Вече 14 години на 3 март се отбелязва Световният ден на слуха. Инициативата е на Световната здравна организация, за да популяризира проблемите на слуха при хората. Датата не е избрана случайно, а защото цифрата 3 наподобява формата на човешкото ухо. Затова третият ден на третия месец от годината става символичен за хората със слухови проблеми. А те в световен мащаб са над 370 милиона души.
Миналата година СЗО излезе с доклад, според който до 2050 година 1 на всеки 4 души ще живее с известна степен на глухота, ако не бъдат предприети действия.
За ухото разговаряме с д-р Огнян Лечев. Той е завършил медицина в Плевен през 1984 г., а през 1992 г. придобива специалност уши-нос-гърло. От 2017 година е началник на отделението по ушно-носно–гърлени болести в Университетска болница „Канев“.

- Д-р Лечев, да започнем от това, познаваме ли ухото?
- По-скоро не. Ухото е един сложен орган и наистина се знае много малко за него. Ухото има три части - външна, която е ушната мида с канала и стига до тъпанчевата мембрана, средна - това е пространството след тъпанчевата мембрана, където се намират трите слухови костици. Функцията на тези слухови костици е да предадат вибрациите на мембрана тимпани, която се задейства от звуковата вълна и да ги предадат на вътрешното ухо. Там става преобразуването на механичната в електрическа вълна и където вече по нервен път се осъществява чуването. Най-важно е вътрешното ухо, което фактически помага да се превърне звуковата вълна в нервен импулс и оттам ние да можем да чуваме.
- Кои са основните причини за загуба на слуха?
- В живота природата е направила така, че
човек, когато остарява, постепенно зрението и слухът намаляват
Това намаление на слуха се казва присбиакузис – постепенно и прогресивно намаляване на слуха. Докато преди най-често увреждането се дължеше на употребата на амитациновите, гентамицина и аминоглюкозитните антибиотици, които, за щастие, вече не се използват в практиката, то сега се наблюдава завишаване на заболеваемостта, свързана с увреда на самия слухов нерв. Днешните условия на живот, това интензивно време, в което живеем, време на изключително високо напрежение, на вибрации, на интензивни лъчения, с които ние се срещаме във всеки момент в работата си, тези вибрации от мобилни телефони, всичко това оказва влияние върху функциите на слуховия нерв и на тези слухови клетки, които подлежат на увреда.
Не на последно място е и използването и влагането на т.нар. е-та в храните
Като погледне човек, когато всички  фактори се съберат, те започват да действат отрицателно на организма.
- Какви са първите признаци, при които хората трябва да се обърнат към специалист?
- Първи и водещ проблем е намалението на слуха, а успоредно с него е и шумът в ушите. Повечето хора са хипертоници и го свързват с повишаване на кръвното налягане. Това е така, но периодите, когато кръвното налагяне е в нормални граници и този шум продължава, тогава хората трябва да бъдат много внимателни и наблюдателни.
Това е признак и на увреда на самия слухов нерв, но може да е симптом и на тумор на слуховия нерв –
неврином на слуховия нерв, което също започва с шум в ушите и намаление на слуха. При т.нар. старешко намаление на слуха има още един допълнителен симптом и това е световъртеж. Истината е, че трябва да се отиде на лекар и да се разбере каква е причината.
- При децата за какви признаци трябва да бъдат внимателни родителите? По какъв начин здравната ни система се грижи за децата със слухови проблеми?
- Родителите трябва да бъдат много наблюдателни и да следят детето дали чува. Още от самото развитие, след първите три-четири месеца трябва да се види дали детето реагира на звуци, защото ако не чува, то няма да може да се научи да говори. В момента в целия свят върви една кампания, а именно на всички
деца, при които се установи, че имат намаление или липса на слух, се правят кохлеарни импланти
Кохлеарният имплант е вид слухов апарат, съставен от 2 части – една, която се имплантира в кохлеята на ухото, и една външна част, която е подобна на традиционните слухови апарати. Особеното на кохлеарния имплант е, че той позволява да бъдат лекувани пациенти с много по-голяма загуба на слуха. Те се поставят по оперативен път във вътрешното ухо и този имплант позволява на пациента да приема звукове с честота 500, 1000, 2000, 3000, 4000 херца, което фактически е говорният диапазон. 
- Здравната система длъжник ли е на хората по отношение на ушните болести? 
- Не, защото у нас държавата отпуска на всеки човек, който има нужда от слухово подобряващи интервенции и апарат, помощи за закупуването на такъв апарат, както и безплатни батерии за него. 
