Битката на европейските империи за влияние, интереси и величия на Балканите е преминала през интересни събития и дипломатически ходове. Подписаният мирен предварителен договор между Русия и Османската империя в Сан Стефано се превърнал в дразнител за политическите амбиции на Великите сили
Пет водещи монархии - Русия, Австрия, Великобритания, Франция и Прусия, се договорили във Виена през 1815 година да подкрепят и запазят съществуващите имперски завоевания и влияния на континента. 
В продължение на година монарсите решавали съдбата на Европа не на заседания, а на пищни танцови забави и пиршества. Нарекли се Велики сили. Не пропуснали да демонстрират и своето величие. Стигнало се додам, че
руският император Александър I влязъл на бял кон в танцувалната зала
за да покаже силата и могъществото на Руската империя. Това статукво се запазило цели четиридесет години до началото на Кримската война през 1853-1856 година.
Независимо, че Русия била победена в Крим, Великите сили продължавали да следят отблизо нейните  дипломатически и военни ходове. Балканският полуостров се превърнал в арена на сблъсък за влияние. На преден план излезли политическите действия, свързани с подкрепа за национално-освободителните движения, провеждане на реформи в Османската империя за права и автономия на християнското население.
Нежеланието на султана да проведе такива реформи довели до военни действия на Русия срещу вековния поробител на християнските славянски народи. Австро-Унгария обявила, че ще бъде неутрална във войната, при условие че получи съгласие за окупация на Босна и Херцеговина срещу връщането на Южна Добруджа и Батуми на Русия. Император Александър II наредил на външния министър Горчаков да приеме условието за неутралитет.  
Руският посланик в Лондон граф Пьотър Шувалов уверил правителството на Нейно величество, че руската армия ще воюва на територията на България до Стара планина
Русия приложила тактиката на дипломатическа дeзинформация, за да осигури ненамеса на Англия във войната
Девет месеца са били достатъчни руските войски да стигнат до Одрин, където Русия и Османската империя подписали примирие за прекратяване на военните действия. Още преди примирието граф Николай Игнатиев, руски посланик в Цариград, изготвил два варианта на бъдещия договор за мир - умерен, който е подписан в Сан Стефано, и радикален - предвиждащ независимост за България и териториални придобивки за Гърция, Сърбия и Черна гора. Александър II избрал по-умерения вариант с цел приемането му от Великите сили без възражения и догадки.
Външният министър на Русия княз Александър  Горчаков вярвал, че проектодоговорът е приемлив за всички Велики сили. Но битката за надмощие, влияние и егоизъм отключила буря от недоволство в европейските столици. На прием в Лондон
граф Адраши, външен министър на Австро-Унгария, споделил, че „плакал от ярост“
За да смекчи негодуванието на европейските монарси, княз Горчаков приел да участва в обща среща на Великите сили през месец януари 1878 година, на която да бъдат решени всички въпроси, засягащи европейските интереси в предварителния /прелиминарен/ договор.  Представителят на султана Савфет Мехмед паша изразил несъгласие с изготвянето на предварителен договор и от предстоящите преговори в Сан Стефано. Нещо повече. Победената Османска империя и нейният представител били убедени, че договорът ще бъде променен от Англия, Австро-Унгария и Прусия.
С нескрита ярост Австро-Унгария настоявала договорът да бъде ревизиран, защото нарушавал  предварително поети ангажименти от Русия със споразумението в австрийския замък Райхщад през 1876 година и на конвенцията в Будапеща в навечерието на войната от 1877 година. В своите записки за изготвяне на предварителния договор,
граф Игнатиев го определя като триумф на руската политика за влияние над славянските държави на Балканския полуостров
Договорът осигурявал завинаги благодарността на българите към Русия и ненавист към тези, които искат да го променят и разрушат. И днес сме свидетели на вековната устойчивост на тази руска политика и дипломация.
Санстефанският договор от 3 март 1878 година е доказал през годините, че интересът на Русия е бил насочен към създаване на Велика България. Тъкмо това засилило подозренията на Великите сили. Те били убедени, че голяма България е удобен плацдарм за бъдещо завладяване на Цариград и проливите от Русия. Това е и поводът уважаваният английски вестник
„Дейли телеграф“ да напише: „България лесно може да се превърне в „Малка Русия“
Френският вестник „Илюстрасион“ помества критичен коментар за руския предварителен мирен договор с Османската империя. В него се казва, че Русия се опитва да постави Европа пред свършен факт и тя трябвало да бъде наказана за това. 
Създаването на голяма славянска държава на Балканите осуетявала и Австро-Унгарските амбиции за излаз към Солун и най-важното - отдалечавала окупирането на Босна и Херцеговина поради факта, че те получават автономия. 
Граф Игнатиев направил опит да намали напрежението между Русия и Австро-Унгария и да постигне споразумения, но претърпял провал. Император  Александър II изпратил спешни инструкции на посланика в Лондон Шувалов да подготви тайна среща с английското правителство. На 30 май 1878 година руско-английското споразумение станало факт.
Русия се отказала от редица клаузи на Санстефанския договор и приела България да бъде разделена на две части - Северна и Южна
с граница Стара планина. Северната част трябвало да е самостоятелна, а Южната - само с административна автономия.
Лондонското споразумение де факто е отстъпление и  пробив на клаузите в договора. България е била предадена и разкъсана за сметка на териториалните придобивки на Русия в Кавказ и Азия, които зависели от английското благоволение.
Австро-Унгария също предлагала промяна на договора и създаване на две български области с част от  Македония и с излаз на Егейско море при условие, че се спре разширяването на Сърбия и Черна гора, с което Русия не се съгласила.
Не искала да изгуби влиянието си сред западните славяни, което и днес е факт
Без да е приложен на практика, Санстефанският договор се превръща в символ, мечта и български политически идеал за обединение. Всяко отстъпление от определените етнически граници в предварителния Санстефански договор се приемало като национално предателство.  
Всъщност граф Игнатиев постигнал поставените от Руската империя цели - да бъдат признателни поколения българи на Русия за Санстефанския проект и да бъдат обвинявани западните Велики сили и империи за неговото премахване и разпокъсване на младата българска държава.