Тази вечер в Историческия музей в Русе се открива изложба с мартеници. Разбира се, първи март е избран неслучайно заради традицията. Експозицията обаче е част от продължително изследване на русенските етнографи и дългогодишните им усилия за съхраняване и споделяне на наследството. Проектът „Мартеници и съвременни първомартенски практики - дигитализация и споделяне“ е подкрепен от Национален фонд „Култура“ и предвижда дигитализирането на стотици мартеници от фонда на русенския музей. Част от най-интересните или традиционни техники за правене на мартеници вече са заснети на видео и са достъпни онлайн в You Tube канала на музея.

Етнографките Искра Тодорова и Десислава Тихолова не само изучават първомартенската обредност, но и владеят много от техниките за правене на червено-белите знаци на пролетта и традиционната фолклорна обредност. Някои от техниките се предават от поколение на поколение, други използват съвсем съвременни материали, достъпни за всички.

Размяната на мартениците е продукт на модерното общество. В традиционната, във фолклорната култура такава практика не съществува. Това каза в интервю за БТА етнографката Искра Тодорова. Тя обясни, че във фолклорната култура мартеницата е само една за всеки човек. Най-възрастната жена в семейството я изработва от вълна преди изгрев слънце. 
„Вълната е натоварена с много други значения. Тя няма само прагматична функция в мисленето на фолклорно-митологичния човек. Всъщност тази мартеничка е усукан бял и червен конец. Първи март се свързва с гранична ситуация, в която по календар се преминава от зима към пролет. А в традиционното мислене това винаги е рисков момент. Рисков момент е и промяната на социалния статус. Едно време нашите прадеди са предприемали предпазни практики. Една от основните функции на традиционната мартеница е да предпазва уязвимите членове на семейството - деца, младите булки, момите, дори и новородените животни в стопанския двор. На някои места се връзва мартеница и на овошките“, разказва Искра Тодорова. 
По думите й свързването между бялото и червеното се асоциира с началото на живота, с връзката между мъжко и женско. 
Хората си разменят мартеници от началото на миналия век
Практиката за размяна на мартеници датира от началото на миналия век. 
„Освен че започват да се произвеждат фабрично мартеници, се появява и една друга нова практика, взаимствана от Западна Европа - хората започват да се поздравяват за Първи март с честитки, с картички. В хода на всички изследвания, посветени на мартеницата, установихме, че в началото на 20-и век в България не се произвеждат тематични картички за Първи март, а младежи и девойки, които имат чувства един към друг, си купували картички, произведени в Германия. Закрепяли на картичката копринена мартеничка в единия ъгъл и със съответното послание тя отива до любимия човек“, обяснява Искра Тодорова. 
Според русенските изследователи, съвременното ни общество не оценява мартеницата като музеен обект. От гледна точка на ЮНЕСКО обаче тя вече е вписана като нематериално културно наследство на човечеството. В българската менталност се свързва с един от символите на етничната ни идентичност, т.е. за всички нас и за света вече мартеницата е културна ценност. 
Музейните специалисти изследват първомартенската обредност
Искра Тодорова е ръководител на проекта на Русенския музей, финансиран от Национален фонд „Култура“. Теренни изследвания в Русенско установяват и устойчивите практики, и съвременните тенденции в отбелязването на празника „Баба Марта“. Музейните специалисти са интервюирали майстори на мартеници, бивши учители в детски градини, читалищни работници, самодейци, художествени ръководители и жени, превъплътили се в образа на Баба Марта, които споделят знания, умения, опит, спомени и емоции.
Проучването е извършено в различни населени места.
„Успяхме да съберем повече от 290 мартеници и над 70 първомартенски картички. Хората, с които разговаряхме, ни предоставиха и много снимки от първомартенски събития“, разказва Искра Тодорова. 
Целта на специалистите от Русенския музей е да съхранят паметта за развилите се през 20-и век традиционни културни модели, свързани с първомартенските празнични практики. Стремежът е да се остойности материалното и нематериалното културно наследство чрез различни форми на представяне и интерпретация. Основният резултат е създаден виртуален каталог, който съдържа 132 експоната. От тях 102 са мартеници. Отделен раздел са фолклорните разкази, има и линкове към видеодокументация.
