Д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев представят България на Европейската конференция по антени и разпространение EuCAP 2022 (съкращение от названието на конференцията на английски European Conference on Antennas and Propagation), която се провежда в Двореца на конгресите в Мадрид, Испания от 27 март до 1 април 2022 г. под девиза „Свързването на антените и разпространението на електромагнитни вълни с нови наземни и спътникови комуникационни мрежи“. Официалният език на конференцията е английският. По-долу използваме английските имена на тази и на други конференции, които споменаваме, понеже такъв е световният стандарт за научни форуми.

Д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев представят научно изследване на тема: „Numerical analysis of the azimuthally magnetized ferrite-dielectric circular waveguide“ („Числен анализ на азимутално намагнитения ферито-диелектричен цилиндричен вълновод“)

Работата е теоретична. Разработени са компютърни програми, с помощта на които са решени числено сложни уравнения, изведени с помощта на конфлуентни хипергеометрични функции на Кумер (най-общите функции на математичната физика) и цилиндрични функции на Бесел и Нойман. Те описват взаимодействието на електромагнитни вълни от сантиметровия и милиметровия обхват с феритна среда с вътрешна памет и азимутално намагнитване, и диелектрик, поставени в цилиндрична тръба с идеална проводимост на стената. Феритите са керамични материали с магнитни свойства, съдържащи окиси на желязото, лития, цинка и други метали, които взаимодействат с електромагнитните вълни и влияят на начина на тяхното разпространение.

Авторите са дефинирали нови реални числа

които са нарекли числа L3 (гранични числа от 3-ти тип, L – първата буква на английското limiting numbers). В по-предишни свои научни трудове те са въвели още няколко вида нови числа L1, L2 и L4 (гранични числа от 1-ви, 2-ри и 4-ти тип) и други, означени със символите G1, G2 и T1. Числата T1 са наречени от Марияна и Георги Георгиеви „числа на Трифонка“ в чест на тяхната майка Трифонка Романова Попниколова и Т е първата буква от нейното име. Числата L3 са използвани, за да се пресметнат характеристиките на цифров фазорегулатор за сантиметрови и милиметрови вълни. Резултатите от работата могат да се използват при разработването на спътникови антени с електронно управление на вълните. Освен това по покана на председателя на конференцията проф. Мануел Сиерра Кастанер от Политехниката на Мадрид д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев са поканени за рецензенти на конференцията и участват в определянето на научната й програма.

Това е 16-то поред издание на Европейската конференция по антени и разпространение EuCAP. За пръв път тя е проведена през 2006 г. в Ница, Франция. Конференцията EuCAP е създадена по инициатива на д-р Антоан Рьодерер, директор на Департамента по електромагнетизъм на Европейската космическа агенция ESA (съкращение от името на агенцията на английски European Space Agency) в Ноордвайк, Холандия.

По-долу в текста използваме английското наименование на агенцията, което е международно прието.

През 2000 г. д-р Рьодерер организира в Давос, Швейцария Конференцията на хилядолетието по антени и разпространение AP2000 (съкращение от името на конференцията на английски Antennas and Propagation 2000) – най-грандиозният научен форум на Европейската космическа агенция ESA. На него ESA кани 1000-та най-изтъкнати специалисти в света, работещи в областта на радионауките и техните приложения във всички сфери на съвременната цивилизация: космически изследвания, радиоастрономия, метеорология, авиация, различни видове наземни радио, мобилни, автомобилни, телевизионни и др. комуникации. Всеки участник получава лична покана от д-р Рьодерер и Новогодишна картичка за Новата 2000 г., подписана от него.

Единствените представители на България на Конференцията на хилядолетието са доц. Георги Георгиев (през 2000 година има научното звание доцент; професор придобива през 2012 година) и д-р Марияна Георгиева

Те лично са поканени от д-р Антоан Рьодерер. Впоследствие, в резултат от тяхното блестящо представяне, двамата са канени от д-р Рьодерер 10 пъти в Европейската космическа агенция в Ноордвайк за изнасяне на научни доклади на конференции по спътникови антени в Конгресния център на ESA и за посещения в нейния експериментален център, в който се изпитват спътниците и другите космически апарати на Агенцията, преди да бъдат изпратени за изстрелването им в космоса от космодрума Куру във Френска Гвиана, Южна Америка. В приятелски разговори д-р Рьодерер споделя с тях, че работи по организирането на Конференцията на хилядолетието в продължение на три години. Конференцията надминава всякакво въображение. Най-добрите експерти от света представят резултати от своите изследвания в 65 специализирани секции. На участниците са предложени също няколко кратки курса от изтъкнати учени. Представени са научна екипировка, програмни продукти и най-нови книги. Организирани са и около 20 изложби от индустрията. Съществен принос в организацията дават Швейцарската електрична асоциация (The Swiss Electrical Association SEV/ASE) и Федералната Политехника на Лозана (Ecole Polytechnique Fédérale de Lausanne EPFL).

