Д-р Марияна Николова Георгиева е родена в Поликрайще, Великотърновско. Баща й Никола Георгиев Попниколов е най-дългогодишният директор на Основно училище „Кирил и Методий“ в Поликрайще. Майка й, Трифонка Романова Попниколова от Сломер, Великотърновско, е дългогодишна учителка по български език и литература в Поликрайще. Д-р Марияна Георгиева завършва с пълно отличие основното си образование в Поликрайще. Впоследствие учи в Първа политехническа гимназия „Кирил и Методий“, В. Търново. Там се утвърждава като най-блестящият ученик в гимназията. Две години е получавала поименна Димитровска стипендия, която е присъждана само на един ученик за учебна година за отличен успех и постиженията й в олимпиадите по физика, математика, химия, биология и литература. При завършването си е наградена със златен медал за отличен успех и за изключителните й изяви в олимпиадите по физика, математика, химия, биология и литература, състезанията по история, руски и немски език, в отборите на гимназията по лека атлетика и баскетбол, в средношколските бригади и в редица обществени инициативи, с което издига авторитета на гимназията сред гражданството през целия курс на обучението.

Следва физика във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, София, който завършва с отличие. В IV-ти курс е

удостоена с поименна Димитровска стипендия, която се дава само на един студент във факултета за учебна година

за отличен успех и постижения в науката, за постижения в спорта от името на Физическия факултет и целия Софийски университет (сред, които са тези на единствения представител на Университетския отбор по лека атлетика в дисциплината „Хвърляне на копие“ в различните състезания между университетите), за организиране и осъществяване на обществени инициативи най-впечатляващата, между които е организиране в съботен ден на над 200 студенти и преподаватели от Физическия факултет (това са почти половината от студентите тогава) за залесяване на дръвчета в район на Стара планина и др.

След успешно полагане на конкурсени изпити е приета за редовен аспирант по физика на плазмата към катедра „Радиофизика и електроника“ на Физическия факултет на СУ. Блестящо защитава дисертация на тема „Самовъздействие на повърхнинни вълни в плазмени вълноводи“. Част от резултатите, получени в дисертационния й труд, са публикувани в престижни международни научни списания.

Нейна разработка е представена като Поканен доклад на симпозиум, организиран от НАТО във Вимейро, Португалия и по-късно отпечатан в книга, издадена от НАТО.

Резултатите й дават началото на ново направление във физиката на плазмата

Има уникалния шанс да работи едновременно с два български екипа, които са на световно равнище в две области на физиката и публикува и в двете направления. Продължава работа във Физическия факултет на СУ, като спечелва конкурс за научен сътрудник II степен. Там е удостоена със званието „Млад учен на Физическия факултет“ за 1997 г. То се присъжда само на един млад изследовател във факултета.

Осем години работи по международни проекти на СУ, Университета Бохум, Федерална република Германия и Московския държавен университет. Финансиранията са по линия на НАТО, Европейския съюз, Фондацията „Фолксваген“, Министерството на просветата на Р България, СУ и др. Една година работи успоредно в седем проекта, и ръководи два.

По лични причини се установява в Германия. Завършва, като успешно държи изпити, двегодишна програма по професионален мениджмънт на „Open University“, Лондон. Тя е и Сертифициран инженер на Microsoft, титла, която придобива след полагане на 4 изпита по американски стандарти. Постъпва във фирмата „Дюрр-системс“ в Щутгарт от името, на която работи по договори за фирмата „Фолксваген“, Волфсбург. Тук се доказва не само като равностоен специалист, но и като ръководител на програмен екип от висококвалифицирани специалисти по физика, инженерни и компютърни науки. Командирована е в автоматизирано предприятие на „Фолксваген“ в Пуебла, Мексико. Там сама се справя със сериозна техническа неизправност на програмното осигуряване, в резултат на което спестява големи финансови загуби на компанията.

По-късно преминава във фирмата „Роберт Бош“ в Щутгарт, където участва в разработка на електронни компоненти за автомобилната индустрия и доказва управленчески и административни умения. Ръководи програмен екип от повече от 80 изследователи, програмисти и инженери от Германия (два екипа), Унгария, САЩ и Индия.

Една от разработките, известна като „Асистент за нощно виждане“, влиза в серийно производство през 2004 г. и е внедрена от фирмата „Мерцедес“ в най-високия й S – клас автомобили

През 2006 г. тя е номинирана за „Наградата на бъдещето на Федералния президент на ФРГ“ Хорст Кьолер и е определена като едно от четирите най-добри в технологично отношение внедрени постижения на германската индустрия за годината. Успоредно с това продължава научните си изследвания с брат си, проф. д-р Георги Георгиев, също физик.

Научните й интереси включват физика на плазмата, математична физика, изчислителна електродинамика, микровълнова физика и вълноводно разпространение в анизотропни структури, приложна математика, числено моделиране и компютърни методи в електромагнитната теория.

