Елена Лазарова е магистър по психология с диплома от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Притежава следдипломна квалификация по „Психологично консултиране и психосоматика“ и сертификат по „Методика на психологичната експертиза“ от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Преминала е обучения по базови и специализирани умения в когнитивно-поведенческата психотерапия; фокусирана към решения кратка терапия; ранно откриване на тревожност и депресия, кризисна интервенция и други. Консултира клиенти при решаване на житейски проблеми, затруднения и кризи в личностовото развитие, психични и соматични заболявания, конфликти, нарушения на социална адаптация и функциониране, проблемно поведение. Има опит в психологичното консултиране на хора с онкологична диагноза, тревожни и депресивни разстройства, панически разстройства. От 2017 година е психолог в Комплексния онкологичен център в Русе, където извършва психологична подкрепа, психологично консултиране, кризисна интервенция и психотерапевтична работа на възрастни с онкологични заболявания, техните близки и медицинския персонал. Асоцииран член на Българската асоциация по психоонкология. Специализант е към Българската асоциация по когнитивно-поведенческа терапия (БАКПТ).
Материалът за нея е предоставен от КОЦ-Русе във връзка с вчерашния професионален празник на психолози, психиатри и психотерапевти. Заглавието е на редакцията.

„Освен юношеска мечта, професията психолог е мой осъзнат избор и призвание“, казва Елена Лазарова. И обяснява, че не може да има рутина в работата на един психолог. 
„Всеки ден има предизвикателства. В зависимост от предварително заявените в различен порядък провеждам индивидуални и групови консултации в отделенията на лечебното заведение. Добре е пациентите да знаят, че има психолог в КОЦ-Русе, да не се притесняват да ме потърсят“.
Елена Лазарова е съпричастна с пациентите и всячески се стреми да ги подкрепя в хода на лечението. 
„Най-трудно е, когато загубиш пациент, с който си изградил доверителна връзка и си бил до него в различните етапи на лечение. В началото изпитвах трудности в това да преценя във всеки един момент кой от пациентите има най-голяма нужда от мен. Благодарна съм и много разчитам на колегите от всички отделения, които ми съдействат, насочват и подкрепят работата ми. Разчитам много и на инициативата да ме потърсят от страна на хората, които се лекуват при нас. А най-хубаво е, когато пациентите отвърнат на усмивката ти с усмивка, често въпреки болката, когато виждаш как се подобряват и минават успешно през лечението. 
Има моменти, в които се чувстваш безпомощен. Но това е първоначалната реакция. После идва осъзнаването, че така не си полезен на пациента, и заедно търсим решение и го намираме. Винаги има начин да помогнеш. Да помогнеш човек да мобилизира собствените си сили и ресурси. Да доловиш точно в този момент точно от какво има нужда, да дадеш пространство и присъствие, където да се чувства изслушан, зачетен, разбран, подкрепен, мотивиран, успокоен, омиротворен. В трудните моменти на помощ идват смирението ми, умението да разгранича кое зависи от мен и кое не, обичта ми към хората и работата ми, вярата“, споделя Елена. И заявява, че най-хубавият стимул за нея в работата е благодарността на хората.
„Благодарността от страна на пациентите засилва вярата ми, че съм избрала правилния път. Често думи като „лекувате дори само с присъствието си“, „имаме нужда от Вас“ трансформират умората в удовлетворение и ентусиазъм. 
Докато разказва за работата си, очите на Елена грейват. Питаме я как съвместява личния с професионалния живот? 
„Не е лесно. Но когато човек обича работата си и се чувства удовлетворен от нея, е по-организиран и намира сили и енергия за семейството си. Изключително важна е грижата на човек за личните му потребности. Себепознанието ни помага, грижейки се по-адекватно за себе си, да бъдем по-добри в грижата за хората, които обичаме“.
Ето как Елена се описва сама с три думи: любознателен, добронамерен човек и упорит оптимист.
Разтоварва се с разходки, слушане на музика, четене на увлекателна книга, разговор с любими хора, физически упражнения, релаксиращи дейности.
Казва: „Все повече ценя и се старая да си осигурявам и моменти в тишина“. 
И продължава: „Обичам да изкарвам време сред природата, да общувам с интересни и различни хора, да пътувам, да опознавам различни места и култури. Обичам животните. Обогатявам се от различните форми на изкуството. Търся и откривам доброто, светлото и красивото всеки ден по малко. Прекланям се пред човешкия дух“.                                           У