На своя празничен 15 септември миналата есен децата от четвърти А клас в училище „Ангел Кънчев“ били посрещнати в класната стая освен от пакета учебници и помагала върху чиновете, също и от малки мили изненади, които със сигурност дълго ще им напомнят за последната година от техния начален етап в училище. За всяко дете били приготвени екохимикалка с персонален поздрав („Велислава, на добър час!“), пъстра хартиена пеперуда и шарена бисквитка със сърцато пожелание за спорна учебна година. Момичетата и момчетата от четвърти А клас на учителката Даниела Кошарова със сигурност ще запомнят тази своя учебна година - и ще я прибавят към албума, скътал най-различни събития и преживявания от първото прекрачване на училищния праг до преминаването в новото измерение в пети клас - с нови предмети, с нови учители, а за някои и с нови училища. 
Една от празничните емоции несъмнено ще бъде връчването на наградата на класната Даниела Кошарова, която бе номинирана от своя клас за Учител - посланик на свободния дух. Всъщност госпожа Кошарова може би е от малкото преподаватели, номинирани и получили приза, които не са били стопроцентово изненадани. В един момент тя научила за номинацията и дори станала съпричастна и към подготовката на видеоматериала, който задължително съпровожда предложението на учениците за конкурса, обявяван всяка година от общинската фондация „Русе - град на свободния дух“. Работата е там, че 
класът на Даниела Кошарова е истински дигитален клас 
и децата държат всичко, което правят, особено що се отнася до виртуалната реалност, да бъде изпипано перфектно. Затова и самата учителка помогнала при изработката на видеото. Работя с различни е-платформи, правила съм множество клипчета и презентации - на това уча и моите ученици, и затова най-естественото нещо беше да бъда до тях и в момента, когато те подготвяха номинацията, обяснява простичко Кошарова. Още повече че така или иначе номинацията си е номинация, но дали тя ще доведе до награда - това си остава загадка до последния момент. Така че елементът „изненада“ сполетял и уж подготвената по принцип учителка. Тя не подозирала нищо, когато един ден първо спешно я повикали в счетоводството, после пак спешно я викнали още някъде, та докато тя недоумяващо се щурала по коридорите, в класната стая вече всички били готови да посрещнат бившия директор на ОУ „Ангел Кънчев“, а сега зам.-кмет Енчо Енчев и директорката на фондацията Елена Минкова заедно с още гости, дошли да поздравят Даниела Кошарова за приза „Учител - посланик на свободния дух“. Как никой дори не ми намекна какво предстои - 
можех да се издокарам с рокля, а не с дебелия пуловер и с дънките
припомня си учителката. 
За нея това е признание и най-вече доказателство за това, че най-важните й усилия са попаднали в подходяща почва и вече са поникнали и дават резултат.
„Моята задача е да им дам знания, да направя това интересно и запомнящо се, но да ги науча на човечност, съпричастие, разбиране и отговорност. Знанията те ще ги получат - така или иначе, естествено, по-добре е да ги възприемат така, че да останат в тях задълго, но и така, че да умеят да ги ползват и прилагат. Но наистина по-важното е другото, възприемането на добродетелите, които формират човешката личност“, казва Даниела Кошарова. Затова тя с готовност споделя двете основни посоки, в които работи със своите ученици. 
Едната е работата с компютри, дигиталната среда, развиването на уменията децата да ползват умни устройства при възприемането на учебния материал. Когато нейните ученици са в първи клас, в тяхната класна стая се намира първата интерактивна дъска в училището. И децата още с първите школски уроци постепенно започват да усвояват уменията да използват технологиите в учебния процес. Така те разбират, че компютърът не е само, за да разглеждаш картинки и да играеш игрички, а той може да ти помогне, като ти донесе нови знания и това да стане увлекателно и запомнящо се. „Така урокът става по-интересен за децата, та те са от съвършено ново поколение, от съвсем невръстни вече държат устройствата в ръцете си и се справят чудесно с тях. И затова вече е ясно, че 
днес няма как да разчитаме, че едно дете ще бъде заинтригувано от хартиеното букварче
И точно поради това трябва успеем да привлечем вниманието им към начина, който за тях вече е много по-обичаен, отколкото традиционния - а оттам постепенно да вървим и към въвеждането на традиционните методи и факти“, казва Даниела Кошарова. 
За нейния четвърти А правенето на презентации е нещо познато и в определена степен предпочитано. Та те правят това още от първи клас. Разбира се, започват с по-простички и схематични действия, но постепенно усвояват все нови и нови познания и навлизат все по-задълбочено в света, в който е немислимо човек да съществува без потребителско име и парола. Моите деца отдавна имат и двете, усмихва се Кошарова.
