Точно две години от обявяването на пандемията от Ковид-19 в България се навършиха на вчерашния 13 март. И русенци, като всички хора в страната, преминаха през какво ли не: носенето на маски навсякъде стана задължително, дойде ред на дезинфекцията, започнахме да мерим физическата дистанция помежду си, първият и следващите локдауни донесоха забраната за излизане от домовете. Дистанция, дезинфекция и дисциплина станаха думи от всекидневието.
Извънредното положение в страната бе обявено на фаталния 13 март, петък, 2020 г.
Минути преди полунощ предната вечер по телевизиите са появиха участниците в Националния оперативен щаб, ръководен от генерал-майор Венцислав Мутафчийски. Шефът на Военна болница беше във военна униформа и каза на българите, че пред тях има сериозен враг в лицето на коронавируса, с който войната ще е трудна. Оттогава до 10 март тази година включително в Русенско бяха установени 32 901 заразени с Ковид-19. Излекуваните са 30 292, но 1828 русенци загубиха битката с вируса, като 996 от тях са мъже, а 832 - жени.
КПП-тата и ограниченията в придвижването: вторият шок
В опит да ограничат разпространението на заразата властите в страната въведоха ограничения в движението на хората. В средата на март 2020-а Русе осъмна с пет КПП-та. Полицаи със защитни облекла и маски проверяваха защо хората излизат или влизат в града. На мнозина се наложи да си вадят документи от кметства, работодатели или просто да си измислят основания, за да се придвижват.
Първият случай в Русе - на първи април 2020, но не на шега
51-годишен мъж и приятелката му работели в ски-курорт в Австрия, дошли си в България, човекът се почувствал зле. Лекувал се у дома, но състоянието му се влошило. В Белодробната болница му откриха двустранна пневмония, пациентът бе прехвърлен в инфекциозното отделение на болница „Канев“. По-късно се разбра, че оздравял и отново заминал на работа в чужбина.
77-годишна жена от исперихското село Вазово бе първата жертва на Ковид-19, регистрирана в Русе, през лятото на 2020. Две години по-късно всеки познава някого, който си е отишъл от света заради Ковид-19.
Болниците започнаха да се пълнят с пациенти. Натискът върху медиците стана голям. По разпореждане на Националния щаб спортната зала „Арена Русе“ беше превърната в лазарет. Военните я заредиха с легла от армейския резерв, но до използването й така и не се стигна. През юни залата беше опразнена.
Медиците на първа линия - ангели в бели престилки, умолявани и охулвани
Още в началото на Ковид-19 пандемията през март болница „Медика Русе“ изгради триажни пунктове. Влизаше се с предпазни средства и след мерене на температурата. Ковид отделението в „Медика“ заработи през лятото на 2020. 
„Във времето броят на леглата надхвърли 140 за пациенти в усложнено и неусложнено състояние, за които се грижеха почти всички лекари, медицински сестри и санитари в лечебното заведение“, съобщи административният директор Алисе Муртезова.
В края на 2020-а в болница „Канев“ 90 процента от отделенията бяха преструктурирани за пациенти с коронавирус. И тук ангелите в бели престилки дават денонощни смени седмици наред. Битката с болестта губят и лекари, и медицински сестри. На моменти в реанимацията с 12 легла лекарите се борят за живота на 24 пациенти едновременно. 
Ковид отделението в Белодробната болница бе създадено през април 2020 година с 12 легла, за пациентите се грижеха 5 лекари и 12 медицински сестри. В битката с коварния вирус в средата на ноември 2020 година се включи и Комплексният онкологичен център, който разкри ковид отделение с 32 легла. Денонощни дежурства даваха пет лекари, 14 медицински сестри и шест санитари.
Ковид отделението в беленската болница „Юлия Вревска“ бе разкрито в средата на юли 2020 година с шест, легла, които сега вече са 42. За болните се грижат 1 лекар, пет сестри, пет санитари и един психолог. 
Първият случай на делта варианта бе открит в Русе на 11 юли
Това беше 48-годишен мъж от Мартен, за който нямаше информация да е излизал зад граница. Причината за заразата беше загадка, но се предполагаше, че той се е заразил с индийския вариант на ковид при контакт с болни от него. На 10 януари тази година пък в Русе се появи първият случай на заразен с омикрон. Това беше млада жена, която се излекува вкъщи, защото беше ваксинирана.
Първият ваксиниран в Русе беше д-р Цветан Райчинов
Имунизацията срещу коронавируса започна в края на януари 2021 година в „Медика Русе“, като първи на стола седна началникът на ДКЦ 1. Процесът вървеше трудно и бавно в неравна битка с антиваксърските настроения. Много хора предпочетоха да вярват на слухове и манипулативни внушения, а не на медицината. В резултат до 10 март включително в региона общо са имунизирани 126 021 човека. 47 313 от тях са с първа игла, 58 013 са с втора доза, а 20 695 са с бустерна.

