Д-р Илиян Георгиев завършва медицина през 1998 г. в Медицинска академия – София, през 2007 г. придобива специалност „Обща хирургия“, а през 2021 г. - специалност „Гръдна хирургия“. Още от завършването си е част от семейството на Голямата болница. Д-р Георгиев беше ръководител на екипа, който с рядка и сложна операция спаси живота на прободен в областта на сърцето млад мъж.

- Д-р Георгиев, кое ви насочи към хирургията?
- По време на следдипломните стажове видях, че хирургията дава възможност за по-бърз резултат от лечението и благодарение на високоспециализирани грижи може да се постигне по-бърз и траен ефект за лечението на болните.
- Хирургията основно мъжка специалност ли е?
- Като цяло да, но доста жени вече работят, а те са не по-малко прецизни от мъжете.
- През миналия месец вие, заедно в екип с ваши колеги, спасихте живота на пациент, който беше в критично състояние, с прободна рана в областта на сърцето след инцидент, с една сравнително рядка и сложна операция. Разкажете ни малко повече за това?
- Слава Богу, че тази операция е сравнително рядка. Като цяло не е от най-сложните, по принцип всеки специалист по обща хирургия би трябвало да може да я извърши. Казвам, че рядко се извършва, защото този вид травми са по-редки, не е като в САЩ, където има доста огнестрелни наранявания. Спецификата е, че
трябва да се действа по-бързо, по-организирано и по-прецизно, екипът който участва, трябва да е стикован перфектно
защото всеки миг е от огромно значение. В резултат на голяма прободна рана пациентът беше получил сърдечна тампонада - излив на над 150 мл кръв в перикардния сак, което доведе до спиране на сърцето за кратко. Хубавото е, че мъжът е млад, с добри компенсаторни възможности, това му гарантираше и по-бързото възстановяване след операцията. Изписан е вече и е в много добро състояние.
- Това стана възможно и защото в отделението вече функционира и специализирано звено по гръдна хирургия? 
- Ползата за пациентите от това е огромна, защото в гръдната хирургия се извършва диагностика и лечение на заболявания на гръдната стена, плевро-пулмонални заболявания, болести на белия дроб – злокачествени и доброкачествени. Тази патология непрекъснато се увеличава, основно във връзка с пушачите у нас и със замърсяването на околната среда. За съжаление, туморните заболявания на белия дроб и травматизмът всяка година се увеличават.
Знаете, че в нашия регион има значително висок процент на травматизъм, и в много от случаите става дума за гръден травматизъм, който определя съдбата на пациентите.
Наличието на специалисти по гръдна хирургия при нас дава възможност за висококачествена и бърза диагностика и лечение
отпада и нуждата пациенти да бъдат транспортирани до по-далечни лечебни заведения, защото в Русе имаме високоспециализирана Белодробна болница и Комплексен онкологичен център. Естествено, ние работим с тях, няма нужда да се търсят външни консултанти и да се бави лечението, което понякога е пагубно за болните.
- Какви методи използвате за диагностициране на пациентите? 
- Диагностиката и лечението е процес, а не моментно действие. Изисква време, скъпоструващи изследвания и много добра организация, за да се стигне до правилна диагноза и да се започне навременно лечение, което да гарантира успеха.
За да се постави диагноза, трябва да има хистологична диагноза, да се вземе тъканен материал
Това става с различни методики - фибробронхоскопии, трансторакални биопсии, видео асистирана торакоскопска хирургия. Различни са методиките в зависимост от мястото и от стадия на заболяването. Все повече навлизат така наречените мини инвазивни диагностични процедури. При нас от година и половина се извършват трансторакални биопсии под скенеров контрол и имаме най-съвременната апаратура за видео-асистирана торакална хирургия, която се използва за диагностика или за лечение. Ние предпочитаме неинвазивния подход, защото възстановяването е много бързо.
В Университетска болница „Канев“ имаме едно от най-добрите отделения по хирургия и като битови условия, и като апаратура. Операционната ни зала е оборудвана с апаратура от най-висок клас за класически отворени операции или неинвазивни. В отделението работи  висококвалифициран екип, който е и мотивиран да работи.
Имаме отделен сектор за пациенти, които са едновременно с Ковид-19 и с хирургични заболявания
които се лекуват по всички стандарти, независимо от инфекцията.
- Колко  пациенти са преминали през отделението, за времето откакто съществува това звено по гръдна хирургия?
- Над 100. Извън травматизма, най-честата патология, която се наблюдава, е карцином на белия дроб, предимно при мъже със завиден стаж на пушачи – 30-40 години. За съжаление, много от тях идват вече в напреднал стадий на заболяването, при който хирургичното лечение отива на по-заден план и след поставяне на диагноза се преминава на комплексна химио- и лъче- терапия. Много малка част от тях минават на лечебна хирургична интервенция. Освен тютюнопушенето, причина e и липсата на скринингови програми като цяло в страната. 
- Като стана дума за заклетите пушачи, за какви симптоми трябва да следят те и кога да потърсят медицинско мнение?
- В цял свят няма унифициран скриниг за това, но
ако усетят някаква промяна в характера на кашлицата или храчки с необичайна консистенция
необичайни болки или немотивирано отслабване, трябва задължително да се потърси медицинска помощ.
- Как промени работата на хирурзите пандемията от Ковид-19? Как хирурзите помагат при лечението на тази инфекция?
- В началото беше доста притеснително, защото имаше много неясноти. С времето разбрахме как да предпазваме нас и тези пациенти, кото имат нужда от хирургично лечение и не са засегнати от Ковид-19. Спазвайки мерките, успяхме да сведем до абсолютен минимум риска от заразяване. Имаме специална зала в операционна, оборудвана с всичко необходимо, която е пригодена за оперативно лечение за пациенти с Ковид – 19. Самата болест засяга целия организъм. Понякога се получават усложнения от Ковид-19, при които рядко, но се налага хирургична намеса. Ще ви кажа, че покрай Ковид-19, заради масовото прилагане на скенер на белите дробове се откриха и доста тумори на белия дроб в по- начален стадий. Това беше положителното, ако може да има такова, защото служеше като един вид скрининг.
Много хора минаваха на изследвания и в безсимптомен стадий се откриха доста тумори
- Какво е бъдещето на хирургията според вас?
- То е свързано с навременна диагностика и по-малко инвазивни оперативни подходи, по-бързото възстановяване и по-добра прогноза за пациента.
Класическите отворени операции са обикновено за спешни, животозастрашаващи състояния, при които трябва да се действа много по-бързо.
Мини инвазивните са по-малко травматични, но те се извършват с по-голяма прецизност и по-бавно те са по-показани за планови интервенции. Затова спешността изисква да се извършват класическите операции.
- Какво мислите за роботизираната хирургия?
- Е, това е черешката на тортата. Тук се изисква огромна инвестиция в обучение на кадри и в апаратура. Доста скъпоструваща манипулация, но ако може да се предложи, е най-доброто, когато има показания за това. Възстановяването е най-бързо, най-малко травматично и се извършва с най-голяма прецизност, а е така, защото свободата на движение на роботите е много по-голяма от човешката ръка. Бъдещето отива натам.

Силвия ДИМИТРОВА