Към днешна дата е автор на повече от 200 научни публикации в посочените и в други области в най-авторитетните световни научни списания, в книги в САЩ, Англия и Холандия и на най-значимите конференции по електромагнитна теория в света в Пекин, Гуангджоу, Шанхай, Торонто, Чикаго, Монреал, Сан Диего, Ванкувър, Сидней, Сингапур, Нотингам, Кси’ан, Суджоу, Маракеш, Кембридж, Санкт Петербург, Москва, Тбилиси, Харков, Киев, Минск, Атина, Ксанти, Берлин, Барселона, Рим, Прага, Торино, Кейп Таун, Тайпе, Гьотеборг, Хирошима, Стокхолм, Хелзинки, Маракеш, Суджоу, Мюнхен, Братислава, Будапеща, Рио де Жанейро, Кхарагпур, Ахмедабад, Йолудениз, Варшава, Вроцлав, Вилнюс, Палм Бийч (Аруба), Картахена де Индиас (Колумбия), Севиля, Мадрид, Давос, Хага, Кернс (Австралия), Хобарт (Тасмания) и др.

Работите й са цитирани от учени от цял свят

Член е на Европейската асоциация по антени и разпространение, Холандия, Черноморския съюз по приложен електромагнетизъм, Гърция, Китайския институт по електроника, Китай и Електромагнитната академия, САЩ.

Член е на редакционната колегия на научното списание Journal of Applied Electromagnetism, Атина, Гърция от 2009 г. и Директор на издателството на списанието в Атина. Рецензент е на няколко научни списания в САЩ, Гърция и Великобритания, на Европейската конференция по антени и разпространение, на Международната конференция по електромагнетизъм и неговите съвременни приложения (ICEAA) и на Международния симпозиум „Напредък в електромагнитните изследвания“ (PIERS).

Рецензент е на монографията „Non-stationary Electromagnetics“ на издателството Pan Stanford Publishing Pte Ltd в Сингапур с автори проф. Александър Нерух, проф. Наталия Сахненко, Харковски национален Университет по радиоелектроника, Харков, Украйна, проф. Тревор Бенсън и проф. Филип Сюъл, Университет на Нотингам, Великобритания, 2012 г. Избрани оценки от нейната превъзходна рецензия са публикувани на корицата на монографията с рекламна цел.

Изнасяла е лекции по покана в Тбилиския държавен университет „Иване Джавахишвили“, Грузия (2012 г.) и в Университета „Чуо“, Токио, Япония (2013 г.). Д-р Марияна Георгиева е член на Техническия програмен комитет на Международния симпозиум „Напредък в електромагнитните изслевания“ PIERS, Тояма, Япония, 2018 г.

През 2000 година по личната покана на Директора на Отделението за космически антени на Европейската космическа агенция д-р Антоан Рьодерер д-р Марияна Георгиева участва с брат си в Конференцията на хилядолетието по антени и разпространение в Давос, Швейцария, организирана от Европейската космическа агенция като

един от 1000-та водещи специалисти от света в областта на космическите комуникации

Конференцията се състоя в Конгресния център на Давос, където се провежда Световният икономически форум и бе особено тържествено отворена с музика от огромни алпийски рогове. Впоследствие двамата са канени 10 пъти в Научния и Технологичен център на Европейската космическа агенция ESA/ESTEC в Нордвайк, Холандия за изнасяне на лекции на научни конференции. Лекциите са представяни в най-престижните зали „Нютон“ и „Айнщайн“ на Конгресния център на Европейската космическа агенция.

Зала „Нютон“ е най-тържествената конференчна зала на Космическата агенция, която е отредена за най-високопоставени лица. В нея са гостували първите държавни ръководители на най-развитите страни, например Маргарет Тачър. При едно от посещенията проф. Георги Георгиев е придружен и от майка им Трифонка Попниколова, която е единственият посетител, който не е докладчик и на когото е разрешен свободен достъп из цялата Космическа агенция. По същото време Министърът на науката на България проф. Иван Лалов (преди това Ректор на Софийския университет), участник в изложба на учебни помагала по физика, провеждана в Изложбените зали „Expo“ на Агенцията, не е допуснат в територията на Космическата агенция, а само в изложбените зали, които са извън нейния район – най-строго охраняваната зона в Европа. Д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев са участвали и в симпозиум на Индийската космическа агенция в Ахмедабад. Техни резултати са използвани в научни публикации на Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (на английски: National Aeronautics and Space Administration, NASA) НАСА, САЩ.