Коронавирусът срина културния 
афиш на Русе със замах

Цвета НЕНОВА
Концерти - падат. Кината - затворени. Театрите - в отпуск. Музеите - в почуда. „Отложен“, „няма да се състои“, „извинявайте, скъпи зрители“ - така започна първия период на локдаун в Русе в културния сектор. Пандемията срина културния афиш на Русе със замах. Първа жертва падна Международният фестивал „Мартенски музикални дни“. Решението за отлагане на грижливо готвеното юбилейно издание 2020 беше взето трудно и мъчително. Фестивалът бе отлаган три пъти до късното лято на миналата година.
Да правиш Мартенски дни през септември си остана странност
Лятото на 2020 донесе пусти зали и празни салони, площади без събития и провалени ангажименти. Стагнацията продължи и миналото лято на 2021-ва, макар и с плахи опити за връщане в нормалността.
„Бяхме в ступор в началото. Останахме затворени с различни прекъсвания цели осем месеца - една трета от изминалите 24“, каза за „Утро“ директорът на ДТ „Сава Огнянов“ Орлин Дяков. През 2020-а министерството на културата се отказа от механизмите, които обвързваха издръжката с продадените билети, и осигури заплатите на всички в театъра. Когато отвориха врати с намален капацитет - на 30 или на 50 процента, имаше ситуации, в които
самите театрали вземаха решение да не играят, защото приходите не отговарят на разходите
за представление. През 2019-а приходите на русенския театър са 510 хиляди лева, а 2021-а завършва с 210 хиляди. В момента салоните са пълни, хората са гладни за изкуство. Половината билети се продават онлайн - не става дума за групови организации, просто хората търсят култура.
С две трети намаляха и зрителите, и приходите в Кукления театър през двете пандемични години, сравнени с 2019-а. Тогава са имали 30 хиляди зрители на 430 изиграни спектакъла и близо 120 хиляди лева приходи. „Публиката се връща, през втората вълна всички актьори бяхме ваксинирани, не затворихме врати“, каза директорката на кукления театър Теменуга Хараланова. Ходили са да играят в детските градини, когато това е възможно ,и са били отворени. Друго е магията на залата и вълшебството на сцената обаче.
Колкото и парадоксално да изглеждаше в началото,
музеите и галериите и те затвориха врати
Широките зали и свободните пространства не убедиха властите, че там е сигурно и спокойно в пандемията. 79 хиляди посетители са влезли в русенските музеи през щастливата 2019-а. Следващата година са едва 45% от тях, през 2021-а ситуацията върви към нормализиране, но все пак са 53 хиляди души. „Много изложби не дойдоха, други останаха без зрители“, коментира музейният шеф проф. Николай Ненов.
Все пак - всяко зло за добро: един от най-големите форуми за музеи и галерии в България - Панаирът на музейните изложби, през 2020-а се случи като хибридно събитие. Интерактивното онлайн излъчване достигна до аудитория от 17 хиляди души - немислимо голяма, ако беше издание само в реална среда.
Изнасянето на събития изцяло в дигитална среда или хибридно провеждане
днес вече е в парадигмата на „новите реалности“
Не беше така в началото на пандемията обаче. Абсолютно пионерски усилия за привличане на аудитория в дигитална среда - при това качествени, направи Драматичният театър - с „Мъжка задушница“ на Николай Урумов, в партньорство с Арена Медиа. Община Русе финансира създаването на YouTube канал „Култура“, който започна през първата година на пандемията - и все още има потенциал и смисъл да бъде развиван като дигитален инструмент за привличане на аудитории. Като хибридно събитие се случиха и церемониите за „Награда Русе“ и в двете пандемични години - къде с повече, къде с по-малко зрители и успех.
Единици организации или независими артисти все пак успяха да получат макар и скромно, но жизненоважно финансиране от Национален фонд „Култура“. И двете години, макар и със закъснение, фондът съобрази програмите с пандемичната ситуация и нуждите на сектора.

Икономиката отчете спад с над 3%, хоум офисът вдигна ефективността

Петър ГЕЦОВ
Пандемията причини сътресения в огромната част от русенския бизнес, но повечето фирми преодоляха трудностите и усъвършенстваха организацията си на работа, така че да отговорят на новите предизвикателства. Първоначалната паника се отрази добре на големите вериги за хранителни стоки - хората се втурнаха да се запасяват с брашно, боб, ориз, олио и (колкото и нелепо да изглежда) тоалетна хартия. Много квартални магазинчета обаче затвориха, а някои - завинаги.
Месец след обявяването на пандемията 1500 души останаха без работа, до края на годината броят им нарасна на 3000. Най-много бяха освободените от промишлеността, но там хората след месец-два престой се върнаха на работа. Шивашки фирми, чиито поръчки от западни компании спряха през март, се преориентираха бързо в шиене на маски. Ограничението върху пътуванията между градовете в първите месеци удари най-силно хотелите - половината затвориха заради липса на клиенти, а останалите обслужваха по 1-2 души на ден. Най-ощетенени от мерките срещу пандемията се оказаха заведенията, които се озоваха в дълъг цикъл отворено-затворено, с който да запазиш служители и клиенти е изключително трудно. Затова този бранш беше и най-активен в протестите. Държавата тушира недоволството, наливайки на фирмите милиони обезщетения и намалявайки ДДС за храната в ресторантите, което клиентите не усетиха.
След всички тези катаклизми русенската икономика отчете спад с малко над 3% за 2020 г., дължащ се най-вече на срива в туризма. Нито една голяма фирма не спря работа, а всички оптимизираха дейността си, така че да се справят с по-малко хора. Много популярна изведнъж стана работата от вкъщи и се оказа, че в повечето случаи това води дори до увеличаване на ефективността. 
Като цяло бизнесът се справи с проблема „пандемия“, но му беше много по-трудно да се справи с мерките срещу пандемията на централните банки. Последствията от тях се проявиха на втората година, когато всички напечатани трилиони долари, евро и други валути влязоха в обращение и надуха всички цени. През 2021 г. производствените цени нараснаха с над 30 на сто, а инфлацията на дребно бе 3-4 пъти по-ниска. Фирмите посвиха маржовете си, но тази разлика започна да се компенсира в последните месеци. Така че едно поскъпване с 20 на сто до декември не изглежда фантастика, особено на фона на войната в Украйна.