За блестящите резултати допринася и мястото, където тя се състои – Конгресният център на Давос, в който традиционно се провежда Световният икономически форум

в който участват всички държавни ръководители на света. Конференцията се организира по образеца на Световния икономически форум. Открива се по същия начин – с музика от огромни алпийски рогове. Във встъпителното си слово д-р Рьодерер заявява, че единствената разлика между Конференцията на хилядолетието по антени и разпространение и Световния икономически форум, е липсата на охрана за всеки един участник, с каквато иначе пристигат държавните ръководители. На нея се среща елитът на света в радионауките по същият начин, както на Икономическия форум се събира политическият елит на света.

След невероятния й успех в Европейската космическа агенция по настояване на д-р Рьодерер е взето решение да се организира ежегодна Европейска конференция по антени и разпространение. Неговата идея е да се обединят три европейски конференции по антени и разпространение, съществували по това време – Британската ICAP (на английски International Conference on Antennas and Propagation – Международна конференция по антени и разпространение), Средиземноморската Международна конференция на Ница по антени JINA (на френски Journées Internationales de Nice sur les Antennes), организирана от Съюза на електроинженерите на Франция SEE (F) и Министерството на науката на Франция, Конференцията на Европейската космическа агенция AP2000, две конференции на ESA по спътникови антени и разпространение на електромагнитни вълни и конференция в рамките на европейската програма по научно и техническо сътрудничество EU COST Framework (на френски Coopération Scientifique et Technique).

Амбицията на ESA е новата конференция да се издигне по значимост до равнището на най-високите образци в света

Планира се в нея да участват около 1200 учени. Такива понастоящем са само най-авторитетните световни конференции като Генералната асамблея на Международния съюз по радионауки URSI (на френски Union Radio-Scientifique Internationale) и Симпозиумът по напредък в електромагнитните изследвания PIERS (на английски Progress In Electromagneics Research Symposium) на Електромагнитната академия (на английски Electromagnetics Academy), Кеймбридж, Масачузетс, САЩ.

Оказва се, че създаването на такъв мащабен научен форум е изключително сложно и д-р Рьодерер работи, за да осъществи идеята си цели шест години. При това той не е сам, а има пълното съдействие на Европейската космическа агенция, на Европейската асоциация по антени и разпространение, на Британския институт на електроинженерите IEE (на английски Institute of Elecrical Engineers), на научни общества от Франция, Италия, Испания и други страни, Съюзът на Националните общества на електроинженерите в Европа EUREL (Convention of National Societies of Electrical Engineers of Europe), на институциите на Европейския съюз, на най-мощните европейски концерни от Италия, Франция, Германия, Швеция, Испания, Холандия, Белгия, работещи в областта на космическите технологии. В крайна сметка резултатът е грандиозен.

Днес Европейската конференция по антени и разпространение е една от най-авторитетните и си съперничи с най-мащабните форуми в света в тази област:

Международният симпозиум по антени и разпространение на Института на инженерите по електроника и електротехника IEEE (на английски Institute of Electrical and Electronics Engineers), САЩ, провеждан ежегодно в Северна Америка (САЩ и Канада) съвместно със Конференцията на Националните комитети на САЩ и Канада на Международния съюз по радионауки URSI (U.S. and Canadian National Committees (USNC/CNC) of the International Union of Radio Science (URSI) – (APS/URSI IEEE International Symposium on Antennas and Propagation and North American Radio Science Meeting), и Азиатско-тихоокеанския симпозиум по антени и разпространение (International Symposium on Antennas and Propagation, ISAP), чийто главен организатор е Институтът на инженерите по електроника, информатика и комуникации IEICE (на английски Institute of Electronics, Information and Communication Engineers) на Япония. Днес Европейската, Североамериканската и Азиатско-тихоокеанската са трите най-авторитетни научни конференции по антени и разпространение в света. Тяхната главна задача е да събират най-изтъкнатите учени, работещи в тези области за обменяне на идеи и по-нататъшното им развитие.

