Кореспондентът за Балканите на независимото руско издание "Новая газета" - Генадий Габриeлян, посвещава днешния си анализ на България. Журналистът описва ситуацията у нас в светлината на войната в Украйна. Публикуваме материала му в превод на Янка Петкова.

Нощта на 17 срещу 18 март не е най-добрата в живота на доскорошния премиер на България Бойко Борисов, лидер на основната опозиционна партия „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ). Семейната вечеря в дома му в историческото градче Банкя, близо до София, беше прекъсната от щателен обиск, след който политикът беше задържан и откаран в Главна дирекция "Националната полиция". По същото време бившият финансов министър Владислав Горанов и прессекретарят на Борисов Севделина Арнаудова бяха арестувани от органите на МВР.

„Никой не е над закона!“ – веднага възкликна във Фейсбук профила си наслeдникът на Борисов на премиерското кресло - Кирил Петков. И избърза: само след едно денонощие и тримата задържани бяха освободени, без да им предявят обвинения.

„Прокуратурата отново действа като адвокатура - призна с горчивина Петков, - за пореден път ставаме свидетели на саботаж от нейна страна.“ Лена Бориславова, шеф на кабинета на премиера, заяви, че прокуратурата е скрила данни от българския народ.

Арестът, който възроди популярността на Борисов, беше обяснен от вицепремиера Асен Василев с взаимноизгодни сделки между Борисов и българския мултимилионер Васил Божков, по прякор Черепа. Към момента на бягството на последния в ОАЕ, през февруари 2020 г., състоянието на този крал на хазарта и лотарията се оценяваше на 1 млрд. евро, което му отрежда абсолютното първо място в България, а размерът на неплатените му данъци достигаше 300 милиона евро. Както стана ясно от думите на Асен Василиев, схемата „подкуп срещу данъци”, осъществена от тези двама господа, е нанесла щети на бюджета в размер на 555 милиона лева (приблизително 280 милиона евро).

Подобни обвинения, отговориха от прокуратурата, "грубо нарушават принципа за разделение на властите и са политическа намеса в дейността на съдебната власт".

Харвардският възпитаник Петков току-що отбеляза 100 дни на власт. Както обеща преди парламентарните избори през ноември, които донесоха победа на неговата партия „Продължаваме промяната”, той хвърли ръкавицата на корупцията, гръбнакът, който държеше дванайсет години на власт Борисов и ГЕРБ. В началото на февруари Кирил Петков събра в папка имената на деветнадесет мегакорупционери в България и ги предаде, както се изрази в парламента, "на двадесетия" - главния прокурор Иван Гешев, дясната ръка на Борисов.

Премиерът тогава повтори, че главният прокурор трябва да подаде оставка. Самият Гешев многократно е заявявал, че не вижда причина за това.

България заема едно от първите места по получени евросредства на глава от населението, но държи първенството и по злоупотреба с тях.

В навечерието на ареста на Борисов, премиерът Петков се срещна с главния прокурор на Европейския съюз, бившия главен прокурор на Румъния Лаура Кьовеши. Задачите на нейния отдел, сформиран през лятото на 2021 г., включват борбата с корупцията, прането на пари и злоупотребите с еврофондове.

Кьовеши съобщи, че европрокуратурата е получила рекорден брой сигнали от България - както от институции и организации, така и от журналисти и обикновени граждани. В момента има сто и двадесет случая на измами с европейски средства, които се разследват, свързани основно с държавни поръчки, земеделски субсидии, строителни измами и COVID.

Главният прокурор на ЕС високо оцени решението на българския кабинет да се превърне в "точка за контакт" за диалог с Европейската прокуратура. Трудно е да се предскаже какви са перспективите на такъв безпрецедентен проект – „Ваш собствен прокурор“ – особено ако се има предвид, че Европейската прокуратура може да провежда собствени разследвания на национално ниво, да издава заповеди за арест и да повдига обвинения. Ясно е само, че острата конфронтация между кабинета и главния прокурор ще продължи.

Друга линия, разделяща България на две, вече е в бойната зона - по украинския фронт.

