Още преди няколко месеца, когато станаха ясни кандидатите за директор на русенския театър, Боян Иванов обеща, че ако спечели конкурса, първото интервю, което ще даде, ще бъде за читателите на вестник „Утро“. И двамата удържахме на думата си - той, че го направи, аз - че го взех и ви го представям.

Ерудиран, амбициозен, успешен режисьор от новата вълна в българския театър, Боян Иванов поставя в момента на варненска сцена. В Русе е поставял на няколко пъти през годините, сред които се откроява „Жулиета“ по Андраш Вишки (2016). 
Роден е в Плевен. Завършва „Театрознание“ в класа на проф. Николай Йорданов в НАТФИЗ. Специализира режисура във Висшето училище за музика и сценични изкуства във Франкфурт на Майн (Германия), в майсторския клас на проф. Ханс Холман.

- Чувствате ли се толериран по политически причини? 
- Много се радвам, че започваме с този въпрос, защото искам дебело да подчертая - аз съм художествено, а не политическо назначение. Няма как да съм политическо назначение, защото в живота си не съм членувал в никоя партия. Подобни политически обвинения могат да бъдат насочени към мен само от хора, които проектират собствените си разбирания и отношение към театъра. За любителите на конспиративните теории - видеото на проведения конкурс е публично достъпно в YouTube и всеки може да види кой от кандидатите отговаря, кой не може да отговори на зададените въпроси - това е публична информация... Предлагам да приключим с политическите спекулации - аз не съм обвързан политически с нищо, и
да върнем дискурса за русенския театър, там, където му е мястото - в художествените достижения
- Добре, връщаме разговора в художествения дискурс. Ще работите ли с Орлин Дяков като театрален режисьор?
- Плановете ми засега са доста плътно подредени. При всички случаи той ще остане в репертоара - защото повечето представления в момента са негови - и аз няма да ги свалям веднага, нито скоро. Ще използваме всичко, което е натрупано - и най-вече за да не изпуснем публиката на този тип представления. Но освен тази публика, ще се стремим да върнем и другата публика - която има нужда от други представления - които са по-амбициозни технически, по-високо художествено издържани. И които не е задължително да бъдат комедии. Моята цел е да върна русенския театър на театралната карта на България. Вече има примери на развиващи се театри в страната, където започва подем, и където публика има, и то много, без да се правят компромиси с качеството.
- Оставаме в полето на естетиката, както пожелахте. Вас ви наричат и бутиков режисьор. Знаете ли колко са местата в голямата зала на Доходното здание - как ще пълните такава зала?
- Знам. Шестстотин. Но това не означава, че тя всеки път е пълна - в досегашната продукция искам да кажа. Аз съм работил много пъти в тази зала, бил съм на спектакли, виждал съм как празнее.
Не знам кой ме определя като бутиков режисьор. Но аз в първата година изобщо няма да включвам мои представления в репертоара на театъра.
Подбрал съм режисьори, които са топ режисьори в България
От тях съм поканил такива, които работят много стриктно с актьорите. Така, че самите актьори да се развиват.
- Споделете имена - за да добием представа за тях?
- Още предоговаряме някои имена, защото процедурата на конкурса много се забави и някои ангажименти се изместиха във времето. Споделям тези, които са фиксирани. В средата на октомври Стайко Мурджев ще постави „Дон Жуан“ с много мощно разпределение на главните роли, надявам се да изненадаме приятно русенци. После щатният режисьор Ивайло Ненов ще направи свой голям проект - пиесата на Франц (Ференц) Молнар „Лилиом“ - сам си я откри. Мисля, че театърът трябва да инвестира в този млад човек, който е щатен режисьор тук, така че той да се развива. Това е част и от програмата ми - да работя с млади режисьори и актьори, на които да им се дава възможност да се развиват, като им се поставят отговорни задачи.
Маргарита Мачева, която русенската публика познава отпреди няколко години, ще дойде да постави пиесата на Островски „Доходно място“. Много съм щастлив, че проф. Маргарита Младенова откликна на поканата ми и ще пристигне в Русе, за да направи представление по прозата на Христо Ботев. Това ще бъде предизвикателство и към трупата, и към публиката, изцяло нов проект.
По-нататък ще наместваме още от програмата, но преговаряме с Теди Москов, който ще постави българско заглавие, с проф. Пламен Марков, с Ивайло Христов...
