Нежният, запленяващ, мечтателен и поетичен импресионизъм всъщност е бунт. Така възниква това изключително течение в изобразителното изкуство, което по-късно се разпростира към музиката - като бунт на неколцина млади парижки художници срещу строгите закостенели догми какво и как трябва да се рисува. Името на движението произлиза от творбата на Клод Моне „Импресия, Изгряващо слънце“. Един от хората, направили най-много за налагането на импресионизма, е роденият на днешния 25 февруари 1841 година Пиер-Огюст Реноар.
Реноар е роден в Лимож, Южна Франция, в бедно многодетно семейство. От малък блести с таланта си на художник и отрано започва да печели пари за семейството. През деня рисува върху порцелан, а вечер посещава художествено училище. През 1862 година се записва в Школата по изящни изкуства, където учи под ръководството на Шарл Глейр и среща Клод Моне, Писаро и Базил. Нарисуваната през 1864 година 
„Танцуващата Есмералда“ е първата му изложена картина
но сериозното признание идва десет години по-късно след Първата изложба на импресионистите.
През 1865 година в дома на своя приятел, художника Жул Льо Кьор, Огюст се запознава с 16-годишната Лиза Трео, с която скоро започват връзка. Тя се превръща в негова муза и предпочитан модел. През 1872 година Лиза оставя Реноар, за да се омъжи за друг. Но се появява нова важна жена в живота на художника - Жана Самари. Двамата се запознават в дома на писателя Алфонс Доде.
Смята се, че Реноар създава едни от най-добрите си портрети на жени именно с модела Самари. В цялото си творчество Реноар фаворизира жените и женското тяло, които приема за най-интересните обекти.
„Ако не бяха женските гърди, нямаше да рисувам“
твърди майсторът на импресионизма. И още един цитат: „Аз обичам жените с четката си“. И това наистина личи от неговите творби.
Най-важната любов в живота му е младата шивачка Алина Шариго, за която, след доста емоционални обрати, се жени през 1890 г. Тогава първият им син е вече на 5. Имат още две деца. Следващите години са време на безоблачно щастие за семейството, по време на което художникът създава много от най-известните си творби. Но всяко щастие си има и облаци. През 1897 г., поради усложнения след счупване на дясната ръка - следствие на тежък ревматоиден артрит, здравето на Реноар бързо се влошава. Трудно държи четката, а през 1912 година е прикован към инвалидна количка. Въпреки това не спира да твори, а кара болногледачката да поставя четката между пръстите му. Реноар умира на 3 декември 1919 година и
дори в последния си ден работи в своето ателие
Реноар е първият преуспял художник-импресионист, спечелил и слава, и значителен капитал. През целия си живот, дори и вече болен, той не пуска четката от ръката си. Прекъсва работата си само веднъж, през 1870 година, когато участва в Френско-пруската война. В края на 19 век постига заслужена слава и успех, обявен е за един от водещите художници на Франция и получава званието Кавалер на Ордена на Почетния легион.
Има една интересна история, свързана с художниците Огюст Реноар и Анри Матис. Матис, с когото са близки приятели, макар и 28 години по-млад от него, го посещава всеки ден, след като Реноар е прикован към леглото. Един ден, гледайки с каква болка му се удава всяко нанасяне на щриха, Анри не издържа и го пита: „Огюст, защо не оставите живописта, вие така страдате?“... Реноар се ограничава с кратък отговор: „Болката минава, но красотата остава“. И в този кратък отговор е целият Реноар - творецът, който не пуска четката до последния си дъх.
По материали от интернет

„И най-изкусната ръка е 
само слугиня на мисълта“

Реноар завещава на света не само великолепните си картини, но и прозренията си - също толкова импресионистични, колкото живописта му. Предлагаме ви малка част от тях.
* И най-изкусната ръка е само слугиня на мисълта.
* Убеден съм в това, че картината трябва да бъде приятна, весела и привлекателна, да, привлекателна.
* На света има твърде много скучни неща и не е необходимо да попълваме в това число и своите картини.
* Една картина е готова, когато съм нарисувал дупето на някоя жена така, че да ми се иска да го пипна.
* Любовта е като росата - има я за кратко.
* Произведенията на изкуството е невъзможно нито да се опишат, нито да се повторят.
* Днес хората искат всичко да се обясни. Но ако е възможно, да се обясни картина, това вече не е изкуство.
* Художниците, под угрозата на забвението, трябва да са уверени в себе си и да слушат техния истински собственик - природата.
* Когато рисувам цветя, в моята душа настъпва спокойствие.
* Единственият начин да изразиш своята признателност към художника е да купиш негова картина.