- Каква трябва да е грижата за ухото и за слуха? Хората използват всякакви безумни понякога начини да почистят ухото си.
- Природата е решила този проблем, като е разделила канала на две части – вътрешна костна и външна хрущялна. Външната хрущялна част представлява една правоъгълна хрущялна пластина, която е свита под формата на фуния.
Когато се движи челюстта, докато говорим и се храним, тя се свива и изтласква навън ушната кал
Всеки човек има жлези в канала и е нормално да произвежда ушна кал и именно заради това каналът е конструиран така, че да може да се самопочиства. Ние обаче в желанието си да полагаме по-големи грижи за хигиената на ушите, започваме да ги чистим с клечки и други доста по-опасни предмети, които не са подходящи за тази цел. Каналът е една тръба и когато вкараме клечка в него, винаги с върха се набутва част от ушната кал към вътрешната част на канала, а оттам изваждането става единствено с промивка или с инструмент. Заради това ние препоръчваме ушите да не се почистват по този начин, бъркайки в тях, защото много често се получава травмиране на канала. Там има една анатомична особеност, която е, че там кожата ляга върху самата кост, няма подкожна мастна тъкан и при всяка интервенция, дори с пинсетка да се опре, понеже е твърда основата, капилярите се пукат и кърви.
Вероятността да си направим травма и да предизвикаме възпаление е голяма
както и да пробием тъпанчевата мембрана с остър предмет, а хората много често опитват с клечки от кибрит например да се почешат или почистят ухото.
- Може ли да се възстанови ухото след такава травма?
- Ако се спука тъпанчето, при положение че перфорацията е по-малка, тя си зараства спонтанно, но при по-голяма се налага оперативна намеса – пластика на тъпанчевата мембрана.
- Има едно твърдение, че ако един човек говори по- високо има проблем със слуха. Това мит ли е, или има истина в него?
- По принцип, когато слухът намалява,
човек инстинктивно започва да говори по-високо, защото си мисли, че околните не го чуват
защото говори тихо. В тези случаи наистина е добре да се направи едно изследване на слуха, за да се прецени дали наистина има загуба, или не. Но не бива да забравяме, че има хора, на които им е вродено да говорят по-високо.
- В началото на епидемията от Ковид-19 много специалисти по ушно-носно-гърлени болести говореха много за симптомите на този вирус, тъй като те са свързани със загубата на обоняние и вкус.
- Да, и сега ще продължаваме да говорим. Наистина аниосмията - загубата на обоняние и липсата на вкус, беше един от категоричните симптоми. За съжаление, в моята практика установявам и наблюдавам
много пациенти, които след Ковид се оплакват и от намаление на слуха
Ковид е вирус, а вирусът проявява тропизъм към три вида клетки – капилярни, епителни и нервни. Прави ми впечатление, че има едно по-късно усложнение на Ковид, а именно засягане на слуховия нерв. Става ясно, че тези хора са преболедували вируса и преди това не са имали този проблем. Вече знаем, че при този вирус се получават малки тромбози. Дали причината е, че се  засяга самата нервна слухова клетка, или индиректно, когато мъничките аретриоли тромбозират и не могат да се хранят, и оттам се намалява функцията, това може да се докаже единствено с изследване, и то с фина апаратура като скенер и най-вече ангиографии.
- Имате ли пациенти, при които сте успели да възстановите това намаляване на слуха, а и по принцип възстановява ли се загубата на слух и може ли да се лекува?
- Трябва да се знае, че това изисква време и е много строго индивидуално и зависи от самите възможности на организма, как ще реагира на лечението. Лекува се. Прави ми впечатление при пациенти над 70 години при тази терапия, която ние прилагаме и при младите хора, има ефективност, макар че с възрастта  съдовете стават по-твърди. Сигурен съм в едно, че винаги трябва да се направи опит да се лекува и трябва да се лекува.
По отношение на
загубата на обоняние и вкус, това са две неща, които продължават да мъчат хората, прекарали Ковид
Има такива, които ги възстановяват частично, а при други се възстановява напълно. Това е увреда на самите нервни клетки, които не се захранват с кръв, заради тромбозирането, което засяга директно самата им функция. В интерес на истината имам пациенти,  които са успели да се възстановят напълно, при други са се възстановили частично. Времето за наблюдение е кратко, защото са минали едва 2 години. Фактът, че има подобрение при повечето пациенти, говори, че нервната клетка не се уврежда напълно и се регенерира, което дава основание на хората, а и на нас да не губим вяра и да се лекуваме.

Силвия ДИМИТРОВА