Ден на лъжата. Ден на хумора. Ден на шегата. Ден, в който мнозина хвърлят въдици и гледат кой ще захапе стръвта. Майтап бе, Уили, както обича да казва фамозният Алф от едноименния сериал. Това е 1 април.
Има всякакви майтапи - някои са просто смешни и безобидни като добродушен виц. Други могат да подведат цяла държава да им повярва. Ако човек се разрови в интернет, ще се натъкне на безброй възможности да се позабавлява с близките и колегите си: да посади трева в клавиатурата на някого, да лакира сапуна в банята, да сложи кубче бульон в главата на душа, така че къпещият се да се полее със супа... Или по-грубички като тази младо момиче да уведоми родителите си, че е забременяло. Особено подходящи „жертви“ са децата. Но ако някой реши да им сервира „мелба“ от картофено пюре, може да се наложи после да се реваншира с минимум три истински сладоледа плюс торта и шоколад за по-късно.
Но откъде тръгва всичко?
Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, с времето на Луи 14-и и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден. 
Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на 
тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“
която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. Където нямали нито бели лъвове, нито тържествено изкъпване, разбира се. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците. По подобен начин преди десетина години група български депутати се събраха в една зала, където очакваха да им подарят по един от най-скъпите тогава мобилни телефони - „Верту“.
Има и друга „английска“ теория. Според нея всичко започва от поема на Чосър за лисицата и петела, в която лисицата си прави шеги с пернатото. В нея се споменава, че действието се развива „32 дни след началото на март“, което много хора изчисляват като 1 април. Противниците на тази теория обаче смятат, че става въпрос само за съвпадение.
Да не отминаваме и версията, че всичко е започнало в Древен Рим, където традицията за шегаджийски закачки на пролетното равноденствие се смята и за родоначалник на днешния празник. Част от закачката например била слугите да командват господарите или децата да командват родителите си „на шега“. Съществуват твърдения, че
корените на този празник могат да се търсят и в римски фестивал
на 25 март - денят на пролетното равноденствие, древните римляни чествали веселието, шегата и радостта.
Това бил празникът на доброто настроение, наречен „Хилария“ /в свободен превод  - веселие/ с апогей почитането на богинята Кибела - майката на боговете. В аналите се споменава за игри, шеги и маскиране.
В днешно време денят на шегата 1-и април в Италия се нарича „pesce d`aprile“ и буквално означава „априлска риба“. Може би защото понеслият шегата се е хванал като риба на въдица.
Но да се върнем във Франция. Това наименование на празника идва от френски език /пак френска връзка, но с различен ракурс/ с приемането на Грегорианския календар през 1582 г. Дотогава в Европа Нова година се посрещала между 25-и март и 1-и април. Във Франция не били съгласни с промяната и си правели подаръци по стария обичай, но от празни кутии - т.е. 
обръщали го на шега, свързвайки я с израза „априлска риба“
Но не като италианците, а защото, според легендите, в началото на април трудно се ловяла риба и рибарите били взимани на подбив. Но пък за компенсация в Неапол на 1-и април им подаряват риба от шоколад.
Първите истински отбелязани данни за честване на 1 април обаче са от Франция и Холандия в началото на 16 век, където 1 април бил ден на риболова. И тъй като рибите са достатъчно „глупави“, за да се хванат на въдица, се зародила традиция и хората да се ловят така на шеги.
И до ден днешен във Франция и на други места в Европа има практика на 1 април на гърбовете на хората да се закачат рибки, направени от хартия.

С лодка в центъра на София и
вулкан в Пловдив през 1933 г.

Медийните провокации съвсем не са новост, макар и да са доста по-масирани заради интернет. Една от първите регистрирани първоаприлски шеги се появява още през 1933 г. на първа страница на хумористичния вестник „Щурец“. Заглавието „Страшното наводнение в София“ е подкрепено от съвсем реалистични колажи на хора с лодки, плуващи по жълтите павета пред Народното събрание (вижте илюстрацията). 
Това обаче не е всичко. Авторите сатирици разказват в статията за героичното спасяване на кмета на София, който бил завлечен от стихийните води, причинени от спукване на водопровода заради земетресение. На всичкото отгоре същото земетресение довело до изригването на вулкан в Пловдив (може би някое от тепетата?).

Останки на великан откриват
на Сексагинта Приста

На останки на великан попадат русенските археолози на току-що откритата за публика римска крепост Сексагинта Приста. Новината е разпространена с текст и снимка на археолози, разкопаващи величествено тяло, на 1 април 2004 г. Информацията взривява местната медийна общност. Столичен вестник изпраща кореспондентката си на място в музея, за да иска повече снимки от различни ракурси. Това е само една от първоаприлските акции на тогава младия, а сега все още такъв, директор на русенския музей проф. Николай Ненов. Музейният фолклор твърди, че кореспондентката била посрещната от покоен вече археолог с репликата „Не е великан, момиче, ами пеликан“.
На друг първи април русенските медии са поканени „по спешност“ в току-що открития Екомузей с аквариум - да ядат рибена чорба от уж неволно сварените риби в аквариума. Чорбата е истинска, но рибата, слава Богу, идва прясна-прясна от пазара.
Една от най-успешните първоаприлски акции в русенския музей е витрината с експонати, открити в търбуха на морския слон Роланд. Сюжетът е взет от роман на Дубравка Угрешич.
„Гостуваща кураторка от Берлинския зоопарк“, пиарка на музея към него момент, чете поздравително писмо на такъв великолепен немски език, че и дошлата й учителка от гимназията не може да я познае.
Сред най-умилителните първоаприлски музейни изложби е тази на грахово зърно от приказката за принцесата. Не за друго, а защото приказката завършва точно така - че след като открили граховото зърно, хората го занесли в музея, където то е и до днес.
Директорът на русенския музей проф. Ненов отдавна се отказа да прави първоаприлски акции. Казва, че е заради унищожителната конкуренция от страна на фалшивите новини, уви.

Когато цъфнат
спагетите

Това е шега номер 1 в почти всички световни първоаприлски класации. През 1957 г. Би Би Си разказва в репортаж, че благодарение на меката зима швейцарските фермери се радват на чудесна реколта от спагети. Има кадри с хора, които наистина берат спагети. Следва вълна от зрители, които започват да се обаждат в телевизията и да се интересуват как могат да се снабдят с фиданки на спагетено дърво. Но това не е краят на историята. Би Би Си внася разяснения: Поставете наръч спагети в отворена консерва доматен сос и се надявайте на добри резултати. По-късно дори тогавашният директор на британския канал признава, че се е усъмнил и проверил в енциклопедия дали пък наистина човек не може да си отглежда спагетени дървета...