Георги и Марияна Георгиеви участват и в трите световни научни срещи. През 2010 г. в Торонто, Онтарио, Канада те представят четири доклада: един на Симпозиума на IEEE и три на Конференцията на URSI. През 2015 г. във Ванкувър, Британска Колумбия, Канада изнасят два доклада на Симпозиума на IEEE по антени и разпространение. През същата 2015 г. д-р Марияна Георгиева пътува до Хобарт, Тасмания, Австралия. където представя Поканен доклад и е поканена за Председател на една от научните секции на конференцията. Това е най-далечното и географски отдалечено място, на което тя представя България, Поликрайще и Сломер.

Естествено най-внушително е участието на д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев на поредицата от Европейски конференции по антени и разпространение EuCAP. Последователно те представят свои изследвания в: Ница, Франция (2006), Берлин, Германия (2009), Барселона, Испания (2010), Рим, Италия (2011), Прага, Чехия (2012), Гьотеборг, Швеция (2013), Хага, Холандия (2014), Давос, Швейцария (2016) и Мадрид, Испания (2022). Най-големите им успехи са в Рим (2011) и Прага (2012), когато изнасят по два доклада. Особено голямо признание е поканата към д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев да работят като членове на Техническия програмен комитет и като рецензенти на поредицата EuCAP. Освен в споменатите, те са членове на Техническия програмен комитет и рецензенти и на конференциите в Единбург, Шотландия (2007), Лисабон, Португалия (2015), Париж, Франция (2017), Лондон, Англия (2018), Краков, Полша (2019) и Копенхаген, Дания (2021). Работата като член на Техническия програмен комитет и като рецензент е много трудоемка и отговорна. През някои от годините са им изпращани за рецензиране до 51 работи, кандидатстващи за участие. В редица случаи са правени по две рецензии на всяка една от тях. Тази дейност означава международно признание за качествата и квалификацията на учения. Тя е въпрос на престиж, доброволна е и не се заплаща.

Тук е мястото да се отбележи, че участието в международни конференции от световен ранг е съдбоносно и първоначалните му участия в такива, са преломен момент в живота на учения

То се измерва с категории – изключително признание; международна известност, отваря врати за създаване на световни международни връзки, на него безпристрастно се състои естественото сравнение на всички качества на участниците – на научните им постижения, на умението да се общува с аудиторията – нейното покоряване, сценично поведение, представяне; то е среща на елита на учените и то дава възможност да общуваш лице в лице с него; да обменяш мнения и черпиш идеи както в науката, така и за култура и светоглед. Дава възможност да се съизмерява със света и с най-добрите му образци и постижения.

Изключително полезни са познанствата, които се създават на тези научни срещи и които впоследствие прерастват в трайни и искрени приятелства. Тук е мястото да споменем, че Георги и Марияна Георгиеви спечелват за най-скъпи приятели точно на световните симпозиуми едни от най-големите, авторитетни и влиятелни учени на съвременността в областта на електромагнетизма: проф. Надер Енгета, Университет на Пенсилвания във Филаделфия, САЩ (два пъти награждаван от Президента на САЩ за научните си постижения), проф. Пиерджорждо Усленги, Университет на Чикаго, Илиной, САЩ, проф. Казуя Кобаяши, Университет „Чуо“, Токио, проф. Венг Чо Чу, Университет Урбана, Илиной, по-късно Университет Пардю, САЩ, проф. Едуард Геворкян, Московски университет, Руската федерация, проф. Александър Кудрин, Университет „Лобачевски“, Нижни Новгород, Руската федерация (награден лично от Президента на Русия Владимир Владимирович Путин за постижения в науката с орден „За гражданска заслуга“), проф. Митхат Идемен и проф. Елман Хасаноглу, Университет „Ъшък“, Истанбул, Турция, проф. Валери Яхно, Университет „Докуз Ейлюл“, Измир, Турция, проф. Реваз Заридзе, Тбилиски държавен университет „Иване Джавахишвили“, Тбилиси, Грузия, про. Николаос Узуноглу, Национален технически университет на Атина, Атина, Гърция, акад. Харутюн Терзиян, Арменска академия ан науките, Ереван, Армения и много други. Проф. Усленги е Президент на Международния съюз по радионауки URSI и кани десет пъти Марияна и Георги Георгиеви да организират Специални секции на Международната конференция по съвременни приложения на електромагнетизма, която той организира в Кейп Таун, Южноафриканската република (два пъти, 2012 и 2022), Картахена де Индиас, Колумбия (2018), Палм Бийч, Аруба (2014), Торино, Италия (четири пъти, 2009, 2011, 2013, 2015), Верона, Италия (2017), Сидней, Австралия (2010), Кернс, Куийнсланд, Австралия (2016), Гранада, Испания (2019). Проф. Кобаяши е Вице-президент на URSI, главен организатор на Симпозиумите на URSI и Симпозиумите по напредък в електромагнитните изследвания PIERS на Електромагнитната академия, Кеймбридж, Масачузетс, САЩ ги кани за членове на Техническите програмни комитети и да организират Специални секции на Симпозиумите PIERS в Шанхай, Китай (2016) и Гуангджоу, Китай (2014), Тояма, Япония (2018), Москва, Русия (2012), Тайпей, Тайван (2013), Стокхолм, Швеция (2013), Прага, Чехия (2015) и да представят Поканени доклади в Сан Диего, Калифорния, САЩ (2019), Монреал, Канада (2017), Еспоо, Хелзинки, Финландия (2016), Пекин, Китай (2014), Гран Канария, Канарските острови (2015 и 2017). Тези участия откриват неподозирани възможности за изява и създаване на нови научни контакти. Такива са например поканите от Президента на Електромагнитната академия, Кеймбридж, Масачузетс, САЩ, проф. Люунг Тсанг, Университет на Мичиган, Ан Арбър, САЩ Марияна и Георги Георгиеви да участват в работните заседания на Управителното тяло на академията на споменатите симпозиуми на PIERS и на тях да предсатвят кандидатурата на България да организира този световен научен форум.