Легендата за мартеницата
„Идеята ни е читателите да се запознаят с автентичния фолклорен текст. В медийното пространство много често се тиражира легендата за мартеницата. Повечето от хората, които я разказват, твърдо вярват, че е автентична легенда, но не си дават сметка, че това е авторски текст. Една от авторските легенди е на Васил Станилов, публикувана през 1980 година. Става дума за текста за Аспарух и неговата сестра Хуба или в друг вариант за съпругата му Ахинора. Хората споделят този текст и се гордеят, че тази традиция тръгва от хан Аспарух. Но от научна гледна точка това не е коректно“, обяснява Искра Тодорова. 
По думите й процесите на уеднаквяване и модернизиране на първомартенските практики са повсеместни. Социалистическата култура е променила много неща в традицията.
„Например възрастна жена, облечена в носия и преобразена като Баба Марта, се среща навсякъде - от Видин до Варна. Най-вероятно това е било централизирано и управлявано, защото няма как да се случи спонтанно във всеки един от тези градове, във всяка една детска градина. Хората са разпознали като своя тази традиция, харесват я и досега я практикуват“, казва Тодорова. 
Щекотлив въпрос е дали връзването на мартеница е българска традиция
Според нея много щекотлив въпрос е дали традицията за връзването на мартеници е българска. 
„От съвременна гледна точка първомартенската практика се среща при почти всички балкански народи. Ние можем да вярваме, че е българска, но да твърдим, че е само българска и че ние сме я измислили, не е коректно, защото не може да се докаже към момента“, казва етнографката.
Виртуалният каталог, създаден по проекта, съдържа и четири кратки филма, продукция на Арена Медиа. Целта е да се отразят живите практики и тенденциите на развитие на първомартенската празничност.
Милена Кръстева е майстор от Дунавската задруга на занаятите - владее везбата, прави бродирани мартеници. Показва и традиционните пискюли - може да ги прави, като върти конеца на вилица, но ги сглобява и с помощта на най-съвременни малки пластмасови уреди.
Мария Браткова плете мартеници, като използва техниката на така наречената калоферска дантела. Тя владее умението на плетивото с помощта на дървени совалки и сложна плетеница от укрепващи карфици. Мария показва и макраме, преплитане с пръсти, усукване на червено-бяла нишка, с допълнително преплитане на вълна в други цветове - синьо, зелено.
 И традиционни техники, и съвсем съвременни умения показват и самите етнографки - Искра Тодорова е специалист интерпретатор. Тя разказва как се правят различните видове пискюли, как се „раждат“ образите на фолклорните герои Пижо и Пенда.
Етнографката Десислава Тихолова демонстрира мартеници, създадени с техниката плъстене и изплетени на една кука. Самата Десислава е дипломиран майстор - член на Задругата на майсторите. 
Русенска етнографка изработва брошки-мартеници с техниката плъстене
„В нашето съвремие мартеницата носи не само онзи смисъл на здраве и плодородие, както е било единствено в миналото, но се превръща и в аксесоар, който се носи цял месец и който всъщност ни краси. В тази връзка работя от много години с най-различни материали. Установих, че мога да си направя плъстено цвете от вълна. В същото време, когато не му е вързан мартен конец, можем да го ползваме като брошка“, казва Десислава Тихолова. 
По думите й плъстенето не е много труден процес. 
„Като майстор не давам да се казва, че едно нещо става просто, защото ако беше така и ако ставаше само с гледане, кучетата касапи да бяха и всички да работеха. Ако все пак човек иска да се пробва, това е един от най-лесните начини за плъстене, защото се плъсти с игла, не се цапаме със сапун, не се мокрим с вода. С тази техника успяваме да създадем форма на една безформена вълна“, обяснява Десислава Тихолова. 
За да не се разпада, се прилага техниката на сухото плъстене, иглонабиване. 
„Така тънките влакна вълна влизат едно в друго. Задължително работим върху основа от дунапрен, тъй като иглата прилича на харпун, има нарези, с които се сплъстяват вълнените влакна. 
Хубавото на тази техника е, че не е необходимо човек да се упражнява много. Трябва да внимава какво прави и да съобразява логиката на преждата и на формата, която искаме да се получи“, обяснява Десислава Тихолова.
„В случая бялото и червеното, ако не е в самото цвете, ще бъде онзи декоративен шнур. Той се закача на закопчалката и така човек си носи брошката-мартеница с мартения конец. Когато дойде първият щъркел или първата лястовица, махаме мартеницата и я връзваме на плодното дръвче или я слагаме под камък, защото с мартеничката се гадае за бъдещето плодородие - и на човека и на природата. Така ни остава една красива брошка, с която се красим, докато трае пролетта. Защото, както знаем от легендите - Баба Марта обича млади хора и красиви неща“, обяснява с усмивка майсторката на мартениците и на думите.