Ако Русия нахлуе в Украйна, в Европейския съюз може да потърсят убежище над 1 милион души, заявил вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Схинас, цитиран от Die Welt. По думите му, бежанците може да бъдат използвани като средство за натиск срещу общността, както мигрантите, навлизащи от Беларус.

"Според различни оценки, могат да пристигнат от 20 000 до над милион души", заяви Схинас, като подчерта, че ЕС "е готов да мобилизира значителна хуманитарна помощ и да им предостави гражданска защита".

Той посочи, че в Украйна живеят около 20 000 граждани на страни от Европейския съюз, освен това има и голяма група хора, които имат корени в общността.

Същевременно според него бежанците може да бъдат "инструментализирани и използвани като средство за натиск срещу ЕС", както при транзита на мигранти от Беларус към общността.

Предполага се, че при руско нахлуване в Украйна бежанците може да се насочат предимно към съседна Полша - общата граница между двете страни е с дължина 535 километра.

Полското правителство вече заяви, че се подготвя за вероятността през границата да преминат до милион украински бежанци. Междувременно Варшава обяви, че ще строи стена по границата си с Русия.

В Полша към момента живеят около 1.5 млн. украинци, но официално са регистрирани 300 хиляди. В самата Украйна след анексирането на Крим от Русия бяха регистрирани около 1.5 млн. вътрешни бежанци. При руско нахлуване към тях може да се присъединят милиони украинци, пише AFP.

Припомняме, Русия обяви, че изтегля част от войските си, които са струпани  край границата с Украйна, след приключване на военните учения. Западът обаче все още не вижда признаци на мащабно руско изтегляне от региона, изразявайки предпазлив оптимизъм.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта, че още не вижда изтегляне, а само движение на руски войски. Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че на украинската граница все още има над 150 000 руски военни.

Струпването на руски войски в близост до границите на Украйна породи подозрения у Запада, че Москва планира нападение срещу съседната страна.

Въпреки че Москва отрича да има такъв план, тя използва от ситуацията, за да постави искания за "гаранции да сигурността си", включващи прекратяване на евентуалното разширяване на НАТО на изток със страни като Украйна и Грузия, както и изтегляне западните военни контингенти и въоръжения от страните, приети в Алианса след разпадането на съветския блок.

В отговор съюзниците от НАТО нееднократно заявяват, че суверенно право на всяка страна е да реши в какви организации да членува. "Цялата идея, че голяма сила като Русия може да реши какво могат или не могат да направят по-малките съседи, е да въведе отново тази идея за сфери на влияние, която е абсолютно против всичко, което гарантира мир и стабилност в Европа след края на Студената война." - коментира генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг.