Светът на рока не спира да обсъжда един документален филм, който се превърна в събитие още преди излизането си. „The Beatles: Get Back“ показва неизлъчвани досега сурови кадри от заключителния етап от съществуването на гениалната ливърпулска четворка.
Пред зрителите се разкрива как „Бийтълс“ се събират в студиото си в началото на 1969 г. и създават финалния си албум „Let It Be“, преди да се разпаднат завинаги - и да оставят ненадминато музикално наследство.
Над половин век по-късно раздялата на Джон, Пол, Джордж и Ринго продължава да се обсъжда и анализира, да се търсят нови нюанси в събитията, довели до нея, и да се се развиват теории дали е можела да се избегне.
И докато очакваме края на ноември, за да видим премиерата на готовия филм, режисиран от самия Питър Джаксън, се спираме на още няколко от най-съсипващите раздели в рок музиката.
Понякога раздялата на една група протича по толкова изненадващ, драматичен или просто обезсърчаващ начин, че оставя феновете тотално посърнали и объркани.
А това е само малка част от показателните примери.

„Пинк Флойд“

Историята на една от най-великите групи, появявали се някога, е изпълнена с творчески и междуличностни конфликти, съдебни битки и драми, достойни за риалити шоу.
Разправиите продължават и до днес с размяна на медийни нападки между Роджър Уотърс от една страна и Дейвид Гилмор и Ник Мейсън от друга. И то при положение, че от няколко години групата преустанови всякаква дейност.
Съсипващата за феновете раздяла се случва в средата на 80-те, когато Уотърс напуска бандата и започва изтощителна съдебна борба с останалите за правата върху „Пинк Флойд“ и авторския материал.
За щастие, групата все пак оцелява, като поставя началото на нова ера с Гилмор като творчески лидер.
20 години бяха необходими, за да успеят враждуващите страни донякъде да подобрят отношенията си и даже да се съберат за един последен път. Легендарното изпълнение на „Live 8“ през 2005 г. с Уотърс, Гилмор, Ник Мейсън и Ричард Райт изглеждаше като щастлива развръзка, но си остана еднократно събитие.
Впоследствие Райт почина, а постепенно Уотърс и Гилмор отново се изпокараха и явно вече ще ги гледаме заедно на сцена само по записи.

„Лед Цепелин“

Официалната причина за разпадането на гигантите на класическия рок е смъртта на барабаниста Джон Бонъм.
Той си отива през 1980 г. при трагичен инцидент след целодневен запой, а останалите трима са категорични, че не могат да продължат без него.
Всъщност обаче, причините за края на „Цепелин“ са доста и не започват и не свършват със смъртта на гениалния барабанист. В онзи момент отношенията в групата вече са твърде обтегнати, а бурният начин на живот, хероинът и алкохолът се отразяват все по-пагубно.
След всичката драма остава горчилката, че една от най-невероятните групи в историята съществува в продължение на едва 12 години.
Оттогава Робърт Плант, Джими Пейдж и Джон Пол Джоунс се събират няколко пъти за еднократни концерти - но с всяка следваща година става все по-нищожна вероятността да ги видим отново да правят музика заедно.

„Оейзис“

Не е лесно да се намери момент, в който братята Ноел и Лиъм Галахър са се разбирали наистина добре.
Но въпреки пиперливите си характери и ниската си търпимост един към друг, те успяват да превърнат „Оейзис“ в най-голямото явление на бритпоп вълната от 90-те.
След осем албума и шеметни успехи, Лиъм (фронтмен) и Ноел (китарист, певец и основен композитор) стигат до бой преди един концерт в Париж през 2009 г.
Те така и не излизат да свирят, а впоследствие Ноел признава, че е напуснал и че не може да продължи да работи дори един ден повече с брат си.
Оттогава двамата изобщо не си говорят и развиват отделни музикални кариери, а периодичните слухове за събиране на „Оейзис“ изглеждат все по-безпочвени.
Колкото и болезнена да е тази раздяла за феновете, тя е твърде логична и оставя Oasis просто като незабравим спомен от една по-романтична музикална ера.

„The Verve“

Друга от изтъкнатите бритпоп банди на 90-те се разпада поне три пъти в своята около 15-годишна история.
Авторите на „Bitter Sweet Symphony“ се оплитат в безброй скандали помежду си, в злоупотреба с вредни субстанции, изпочупване на хотелски стаи и други неприятни прояви.
Творческите им различия са непреодолими до степен човек да се чуди как изобщо са успели да създадат толкова красива музика в четирите си албума.
По време на 8-годишна пауза, в която групата не съществува, вокалистът Ричард Ашкрофт подхвърля, че е по-вероятно да видим четиримата от „Бийтълс“ отново на сцена, отколкото концерт на „The Verve“. Думите му обаче са опровергани, защото неговата група се обединява за последен път през 2007 г.
Тогава „The Verve“ просъществуват около година за един последен албум и турне, преди да сложат край за постоянно.
Всъщност обаче най-съсипващ е предишният (втори) път, в който групата се разпада - защото това се случва точно, когато тя е в пика на славата си.
Успехът на хита „Bitter Sweet Symphony“ е помрачен от спорове относно авторските права върху песента, но въпреки това бандата за малко успява да събори самите „Оейзис“ от върха. Дори сбъдването на мечтите обаче не успява да задържи Ашкрофт и останалите заедно.

„Рейдж Агейнст дъ Мъшин“

За съжаление, най-добрата рап-рок формация на 90-те е и най-трудно функциониращата.
Първите три албума на RATM /“Rage Against The Machine“/ са просто перфектни, а шоутата им на живо нямат еквивалент в онези години.
Четиримата от групата обаче стигат до етап, в който се карат непрекъснато и на всякакви теми. Работата им заедно става невъзможна и през 2000 г. певецът Зак де ла Роча обявява напускането си.
Това слага тъжен край на „Рейдж Агейнст дъ Мъшин“ като творческа сила. Оттогава бандата на два пъти се събира отново и днес все още съществува, но последният албум си остава Renegades (2000), който може и никога да не се сдобие с наследник.

„Клаш“

Не са малко групите, които откриват, че е трудно да се справиш с големия успех. Култовите пънк рок британци от „Клаш“ са ярък пример за това.
Техният сингъл „Rock the Casbah“ (1982) ги превръща в нещо повече от популярна пънк формация и те стават суперзвезди на MTV.
Песента е написана от барабаниста Топър Хийдън, който обаче е изхвърлен от „Клаш“ заради пристрастеността си към хероина още преди композицията му да започне да се изкачва в класациите.
После останалите осъзнават, че нямат желание да свирят до безкрай старите си песни, но и не могат да постигнат разбирателство за бъдеща музикална посока.
След дълга пауза „клаш“ се събират да свирят на фестивал в Щатите през 1983 г., но тогава китаристът Мик Джоунс и певецът Джо Стръмър вече почти не си говорят.
Концертът не протича добре, скоро след това Джоунс напуска, а „Клаш“ издават един последен и доста разочароващ албум, преди да се разделят окончателно.