Същевременно участието в международни конференции от световен ранг е много скъпо занимание

Всеки автор заплаща такса за правоучастие, която е много висока. С нея се покриват разходите по отпечатването на трудовете на конференцията и за наеми на конгресните центрове. Трудовете на конференциите след провеждането им влизат в електронната библиотека на Института на инженерите по електроника и електротехника IEEE, САЩ, която е най-голямата научна библиотека в света. Предимството да попадне работа на даден учен в тази библиотека е, че тя ще бъде на разположение на целия свят и ще бъде четена, реферирана, цитирана от най-авторитетни учени и университетски центрове. Тези именно трудове се признават от света за научен принос, влизат в различни системи като SCOPUS и се разпространяват. Въз основа на тях се правят световните класации на университетите. По света само това се признава за наука, което е влязло в споменатите бази от данни и библиотеки.

Конференциите от световна величина се провеждат в най-представителните конгресни центрове и средствата за наемането им са много високи. Провеждането на конференция от такъв ранг е въпрос на престиж и чест за всяка държава. То се подкрепя от правителствата на водещите страни. Науката е много скъпо занимание. Но най-скъпото, безценното са хората с техните знания, умения и постижения, известни като „мозъци“. В цял свят държавите влагат огромни средства за наука, борят се за „мозъци“. Но днешна България не се интересува от наука. По света се създават най-благоприятните условия за работа, възможно най-високо заплащане. Оборудват се скъпи лаборатории, закупува се най-модерната техника, създават се богати библиотеки, и всякакви условия за работа. Днешна България не прави така. По света се покриват разходите на всеки участник за конференциите. За всекиго се резервират най-представителните хотели, за някои се осигуряват възможно най-удобно пътуване. Известни са ни случаи, когато учени отказват участие, защото не им е обезпечено пътуване с определена реномирана авиокомпания или съответната категория хотел. Лично познаваме такива учени и колегите, на които те са отказали участие в престижни конференции по споменатите съображения. Нерядко организаторите уреждат различни обществени събития, посещения на оперни, балетни и театрални постановки, музеи, екскурзии за запознаване с важни забележителности на града и страната, където се провежда конференцията. Освен научно, всички тези събития имат и важно политическо и пропагандно, в положителния смисъл на думата, значение, на което изключително много се държи. Дори страни, намиращи се сега или преди във военно положение като Югославия (впоследствие Словения, Хърватска, Сърбия, Босна и Херцеговина), Израел, Йордания, Армения, Азърбайджан, Русия, Украйна финансират своите учени и им създават всички условия за работа.

В България царува за щастие мир, но държавата не прави дори като тях

Учените получават държавно признание и най-високи награди, защото значението на тяхната работа за цялостното развитие на държавите и за тяхната национална сигурност, е огромно. В България не е така. В страни като САЩ, Русия, Китай, най-изтъкнатите учени са на отчет при президентите, те са съветници на правителствата и нерядко получават неограничено финансиране. В България не е така. Водещи фирми се надпреварват да ги вербуват и привличат за консултанти. Именно заради постиженията на своите учени университетите получават финансиране и право да обучават студенти, т.е. така наречената „акредитация“.