През 2004 г. двамата

участват в конференцията „Изток-Запад“ организирана от Управлението по аеронавтика, Военно-въздушните сили и Научно-изследователския офис на Американската армия в Европа

На нея са поканени 35 учени от бившите източен и западен блок, от източните страни (Полша, Русия, Украйна, Чехия, Грузия и България) и западните (САЩ, Великобритания, Германия) с върхови постижения в областта на електромагнитната теория. Представят Поканени доклади на международни конференции, организирани от Полския институт по телекомуникации във Варшава, Вроцлав, Нотингам, Ковънтри, Вилнюс и в Баварската академия на науките в Мюнхен. През 2009 г. са Поканени пленарни докладчици по линия на Обществото на фото-оптичните и инструментални инженери SPIE (САЩ) на IX-тата Харковска конференция на младите учени „Радиофизика, фотоника, електроника и биофизика“, Харков, Украйна.

2010 година за д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев е най-успешна. Те достигат тогава връх в научното си израстване. Правят 20 публикации, което е уникално постижение и ненадминато изобщо в света от двама души. 2010 г. е ключова и бележи нов етап на техните изяви.

Мащабите и размахът на дейността им след 2010 година са грандиозни. От рамките на европейския континент те се разпростират по цялата планета. През 2010 г. проф. Пиерджорджо Усленги от Университета на Илиной в Чикаго, САЩ, един от най-видните и влиятелни учени на съвременността, Президент на Международния съюз по радионауки URSI, ги открива и отваря за тях широкия друм на света.

Проф. Усленги ги кани да организират Специална секция в Международната конференция по електромагнетизъм и неговите приложения, ICEAA, чийто създател и Председател на Техническия програмен комитет е той.

Конференцията се провежда в Торино, Италия, в Конгресния център „Торино инконтра“. Д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев организират вместо една две Специални секции. Секциите действително са специални. Те се провеждат с огромно българско национално знаме, с огромни знамена на страните организаторки – САЩ и Италия и със знамена на останалите участници. Те са от четирите континента. Преди доклада си всеки участник е представен с най-важните си постижения. След приключване на представянето всеки получава удостоверение, че е представял свое изследване в Специалната секция. Проф. Усленги е изключително впечатлен и веднага ги кани да организират Специални секции на следващото издание на конференцията ICEAA в Кейп Таун, Южноафриканската република.

След няколко месеца в Истанбул на Генералната асамблея по радионауки на URSI проф. Усленги, който е вицепрезидент на Асамблеята, специално идва на среща с проф. Георги Георгиев.

Присъства на двата им доклада с д-р Марияна Георгиева и след това е изключително настоятелен: “Come to South Africa!” („Елате в Южна Африка!“)

Да се отиде в Южна Африка е невероятно трудно, защото разстоянията са огромни и разходите фантастични. Организационната работа е чудовищна. Провежда се кореспонденция с учени от целия свят, която надминава всякакво въображение. Резултатът обаче е невероятен. Секциите отново са две. Те са феноменални. Оттогава проф. Усленги започва всяка година да ги кани да организират Специални секции в конференцията ICEAA. Една след друга се редят конференциите в Торино, Италия, 2011 г., 2013 г. и 2015, Кейп Таун, ЮАР, 2012 г., Палм Бийч, Аруба, 2014 г., Кернс, Куйнсланд, Австралия, 2016, Верона, Италия, 2017, Картахена де Индиас, Колумбия, 2018, Севиля, Испания, 2019. За да участват в Специалните секции на д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев учени от Япония, САЩ, Швеция, Италия, Португалия, Бразилия, Русия, Украйна, Казахстан, Белгия, Дания, Великобритания, Полша, Гърция, Южноафриканската република, Австралия, Чили, Мексико, Сингапур, Пакистан, Нигерия, Китай, Израел и други страни пропътуват половината свят.

Оценявайки забележителното научно равнище на Специалните секции, главният организатор на конференцията проф. Усленги няколко пъти представя свои изследвания в тях. Неговото присъствие на Специалните секции е знаково и привлича особено вниманието на ред най-изтъкнати учени от САЩ, Австралия, Южна Африка и Италия, към събитието. Същото правят и другите двама главни организатори на конференцията проф. Роберто Граля и проф. Гуидо Ломбарди от Политехника на Торино, Италия. Първият път, когато участва в Специалните секции проф. Усленги е искрено смутен, когато д-р Марияна Георгиева представя неговата забележителна биография в картини, преди той да започне да изнася своя доклад. След това видимо му е приятно, че неговият огромен труд е оценен по достойнство.

Световни имена като проф. Валерий Яхно, Университет „Докуз Ейлюл“, Измир и проф. Елман Хасаноглу – Университет „Ъшък“, Истанбул, Турция, проф. Йоргос Кириаку, Демокритов университет на Тракия, Ксанти, Гърция, проф. Борье Нилсон, Университет „Линеус“, Вексьо, Швеция, д-р Михайло Андрийчук, Институт по приложни проблеми на механиката и математиката „Пидстрихач“ на Националната академия на науките на Украйна, Лвов, Украйна, проф. