С историческа възстановка на брега на река Дунав в Русе вчера бяха отбелязани 150 години от гибелта на Ангел Кънчев. Инициативата беше на Община Русе и дружество „Традиция“. 
След припомняне на трагичните събития на 17 март /5 март по стар стил/ 1872 година, когато на брега на Дунав младият революционер избира смъртта през заплахата да попадне жив в ръцете на турските заптиета.
След това шествие, предвождано от Общинския духов оркестър, се отправи към паметника на останалия завинаги на 21 години радетел за българската свобода и независимост. Там свещеници от Русенската митрополия отслужиха заупокойна молитва и благодарствен молебен. Поднесени бяха венци и цветя.
„Той оставя трайна следа в летописите на града ни и в сърцата на родолюбците. Не само горди, но и длъжни сме пред завета на Ангел Кънчев, изречен в последния му миг на пристанището в Русе: „Да живее България!“, каза в речта си кметът Пенчо Милков.
По думите на директора на Регионалния исторически музей проф. Николай Ненов, когато говорим за Ангел Кънчев, виждаме сблъсък на поколенията - на хората от до Модерността и на хората от Модерността. 
„Традиционно българите биха погледнали на Ангел Кънчев като на самоубиец. Хората от Модерността, от Българското възраждане, хората, които принадлежат на българската нация, виждат в него герой. Затова след самоубийството му и на неговото погребение младежите на Русе излизат и го съпровождат до сетния му път. Всъщност ние виждаме промяна в начина на мислене. Защото никой в него не вижда самоубийство, да посегнеш на живота си, което е в разрез с християнските норми, а вижда саможертва. И тъкмо героичното е това, което отличава Ангел Кънчев от всички останали“, заяви проф. Ненов.