Традиционно доброто отношение на българите към Русия търпи трансформация. 40% са променили мнението си за нея в негативна посока заради "специалната операция" в Украйна, сочи проучване на агенция Trend, проведено от 5 до 12 март. Само 16% смятат, че руските военни действия в Украйна са оправдани; 61% са на обратното мнение.

По-рано беше съобщено, че през първите четири дни на военните действия в Украйна руският президент Владимир Путин, който има висок рейтинг в България от години, бързо губи популярността си. През 2020-2022 г. 58% от българите му дават положителна оценка, сега тази цифра е намаляла почти наполовина - до 32%, а неодобрението се е увеличило повече от два пъти - от 20% на 48%, показа проучване на Alpha Research. Безпрецедентното обединение на европейските държави в общи санкции срещу Русия и помощ за Украйна се смята за правилна политика от 63% от българските граждани.

На 15 март българският президент Румен Радев, който спечели първите си президентски избори през 2016 г. с подкрепата на Българската социалистическа партия и винаги е избягвал преките критики към Кремъл, на среща в Букурещ с румънския президент Клаус Йоханис каза:

"Каквато и да е предисторията, какъвто и да е претекстът за войната в Украйна, нищо не може да оправдае потъпкването на националния суверенитет на страната, жертвите, разрушенията и огромните страдания."

В българския парламент се води ожесточена борба как да се/да не се помогне на Украйна. Лидерът на Българската социалистическа партия, която е част от управляващата коалиция, Корнелия Нинова, се гордее, че благодарение и на нейните усилия Украйна няма да получи нито една каска, да не говорим за самолетите СУ-29 съветско производство, които и досега са на въоръжение в България – "за да не станем част от войната“.

"Десетки държави вече помагат на Украйна, възрази Христо Иванов, съпредседател на Демократична България, - което не ги въвлича във военни действия. Но ако Путин успее да ревизира международния ред, „това коренно ще промени условията на националната сигурност на България, и трябва да се запитаме къде сме в списъка на потенциални центрове на дестабилизация, съставен от Путин – в челната петица или в десетката.“

Премиерът Петков отбеляза дипломатично: "България не може да предаде самолетите на Украйна, дори и само защото няма с какво да пази собственото си небе."

Въпреки това той успя да прокара в коалиционния кабинет смяната на Стефан Янев - военният министър, който призова да не се използва думата, забранена в Русия, за назоваване на случващото се в Украйна. Новият началник на военното ведомство стана Драгомир Заков, професионален дипломат и постоянен представител на България в НАТО.

В края на миналата седмица той прие тук американски си колега Лойд Остин – двамата се договориха да включат в българската бойна група, която е на разположение на съвместното командване на НАТО, „съюзнически“ елемент – американската бронетанкова рота Stryker. Тя вече пристигна в България за съвместни учения. „Лойд Остин си отиде, а нашият премиер остана да си играе в пясъчника замислен“, отбеляза Росен Йорданов, член на Управителния съвет на Евроатлантическия център по въпросите на сигурността:

„Посещението на военния министър на САЩ в София ще влезе в историята като поредното самоунижение, на което се подложихме като нация. Нежеланието да се окаже помощ с оръжие на украинския народ... може да се отнесе към решенията, които ни поставят на дъното на морала и благоприличието."

Двойствеността на българската идентичност – принадлежност към Голяма Европа, от една страна, и корупцията, чиято структура многократно е сравнявана с тази в Русия, от друга; членството в НАТО с поглед към Москва и страхът да не я разгневят, са тясно свързани с явлението "русофилия", което доайенът на българската социология, 80-годишният професор Георги Фотев, обяснява така:

„Русофилите са уникален български феномен. Няма нито една европейска нация или държава с толкова интересно явление. Русофилството не е просто социална група или общност, която благоговее пред друга национална култура. Русофилството в България е политическо явление, било то формално (в различни политически проекти) или неформално. Политическата природа на русофилството внася фундаментално разцепление в държавата.”

И въпросът не е в това, че както някои са склонни да вярват, България възнамерява да седи на два стола вечно. Тя все още не е способна окончателно да се прехвърли от единия на другия, но вихърът на историята движи този процес напред.

Генадий Габриeлян, кореспондент на "Новая газета" за Балканите