ми дистанция. Реално погледнато, ако бях наблегнал на нея, резултатът ми щеше е да в рамките на 3:36 минути, което за онова време беше прилично постижение от международен ранг. Аз обаче залагах на 5000 метра. Затова и по големи турнири ме канеха да участвам на тази дистанция.
- Колко ще издържат другите ти национални рекорди?
- Не виждам перспектива да бъдат подобрени скоро. Сегашните ни най-добри лекоатлети са много далеч. Не го казвам с радост. Вижте, средните и дължи бягания са трудни дисциплини, които изискват много труд и правилна методика. 
Навремето ми се събираха общи тренировки в рамките на 6000-7000 километра през годината
Това са 600 километра на месец. Момчетата днес нямат нужното търпение, воля и характер.
- Не е ли драма, че един български рекорд може да издържи 40 години?
- Трагедия е! Това важи и за българския спорт като цяло. До 1989 година държавата се грижеше не само за елитните, но и за посредствените спортисти. Имаше масовост и що-годе някаква конкуренция. Днес например ние нямаме треньори. Такава професия на практика не съществува. 
Повечето наставници - някъде към 80 процента, са учители по физкултура, които само от любов към спорта работят на добра воля с младите
Аз като президент на „Дунав“ не мога например да си позволя нито един платен щат за треньор в клуба. Имаше уж една програма към министерството за развитие на треньорски кадри, която още не е стартирала. В нея се казваше, че ще бъдат обхванати само хора, които не са на бюджетни заплати. А повечето от нашите наставници са учители. Сиреч, те не могат да участват в програмата. Е, как да стане без кадри? В случая искам да благодаря на наставниците в „Дунав“,  които буквално работят от любов към леката атлетика. Държавата днес почти я няма в спорта и ми е много тъжно, когато ни казват: „Ами, търсете си спонсори!“. Къде да ги търсим?! На просия ли да караме?
- Като общински съветник какво е мнението ти за тазгодишната програма „Спорт“?
- Ще приемем бюджета на 26 април. Моето мнение е, въпреки че имам забележки, става дума за 
балансиран подход при финансиране на клубовете в Русе
Винаги са иска повече, но... Общината, доколкото може, помага. Това е факт. Тя помогна и при организацията на тазгодишния международен турнир „Младост“. Използвам разговора ни, за да поканя русенци на Градския стадион на 7 май. Ще се получи интересен турнир с много силни участници.