Д-р Емил Миланов е завършил Медицинската академия в София през 1979 година и на следващата година започва като стажант в русенската болница, където добива преки впечатления от работата в Очно отделение. Това предопределя избора му на специализация по офталмология, която защитава успешно след 4 години обучение. От дипломирането му досега професионалният му път е свързан с Университетска болница „Канев“, където  вече 24 години е началник на отделение „Очни болести“.
Световната седмица за борба с глаукомата, която се проведе от 6 до 12 март, лекарите от отделението отбелязаха с безплатни скринингови прегледи за измерване на вътреочното налягане. 30 русенци се възползваха от тази възможност, като при 8 от тях бяха установени проблеми и им бе предложено да бъдат проследени допълнително. Това е и поводът да разговаряме с д-р Миланов за глаукомата и пораженията, които нанася тя на зрението.

- Д-р Миланов, пак да кажем какво представлява заболяването глаукома?
- Това е социално значимо заболяване, което наричат „тихия крадец на зрение“, защото дълго време може да не е имало никакви симптоми, нито дразнене, болка, нито влошаване на зрението и след това постепенно започва, в едни случаи с намаляване на зрението, а в други с остър глаукомен пристъп. При него се наблюдава болка, зачервяване и сълзене и в тези два случая ние констатираме глаукомата, но,
за съжаление, тя вече си е свършила работата и е отнела зрението на пациента
- Кои са рисковите групи?
- По принцип при глаукомата има наследственост, а от друга страна, говорим за възрастни хора – над 60 години, пациенти, които преди това са имали възпаление на едното или на двете очи или са имали травма на едно или на двете очи, пациенти с диабет, с хипертония, най- често това са най-застрашените.
- Има ли успешно лечение за глаукомата, или само медикаменти, които могат да забавят процеса?
- Успешно лечение има. Колкото по-рано бъде поставена диагнозата и започне лечението, толкова
по- голям е шансът да се забави развитието и да се запази зрението
Лечението е строго индивидуално. То се определя от изследванията, които се правят в отделението – в продължение на два дни се прави трикратно измерване на налягането, извършва се пахиметрия, което е изследване за дебелината на роговицата на окото. Това изследване е важно, защото ако при него се установи, че роговицата или прозрачната част на окото е по-дебела – респективно намаляване или увеличаване на вътреочното налягане, оглеждат се очните дъна и след като сме направили периметър, на базата на тези четири критерия се установява пациентът има или няма глаукома. Ако има, в рамките на престоя при нас се назначава лечение, което започва веднага.
Ако при лечението с капки не се постигне т.нар. терапевтичен ефект, трябва да се мисли за операция
- За какво трябва да следят пациентите, които вече се лекуват от глаукома, защото те започват лечението в болнична среда, но след това продължават в домашни условия?
- Първо тези хора трябва да бъдат диспансеризирани при орфталмолог, за да може минимум на 6 месеца да бъде проследявано вътреочното налягане. В отделението по очни болести ние предлагаме и даваме възможност на всеки пациент, който е пролежал при нас, да му бъдат направени след 6 месеца същите изследвания, за да следим налягането, както и процеса на лечение.
Важно е също да се знае, че по време на лечението, ако пациентът направи глаукомен пристъп, който е съпроводен с
много силна болка, зачервяване на окото, сълзене и влошаване на зрението
той трябва незабавно да се обърне към лекуващия го офталмолог.
- Има ли развитие в лечението на глаукома?
- Наред с непрекъснато увеличаващата се гама от антиглаукомни препарати, се разширява и хирургичната дейност от обикновените класически антиглаукоматозни операции до съвременното поставяне на стентове.
- Какво трябва да представлява един качествен офталмологичен преглед и на колко време трябва да се прави?
- Обръщам внимание, че след 60 години, а вече тази възраст намалява, тоест дори след 50 години, е хубаво веднъж в годината, това е минимумът, да се посети офталмолог, за да се види зрението, очните дъна, очното налягане. По отношение на корекцията на зрението
все повече и повече намалява възрастта, в която се слагат първите очила
Като се започне от малчуганите, които от най-ранна детска възраст се занимават по цял ден с игрички на телефона. Има и една мания да се гледат филми със субтитри на телефон, в резултат на това идват малки пациенти и такива, които имат късогледство още от първи клас. Да не забравяме, че досега имаше онлайн обучение чрез компютрите, после идват таблетите, телефоните, това измаря акомодацията, мускулатурата на очите, което води до носене на очила и бързо увеличаване на диоптрите.
- Намаляването на зрението може ли да е признак на други заболявания?
- Смело мога да кажа, че
може да е симптом на всички очни заболявания
Като се започне от леко замъгляване при един конюнктивит, при по-влошено зрение при един кератит, при едно възпаление на окото като цяло, при начална катаракта или вътрешно перде, при глаукома, при всички видове заболявания на очното дъно, като се започне от тромбоза, емболия, диабетна ретинопатия.
- Може ли конюнктивитът да е симптом за Ковид? Имате ли такива наблюдения?
- Да. Имали сме няколко случая, при които от анамнезата разбрах, че пациентите са прекарали Ковид. Самото протичане на конюнктивита, както и симптоматиката не изглеждат по-различно – подуване на клепачите, зачервяване на очите, обилен секрет, оплакванията са от сълзене, болка, парене, глождене, чувство за чуждо тяло. Това се лекува с едни антибиотични капки или унгвент. От това няма трайни увреждания. Но вече имаме първите 4-ма пациенти, при които се наблюдава, а е доказано и в световната практика, че
има млади хора с жестоки тромбози след прекаран Ковид
Това се случва месец-два след прекарана инфекция. При една тромбоза, което представлява пукване на един венозен съд и кръвоизлив, тогава вече нещата са много по-сложни. Тогава се прави цветна снимка или флуорисцеинова ангиография. От нея се вижда кои зони са засегнати, задължително се прави и лазер. Преди тези две неща се прави терапевтично лечение, което е с антикоагуланти и съдоразширяващи препарати. Има лечение, но важното е в каква степен е увредата от тромбозата. Трима от тези пациенти са излекувани. При четвъртия обаче ситуацията е различна, защото той потърси медицинска помощ доста късно, след като е усетил влошаване на зрението и вече цялото му очно дъно беше ангажирано от кръвоизлива.

Силвия ДИМИТРОВА