При пълен салон артистите от Държавния куклен театър в Русе представиха вчера вечерта премиерата на „Кучето, което…“ по Джани Родари. В Световния ден на кукления театър жителите и гостите на града имаха възможността да се насладят на вълшебната игра на петима артисти в рамките на около 35 минути. Магичният свят на куклите още веднъж напомни на присъстващите колко всъщност е важно да бъдеш себе си и да не копираш измислени идоли или хора, защото рискът от обезличаване рязко се покачва. Сред гостите бяха заместник областният управител Людмил Христов и кметът на Община Русе Пенчо Милков. „Запазете пламъка, с който творите. Радвам се, че има хора, които създават изкуство точно по този начин – с изключителен ентусиазъм, продължавайте да правите тази магия“, каза Христов. „Днешният дебют е началото на една дълга и успешна кариера, на която няма как да не се наслаждават всички“, допълни още той и пожела неспирно вдъхновение, дръзновение и нестихващи аплодисменти. „Поздравявам ви за смелостта да се изразявате, чрез творчеството си и се възхищавам на способността ви да превъплътявате идеите си в реалност“, сподели още заместник областният управител.

От своя страна кметът Милков определи представлението като изключително емоционално. „Невероятни сте, благодаря ви за всичко, което правите за нашия град“, каза още Милков и пожела щастливи детски мигове и безброй творчески изяви. „С всяка постановка отваряте прозорец към един друг свят, пълен с цветно вълшебство. Русенската публика, която е изградила през годините високи ценности, горещо подкрепя и аплодира с възторг своите любими актьори, които никога не я разочароваха“, сподели още кметът Пенчо Милков.

Повече от 10 години не е имало спектакъл по Джани Родари в Русе. Интересното при него като автор е, че той само подава линията на историята към децата и оставя те да си доизмислят. Той дава свобода на децата в тяхното въображение.

„Кучето, което не е умеело да лае е история за едно малко кученце, което не може да лае, но и то, като всеки един човек или като всяко едно дете, което търси себе си и начин да се изрази, започва да подражава на хората около него – в случая на животните – петел, кукувици и други, които му казват, че няма нужда да лае, а просто да прави като тях – те си мислят, че знаят как да лаят. Това е проблем, с който всеки един човек се сблъсква в неговото израстване – намира идоли или хора, които по някакъв начин изглеждат повече в неговите очи – започва да ги имитира, но не намира себе си, обезличава се. Когато намериш точния учител, тогава си истински“, коментира Деница Дончева, която снощи направи своя режисьорски дебют на професионална сцена. Дебютираха и трима артисти – Христина Стоянова, Радинела Тотева и Васил Маринов, а в пиесата участваха още Кремена Станева и Мартин Маринов. Деница обаче е съумяла да направи финала още по-интересен. Учителят на кученцето се явява женско куче. Така се оказва, че то намира освен своя учител и любовта и подкрепата в живота. Именно приемането в лицето на едно друго себеподобно кученце, което го разбира такова, каквото е, е предпоставката главният герой да се научи да лае. Деница отправя същото послание към всички – „Да приемат себе си, да бъдат себе си – така ще намерят своето изразно средство в живота.“

„Много е приятно да работиш с млади артисти, току-що завършили – целият състав е прекрасен. Ключът е в сплотения екип и всеки допринася от себе си – всеки има нужда да е такъв какъвто е, защото той обогатява екипа. Благодаря на възможността да бъда част от тези екип и на директора Теменуга Хараланова“, каза още Деница Дончева.

Георги и Таня Пасеви имаха удоволствието да се погрижат за куклите и сценографията, а композитор бе Станимир Иванов.