Определят го като удивително завършен музикант, като жив пример, че всичко е възможно, стига да останете верни на собствените си таланти и да сте готови да работите усилено, без да правите компромиси. Но и като капризна звезда, твърде темпераментен, разглезен от успехи по световни сцени като Ла Скала, Ковънт Гардън и Виена. Тенор от кариерата, композитор, диригент. Професор хонорис кауза на родната си консерватория в Аржентина, носител на световни отличия. Идва в Русе, за да постави и дирижира „Ернани“ - мащабната оперна продукция с три премиери: преминалата с голям успех в сряда вечерта в програмата на „Мартенски музикални дни“ в Русе, тази вечер в София и на 25 март - в Букурещ.

Дава специално интервю за „Утро“ часове преди началото на генералната репетиция в Русе. Нарича процеса „руска рулетка“ - защото не знае още как ще мине репетицията, пък какво остава за премиерата. В едно е сигурен - ще даде на публиката „енергиен бустер“ В началото разговорът тръгва малко като игра на котка и мишка, но после надхвърля два пъти предварително уговореното време.

- Ако човек потърси информация за вас, излизат определения като „Четвъртият тенор след първите Трима Велики“, или „най-арогантният тенор на света“, даже „най-секси тенорът на света“. Как определяте себе си? Кой сте вие, Маестро?
- Вие ми кажете, как ме възприемате?
- Е, нали аз правя интервюто...
- Да, но нали сега ме виждате за пръв път - как ме възприемате?
- Възприемам ви като човек, който веднага иска да скъси дистанцията и да разчупи ледовете, експресивен и реактивен... Преди малко на пресконференцията поканихте журналистите да се приближат, но те не посмяха и се извиниха с ковид дистанцията, макар и на шега може би... 
- Направих го, защото 
в близката дистанция можете лесно да откриете чувствата. Затова сигурно хората предпочитат да се крият в дистанцията
Това е нормална човешка реакция, не е критика. Колкото до „Четвъртият тенор“ и други подобни определения - обикновени медийни клишета. Но през 90-те години нямаше интернет, за пиар хората на моите звукозаписни компании им беше важно да имат подобни пресклишета. Преди 25 години да пратиш някакво послание беше много по-трудно, отколкото днес. Отне ми много години да преодолея такива клишета. Казвах си, да, много съм горд да ме определят като „Четвъртият тенор“, но ако си дадете сметка, че другите трима бяха на възрастта на баща ми - къде е смисълът?
- Обаче през 1997 пишат „Роди се новият Отело“?
- Е, това беше добро - те не казват „Открихме новия Отело“, което си е чиста лъжа, а че се е родил. Като се роди някой, трябва да изчакаме да порасне, за да видим какъв ще стане. Аз се бях родил като Отело, а после ми отне поне 15 години, за да узрее ролята. В това отношение си беше истина, не беше лошо.
- Удивително е, че пеете и дирижирате едновременно или правите симфонична музика и пеете... Кое е водещото в подобна симбиоза?
- Много зависи. Ако подредим нещата в хронология, кариерата ми започна като композитор и диригент в Консерваторията в Аржентина. Започнах да пея професионално много по-късно, във времена, когато беше много трудно да си изкарваш хляба като композитор. И днес дори е много трудно да живееш само от творбите, които композираш - трябва заедно с това или да свириш, или да си преподавател, или да пееш... Двеста години по-рано е било възможно, но днес - със сигурност не е.
Всеки композитор едновременно с това е и нещо друго
Да си композитор и диригент в Аржентина през 80-те и 90-те беше много трудно - години след военен режим, икономиката и страната се възстановяваха, аз бях млад, нямаше работа. И така - започнах да пея, и един ден открих, че съм известен. Съдбата се намеси, а кой съм аз, че да вървя против съдбата си?
После 25 години кариерата ми на певец беше толкова значима и обсебваща, че дирижирането и композирането останаха на заден план. Винаги съм ги поддържал, но не се бях посветил на дирижирането. Композирането пък стана направо невъзможно - не можеш ей така да си кажеш, опа, имам 5 минути свободни, хайде да покомпозирам... Само Моцарт може това... Обикновените хора не можем - трябва ни време.
Пандемията много промени ситуацията за мен
Бях у дома по 24 часа на ден, почти две години, като всички останали. Така се върнах към композирането. Написах концерт за китара, „Te Deum“, симфонична сюита, завърших един реквием, който ще има премиера през май в Будапеща. Не мога да се оплача. Разбира се, ковид беше бедствие, много хора загубиха любимите си, аз, слава Богу, не загубих никого от семейството, но загубих приятели. Не бих казал, че ковид беше нещо добро, но в моя случай ми помогна да реорганизирам приоритетите си.