- Всеки артист има своите творчески вкусове, които неминуемо пренася и в мениджмънта. Вас например публиката ви познава като артист, който залага на визията, на съвременните дигитални средства. Ще видим ли вълшебства на русенската театрална сцена?
- Нормално е като действащ режисьор и аз да съм изкушен да поставя моето предизвикателство пред трупата и пред русенската публика. Не веднага, както вече ви казах. Но искам след година да поставим едно мощно заглавие, с много техническа подготовка, специално озвучаване, прожектори... Когато сме готови. А дотогава:
вълшебствата ще ги има. Самите режисьори, които съм поканил, работят с изключителни сценографи
Това са хора, които имат истинско, сериозно и дълбоко отношение към визуалната страна в сценографията. За „Дон Жуан“ сме поканили за сценограф Свила Величкова - възможно най-награждаваният сценограф в България тъкмо заради нейните визуални решения. Тя има особено отношение към пространствата...
- Какво веднага, първо, трябва да се промени в Русенския театър? И кое е нещото, което няма да промените изобщо?
- Първо, няма да премахна нито едно от направените достижения. Трябва да отбележа, че 
Орлин Дяков оставя театъра в едно прекрасно финансово положение
Всичко това е основна цел - не само да се запази, но да се надгради. Фестивалите например - ще ги развиваме.
Какво бих веднага променил - предвид, че влизам на слабо време - преди края на сезона в театъра, нищо няма да променя веднага. Напротив, искам да направя плавен преход, без резки движения. Голяма част от представленията, които в момента се играят, ще останат в афиша още поне година. За да може все пак те да помогнат да се надгражда самия репертоар. Не рязка промяна, а плавен преход - отложен старт за наесен. Защото ще трябва да започнем наесен, да натрупваме, без да си губим публиката от това, което се играе в момента. Няма да има резки движения, а плавна постепенна промяна, надявам се успешна за всички ни.
- Как ще привличате нови и различни публики? 
- Ще заложим на новите публики основно в Русе. Искам да върнем публиката, която има малко по-високи изисквания към това, което гледа. Новите публики са и в пряка зависимост с новата кръв в трупата. Ние можем да повикаме новата публика, когато представяме нещо ново и различно. Ще има съвсем нова рекламна кампания и ребрандиране на сцената с нова визия.
Ще имаме нов начин на комуникация с русенци, на първо време, а след това и надрегионално
Искаме да дадем знак, че нещо се случва в театъра и то интересно. Публиките са нови, когато вниманието им е привлечено.
- Знаете ли колко пенсионери има в трупата на русенския театър?
- Знам, но е въпросът е деликатен - едни са пенсионирани, на други им предстои...
- Откъде ще дойдат младите хора в трупата? Как ще ги задържите? Това е подтекстът на въпроса ми. 
- О, младите хора се задържат само с интересни проекти, няма друг начин. Средствата за заплащане на младите актьори така или иначе в цялата страна са идентични, така че начинът да привлечеш млади хора е, като им се предложат интересни проекти. Много млади хора дойдоха в Русе, но си тръгнаха, докато чакат да се включат в интересен проект...
- Ще ви стигнат ли парите за всички тези амбициозни планове?
- Да. В програмата ми всичко предварително е изчислено. Дори подредбата на проектите във времето един след друг е финансово съобразена. Знаете ли, 
аз се подготвям за този конкурс вече около година
Идеите ми не са просто идеи, те са проверени и обмислени, консултирани със специалисти... Днес е изключително важно финансите да са наред. И още нещо - виждам щедрата подкрепа на русенската община за театъра в града. На практика това е една сериозна субсидия, една от най-сериозните в страната, давани за театър.
- Последен въпрос - ако може честно да ми отговорите...
- Ама аз и досега отговарям честно - всичко, което ви казвам, е честно... 
- Шегувам се. Просто търся искрения ви отговор - защо се впускате в приключението директор на русенския театър?
- Този въпрос и аз си го зададох, когато изпитах импулс дали да се пробвам. И открих два отговора - еднакво честни - и пред мен самия, и пред вас. Бих искал да се включа чрез русенския театър във вълната на нови директори, които започват да развиват театъра в по-амбициозна посока. Време е да започнем да поемаме отговорност. И другият отговор - това е моята лична мотивация, личната ми връзка с този театър и с този град, и смятам, че той трябва да се върне на театралната карта на България.