Това е в цял свят, голяма част от който познаваме, с изключение на България. Според изброеното по-горе, отнесено към нас в качеството ни на български учени, може да определим днешната Българска държава като „извънземна“.

На днешна България наука не й трябва, учени не й трябват, престиж не й е нужен. България няма нужда от „мозъци“. Тя дори не се интересува от постиженията, направени с амбицията, ума и труда на българите, без нейното и най-малко участие и не ги забелязва ни най-малко. Не само това, България съзнателно пречи на дейността на своите учени и ги гони те да не й пречат. България е уникално и единствено по рода си място в света.

Разходите по участието си във всички научни форуми д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев, едни родолюбиви българи, поемат сами и винаги са поемали сами. В реда на изложеното ви представяме някои техни мисли, породени от преживяното им в качеството си на учени с Родина България. Те признават: „Сами финансираме научните си изследвания и покриваме всички разходи по тях. Неотдавна осъзнахме, че Великотърновският университет (ВТУ) използва за акредитацията си по множество специалности нашите научни постижения, извоювани от нас и финансирани от нас, без дори да си направи труда и помоли за съгласието ни да му предоставим това право или изобщо да попита дали смятаме да го направим. Така той би трябвало да постъпи, защото д-р Марияна Георгиева няма нищо общо с ВТУ и фактически е незаконно да се ползват резултатите от нейната работа и придружаващото нейното лично финансиране за своето държавно финансиране, без нейното и без моето изрично съгласие.“

Д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев са се родили със заложби, които ги задължават да ги изявяват

възпитани са и са образовани от родителите си – Трифонка и Никола Попниколови – да го правят и да постигат целите си въпреки всички обстоятелства и препятствия. И в резултат на своите заложби, възпитание, непрестанен труд, се оказва, че двамата освен че славят, ами и финансират българската държава. В други братски нам държави биха казали „Ашколсун“. В България ще ти кажат: „Голяма работа. Да не съм те карал.“

Толкова за днешна България и отношението на държавните институции към нейни граждани, които я славят по света.

Те казват още: „Днес България е в трудни времена, а се очертава да станат още по-трудни. Сега сме все едно в тресавище. Искаме ли да излезем от него?! Потърсете някой, който знае / намира пътя през него и който да Ви го покаже: Нека тя да скъса с досегашната си практика. Всички „експерти“, които я натикаха в блатото да се изринат от най-ниското до най-високото ниво на управление в държавата. Всички, които станаха „някакви“, защото викаха „ура“, а не защото можеха, да им се прекратят правомощията. Всички, които ни поучават, а са на чужди хранилки да се изринат, например към Бюрото по труда. Нека България да зачита, уважава, подпомага и следва своите кадърни хора. Те не са чак толкова много, за да се лишава от тях. Но и освен тях, то България е длъжна да зачита, уважава и подпомага всички българи (без гореопеменатите, които реално й вредят). Ние българите искаме да почувстваме, че България е наша, че тя стои зад нас, че нея я е грижа за нас. Една просперираща България има нужда да се ръководи от хора с мозък и сърце за нея.

Оптимизмът, обаче, е част от нашите характери

и вярваме, че България чрез нейните институции – образователни и ръководни – ще промени политиката си час по-скоро, като първи знак за това е да изкажат тяхната благодарност към нас – двамата лично, към нас – кадърните хора в България. След като Европейската космическа агенция, най-авторитетните научни организации на света: Международният съюз по радионауки, Институт на инженерите по електроника и електротехника на САЩ, Електромагнитната академия, САЩ, Институтът на инженерите по електроника, информатика и комуникации на Япония, Китайският институт по електроника ни питат и зачитат. То нека и България да го направи. Неведоми са пътищата Господни и кой знае дали пък и няма да им дойде наум и в България да ни попитат и чуят и вземат да направят каквото предлагаме, че току виж се измъкнем от блатата, в който сме затънали. Ние сме доказали, че сме родолюбци и че имаме мозък и можем да предложим и извършим полезни дела, а и сме предложили и вършили полезни дела, от които и много други печелят и още много други биха спечелили. Дай Господи, всеки да прогледне и разбере какви са му възможностите и да слуша хората, които знаят и могат повече от него. Тогава ще спечелят всички. Така е било в миналото и тогава България е била велика.“

 

 

Проф. д-р Георги Николов Георгиев,

д-р Марияна Николова Георгиева