Световната икономика има относително добри шансове да избегне пълното повторение на стагфлацията от 70-те години на миналия век, пише Bloomberg в свой анализ. Историческото покачване на цените на суровините след инвазията на Русия в Украйна, наред с вече високата пандемична инфлация, накара инвеститори и икономисти да търсят паралели с енергийните шокове отпреди четири десетилетия и продължителното забавяне, което последва.

Те имат право да се тревожат, смята Морис Обстфелд, бивш главен икономист в Международния валутен фонд.

Колкото по-продължителен е този период на продължаващи шокове, толкова по-вероятно е икономиките да преживеят „нещо като случилото се през 70-те години на миналия век“.

Според повечето икономисти обаче този сценарий все още може да бъде избегнат, макар че техните причини да мислят така не изглеждат толкова обнадеждаващо за компаниите и работниците. По-слабият икономически растеж и вероятната рецесия може да са цената, платена за преодоляване на инфлацията, като нововъзникващите икономики са особено уязвими.

„Трябва да се тревожим повече за значителното забавяне на глобалния икономически растеж, отколкото от голямата инфлация“, каза Казуо Мома, бивш ръководител на паричната политика в Централната банка на Япония.

Това отчасти се дължи на факта, че централните банки като Федералния резерв на САЩ са си взели поуки от продължителната инфлация през 70-те години на миналия век – или поне достатъчно, за да предотвратят тръгването отново по този „тъмен път“, според Марк Занди, главен икономист в Moody's Analytics.

Те предпочитат да ни тласнат в рецесия по-рано, отколкото да влезем в сценария на стагфлация и много по-лоша рецесия по-късно“, казва Занди.

Друга ключова причина икономистите да не очакват дежавю от 70-те години на миналия век е, че работниците няма да могат да се договарят за заплащането си, както тогава. В САЩ и Обединеното кралство профсъюзите се свиха драстично. Дори в Германия, където те играят по-голяма роля, в момента има предпазливост относно настояването за големи увеличения на заплатите.

Това означава, че повторението на така наречената спирала на заплатите и цените, която бе ключова за инфлационния епизод от 70-те години, е по-малко вероятно. Излага обаче домакинствата на голямо напрежение, тъй като доходите не успяват да се справят с по-високите цени в супермаркетите или бензиностанциите.

Все още има причини да се прелистват историческите книги. През 70-те години на миналия век се наблюдават двойни енергийни пикове, свързани с петролното ембарго на ОПЕК от 1973 г. и иранската революция шест години по-късно.

Седмиците, откакто руският президент Владимир Путин нареди нахлуването на в Украйна, цената на суровия петрол надскочи 130 долара за барел. Междувременно последваха и други повишения. Русия е ключов производител на стоки от пшеница и торове до никел и международните санкции разтърсиха тези пазари. И през 70-те години на миналия век, и сега сътресенията удариха икономики, които вече имаха проблеми с инфлацията. А данните за потребителските цени в САЩ, които трябва да излязат официално днес, се очаква да покажат ускоряване със 7.9% през февруари в сравнение с година по-рано. Това би било най-високия връх от 1982 г., когато по данни на Bloomberg Economics инфлацията е била 9%.

Преди 40 години имаше няколко източника на инфлация. Налице например беше отклонение от златния стандарт, което доведе до девалвация на долара и отрезвяване от стимулите от 1960-те. Дори перуанската аншоа, ключова съставка в животновъдните фуражи, изигра роля, когато сривът на улова през 1972 г., причинен от метеорологичните условия, доведе до по-високите цени на храната за добитъка и говеждото месо.

В наши дни е налице постпандемична ситуация, характеризираща се с ударените вериги на доставки, големите държавни разходи и облекчената парична политика – този микс запали цените. Що се отнася до Европа, тя вече бе изправена пред енергийна криза още преди руската инвазия.

Разликата е, че развитите икономики са много по-малко енергоемки, отколкото през 70-те години.

Потреблението на петрол като дял от БВП е много по-ниско и енергийната ефективност се е подобрила“, казва Пол Донован, главен икономист в UBS Wealth Management.

Той отбелязва, че икономиката като цяло е по-малко суровинна – само 20% от цената на един хляб например представлява пшеницата. В настоящата криза обаче някои пропорции може да бъдат променени.

В Европа, която получава най-голямата част от своя петрол и газ от Русия, „тежестта на разходите за енергия“ върху икономиката вероятно ще бъде най-висока от 70-те години на миналия век, прогнозира Алекс Брейзиър, бивш служител на Bank of England, който сега е управляващ директор от BlackRock Investment Institute.

Последната вълна на поскъпване, предизвикана от суровини, означава още по-трудно балансиране за централните банкери, които трябва да жонглират с рисковете от устойчива инфлация и забавяне или обръщане на растежа.

Поне в САЩ инвеститорите все още очакват покачвания на лихвения процент на Фед тази година. Икономистите от Citigroup Inc. прогнозират, че в даден момент централната банка може да реши за увеличение с половин пункт.

Да се разчита на Фед да овладее цените обаче може да причини ненужни икономически щети, отбелязва Изабела Вебер, икономист от университета Амхърст в Масачузетс. Според нея трябва да има най-малкото сериозен разговор за държавния контрол върху цените на стоките от първа необходимост. Предложението предизвика остри критики от страна на ортодоксални икономисти, отчасти заради спомена за контрола на цените през 70-те години в САЩ. Вебер обаче поддържа теорията си с растящите цени на храните и енергията.

Има признаци, че ключовите лица, вземащи решения на правителствено и друго ниво, се стремят да не повторят грешките от 70-те години на миналия век, като оставят цените и заплатите да растат. В този контекст и по повод ембаргото на руски петрол и газ американският президент Джо Байдън заяви, че администрацията му ще проверява бензиновата индустрия за всякакви признаци на

прекомерно увеличение на цените или допълнителни печалби“.

Що се отнася до заплатите, в някои страни – като САЩ и Обединеното кралство – силата на преговорите е намаляла толкова много от 70-те години на миналия век, че работниците нямат много лостове, от които да се възползват. Германия, където синдикатите остават относително по-силни, е показателен пример за някои научени уроци.

След петролния шок от 1973 г. профсъюзите отговориха на инфлацията от близо 8%, като прокараха двуцифрено увеличение на заплатите. Това помогна на икономиката да насочи най-големия й спад след Втората световна война.

Сега синдикатите и работодателите се обръщат за помощ към правителството. IG Metall, най-големият синдикат в Германия, и работодателската асоциация Gesamtmetall лобираха този месец за „всеобхватен пакет от мерки“ за компенсиране на инфлацията. Други страни като Франция и Испания също използват фискална политика, за да смекчат инфлационния шок. Някои икономисти подкрепят подобен подход и в САЩ.

Всичко това води до глобална икономика, която е по-устойчива, отколкото през 70-те години на миналия век, смята Кристофър Смарт, главен глобален стратег в Barings. Според него всеки период на стагфлация вероятно ще бъде кратък. Все пак подчертава инвазията на Русия в Украйна, която предизвика

истинска криза, която ще продължи години и може би десетилетия“.