Моят втори А клас беше опитното зайче за платформата TEAMS за нашето училище, но децата вече имаха опит с „Живите листи“, продължава тя. Става дума за образователната практика, известна като liveworksheets, която включва интерактивни онлайн упражнения за затвърждаването на знанията и уменията, както и за самопроверка и оценяване на учениците. Тези „живи работни листи“ онагледяват учебния материал по специфичен начин и могат да включват звуци, видеоклипове, упражнения за подреждане и сглобяване, свързване със стрелки, избор на един отговор от няколко възможни и пр. Така че учениците на Кошарова се справят без проблем, като вече постоянно надграждат познанията и уменията си. Често учителката прилага и още един метод -
метода „обърната класна стая“
като провокира децата сами да потърсят информация по тема, която тепърва предстои да бъде преподадена в час.
„В трети клас им поставих задача: да направят презентация за кръговрата на водата в природата. Тази тема по принцип се учи в четвърти клас. Казах им всеки да избере как да представи темата: с рисунка, с клип, с презентация - кой както прецени. Всеки трябваше сам да се разрови и да открие най-важното и определящо за кръговрата. Те отначало бяха озадачени - какво е това кръговрат на водата?.. Но се справиха успешно“, разказва учителката. 
Един от акцентите в нейната дейност е целенасочената работа по посока на това всяко от децата да представя свободно това, което е събрало, подредило, оформило. „Винаги детето, което представя презентацията си, излиза пред класа - искам да свикнат с усещането да говорят пред повече хора, да не се притесняват от публика, да се държат свободно и уверено и да защитават това, което са изработили. В днешно време е особено важно не само да свършиш голям значителен обем работа, а да съумееш да я поднесеш и да я защитиш. Защото не искам моите ученици в бъдеще да преживяват горчивини и разочарования от това, че те са извършили голям обем качествена работа, но тя е останала незабелязана и неоценена само заради това, че не са успели да се справят с финалния етап - нейното показване“. 
Част от това е и извънкласната работа, която доставя друго удоволствие на Даниела Кошарова. В центъра й е 
арт групата „Дребосъчета“, която е съставена от ученици от „Ангел Кънчев“
(напоследък това са основно децата от четвърти А клас) и работи към читалище „Ангел Кънчев“. „Разучаваме песни по различни календарни поводи и бележити дати, правим драматизации, миниспектакли за празници. Обикновено записваме това на видео и така поздравяваме хората от читалището - в последните повече от две години и без друго не е препоръчително такива изпълнения да се споделят на живо, а пък нашите клипове и видеопоздрави много радват хората в читалището. Наскоро за две седмици с „Дребосъчетата“ разучихме четири песни за Васил Левски, които изпяхме в навечерието на годишнината от неговата гибел. Пеем всичко без чалга. И освен че сме дигитален, ние сме и пеещ клас“, разказва педагожката. 
Тя всеки ден пътува от Пиргово до Русе. Всяка сутрин първа се качва в училищния автобус в Пиргово, който оттам отива първо в Мечка да вземе две момиченца първокласнички, след това се връща отново в Пиргово, за да натовари и другите деца, които учат в русенското училище, което е приемащо за децата от двете села. Школото в Пиргово е закрито през 2009 година. Тогава Даниела Кошарова е била директорка там. В началото насам пътуваха тридесетина деца, сега са около двадесет, уточнява тя. Сред тези пътуващи ученици е и собствената й дъщеря Сияна, която е в четвърти А, заедно с пет-шест други пирговски деца. Това са дечица, които познавам още от бебешката им възраст, близки сме със семействата им, но интересно е, че 
в Пиргово за всички тях съм леля Диди, а сутринта, като се качат в автобуса, моментално ставам госпожо Кошарова
казва учителката. 
Самата тя е завършила Електротехникума в Русе, но и тогава била наясно, че едва ли електротехническата специалност е нейната стихия.
„Всъщност, винаги съм искала да стана учителка - затова след техникума започнах да уча в полувисшия институт за педагогически кадри в Русе. Като завърших през 1995 година, още с полувисшата диплома, ми се обади госпожа Йорданова, директорката на основно училище „Христо Ботев“ в Пиргово, и ми каза: „Ела, назначавам те на работа!“. През 2001 г. спечелих конкурса за директор. И така - до закриването на училището. Сега в „Ангел Кънчев“ водя вече трети мой випуск ученици. Между другото, в момента уча децата на мои ученици“, засмива се Кошарова.  
След няколко месеца ще удари и часът за раздяла с децата от дигиталния пеещ клас на Даниела Кошарова. Тя стиска палци всички да са здрави и да попаднат от пети клас при нейни колеги, които също така да се раздават и възприемат всички деца като свои собствени. И й се иска след време да разбере, че нейните ученици са станали хора, които правят всичко, с което се заловят, със сърце и душа - както го правят сега.