1. Бал в Мулен дьо ла Галет
В „Бал в Мулен дьо ла Галет“ Пиер-Огюст Реноар разкрива истинския си гений, успявайки да обедини в едно платно майсторството на колективния портрет, натюрморта и пейзажа. Картината е уникална, тъй като дотогава не е имало художник, който да е създал образ, улавящ аспект от ежедневния живот от такъв мащаб. Платното пресъздава типичен неделен следобед в парка Мулен дьо ла Галет в парижкия квартал Монмартър през XIX век. Картината е един от най-известните шедьоври на импресионизма и е определяна като „Най-красивата живопис на XIX век“. Това е и една от най-скъпите картини в света.
2. Обяд на лодката
Една от най-известните картини не само на Реноар, но и на целия Импресионизъм. „Обяд на лодката“ е известна с богатството си на форми и майсторското предаване на светлината. Картината е наситена с богати цветове, характерни за импресионизма. Платното представлява романтичен портрет на приятелите на художника, които се наслаждават на следобедна разходка с лодка по река Сена. Сред тях са бъдещата му съпруга и друг известен импресионист - художникът Гюстав Кайбот.
3. Къпещи се жени
В края на своята кариера Реноар се концентрира върху монументалните голи и битови сцени. В тази картина, на която е изобразена сцена на къпещи се голи жени, художникът придава скулптурно качество на фигурите, докато пейзажът зад тях блести с импресионистична светлина. Моделите на живописта включват бъдещата му съпруга - блондинката Алин Шариго, и художничката Сузан Валадон, на преден план. Реноар прекарва три години в усъвършенстване на картината.
4. Ложата
„Ложата“ е основната картина, с която Реноар участва в първото изложение на импресионистите през 1874 година. На платното е изобразена модерна двойка, седяща на най-добрите места в театъра. Подобно на много импресионисти, Реноар използва „Ложата“, за да улови променящата се природа на модерното парижко общество. Елегантно облечената жена е свалила бинокъла си, за да се разкрие пред почитателите в театъра, докато нейният спътник, обратно, съсредоточено наблюдава красивите жени в салона. Картината е считана за един от най-големите шедьоври на импресионизма.
5. Танц в Буживал
Картината е една от трите, нарисувани от Реноар по поръчка на Пол Дюран-Руел - един от най-големи почитатели на неговото творчество. Платното е основна атракция на Музея за изящното изкуство в Бостън и изобразява двама от най-близките приятели на художника - Сузан Валадон и Пол Август, заключени в страстна прегръдка по време на валс. Картината се счита за революционна в класическия период на Реноар.
6. Мадам Жорж Шарпентие и нейните деца
Богатият и влиятелен издател Жорж Шарпентие и неговата съпруга Маргьорит проявявали голям интерес към изкуството на Реноар. Картината е нарисувана по поръчка на издателя и е показана за първи път през 1879 г. Поръчката се оказва голям пробив за художника, тъй като му осигурява желаното внимание и одобрение на критиците. В картината Маргьорит Шарпентие е до тригодишния си син Пол, който е облечен по същия начин като сестра си Жоржет, седнала до домашното куче.
7. Момичета на пиано
Битовите сцени са често срещани в по-късните творби на Реноар, а жените, свирещи на пиано са една от любимите му теми. Картината е нарисувана по поръчка на френското правителство и е била предназначена за Музея на Люксембург. Реноар полага изключително старание в разработването и усъвършенстването на композицията в серия от пет подобни платна. „Момичета на пиано“, се смята за най-успешната от поредицата.
8. Парижанката
Моделът в това известно произведение е Хенриет Хенрио, актриса в театър Одеон. Когато картината е изложена на първото изложение на импресионистите през 1874 година, тя е посрещната доста хладно от критиците. Един от тях дори сравнил подаващата се обувка на актрисата с малка черна мишка. Днес обаче това е сред най-известните произведения на Реноар. След като картината стана част от колекцията на Националния музей на Уелс през 1952 година, „Парижанката“ се превърна в един от най-емблематичните и популярни експонати на музея.
9. Чадърите
Картината изобразява оживена парижка улица, на която повечето хора са с чадъри, за да се предпазят от дъжда. Шедьовърът демонстрира две фази от художествената кариера на Реноар. Когато започва да работи по платното през 1881 година, художникът използва бързите и оживени похвати на импресионизма. Продължава да работи по картината през 1885 година, когато вече е загубил интерес към импресионизма и е вдъхновен от класическите похвати. Затова и лявата страна на картината, особено главната женска фигура, е нарисувана в класически стил.
10. Две сестри (на терасата)
За фон на картината служи Maison Fournaise - ресторант, разположен на остров в Сена, западно от френската столица. По-голямата сестра, изобразена на платното е Жана Дарло, която по-късно става актриса. Идентичността на по-малкото момиче обаче остава неизвестна. Твърди се, че тя няма никаква връзка с Жана. Името „Две сестри“ е дадено от Реноар, докато допълнението „на терасата“ е добавено от първия собственик на картината.