За хора като мен, чийто живот е твърде хаотичен, три концерта на седмица, пет хотела на месец... Всичко спря. Изведнъж се оказахме на някакво място, без да тичаме непрекъснато. И да останем със себе си, и да се огледаме наоколо, да забележим красотата на дадено място. Разбира се, казвам това и защото наближавам 60-те и съм в тази реалност повече от 40 години. Моята нужда да стоя на върха и да съм някакъв топ професионален изпълнител, вече отдавна е задоволена.
- Покорявате целия свят и като изпълнител, и като диригент. Тук в Русе наистина предавате енергията си на хората, на екипа на Русенска опера, те искрено изразяват благодарността си към вас. Как ги усещате като екип от творци? Знам, че познавате българските изпълнители по принцип - поставяли сте в Пловдив, в София преди време...
- Да, да, работил съм в Пловдив, в София. Какво да ви кажа? Аз съм професионалист. Изкарвам си хляба с тази професия - да поставям и да дирижирам - както вие с писането за вестника. Това ми е работата. Изкарваме си хляба, за да си плащаме сметките, училището на децата или за да помагаме на децата да ни доведат внуците. Това ни е работата. Не трябва да го забравяме. Защото 
хората казват, о, културата, колко интересна работа имате, колко романтична... Да, да, така е, но си е работа
Сериозна работа - трудна, има много напрежение. Не е просто да вземеш китарата и да изкараш една песен в кръчмата. Това е индустрия. Шоубизнесът е индустрия, при това огромна и тежка индустрия. Милиони хора по целия свят зависят зависят от тази индустрия - от киното и театрите, през хоровете, оркестрите и оперите. Не трябва да го забравяме. Много съм загрижен, когато хората смесват културата с шоубизнеса. Това са две различни неща. Шоубизнесът е индустрия, в която културата е продуктът. Това е добро, защото без шоубизнеса такива важни произведения като „Ернани“ например не биха се случили. Та ние ангажираме триста души в „Ернани“! Без шоубизнесът това не би било възможно изобщо. Естествено, ако не беше шоубизнесът, пак щяхме да имаме култура - и изкуства, и музика, и всичко. Но не бива да сме фаталистични! О, икономическа криза, културата страда... Не, не - шоубизнесът страда, а покрай него и културата. Той прави голяма част от световната култура да се случва. Шоубизнесът прави милиони хора по света да печелят парите си от култура. И на всичкото отгоре ние имаме мисия: да, професионалисти сме, но нашата мисия е да вземем продукта, културния продукт на тази индустрия и да го предадем на хората, да им носим позитивност, да изграждаме критерии, да създаваме добър вкус. Така, както го прави великото изкуство. Когато видите една картина на великия Караваджо, когато я разгледате, вашият визуален критерий расте! И после като се обърнете към нещо нетолкова добро или изобщо недобро, мозъкът ви вече ще направи разлика между великото и фалшивото. И това е много важната мисия в живота ни като артисти. Да помагаме на хората да стигнат до великите произведения на изкуството, с които ние имаме привилегията да общуваме всеки ден. Така че човешкият критерий да може да отличи отпадъка от сублимното. 
- Да ви върна към екипа на русенската опера? 
- Тук намерих 
невероятен екип, който страда, къщата им е разрушена
те са невероятни! Беше много трудно да репетираме. Но от друга страна - за мен беше велик човешки урок. За мен, Хосе Кура, беше невероятен урок, който те ми предадоха - че в такива условия също може да се твори. И аз им благодаря за този урок. В света на звездите, този ефимерен свят, защото един ден те има, друг ден - не, мнозина изобщо не биха започнали да репетират! Това е велик урок за мен.
- Къде живеете днес?
- В Мадрид.
- Кое е любимото ви място в света?
- Къщата ми в Мадрид. Не защото е Мадрид, а защото е къщата ми.
- Кои са любимите ви места по света?
- Аз съм щастлив човек, видял съм от кораловите рифове на Австралия до Сибир, едва ли бих могъл да избера. Но ще доверя - много повече ми харесва великата красота на природата, отколкото шумната забързаност на метрополисите. Милион пъти предпочитам Големия бариерен риф или залива на Сан Франциско пред Ню Йорк или Лондон. 
Влюбен съм в идилията на френската провинция, но в Париж за два дни човек може да полудее
Сигурно защото съм израснал като дете в провинцията на Аржентина, яздил съм коне и до днес обичам безкрайната шир на природата.
- Ако ви кажат, че с един замах може да преместите къщата си някъде другаде, къде ще е това?
- Може би в Патагония, защото е едно от най-зашеметяващите места на света.
- Какво мислите за войната в Украйна?
- Това е ужасен анахронизъм, разбирате ли? Не е възможно в 21 век хората да се убиват! Да, руснаците са агресори, но умират хора и от двете страни. И още нещо - парадоксално е, че в ерата на свръхинформацията има твърде много дезинформация. Онова, което е ясно, е, че войната е анахронизъм и убиването на човеци трябва да спре. После да преговарят, ако щат десетилетия. Не знам как може да стане това. Сигурно нормалните хора просто не знаем как може да стане това, но трябва да спре.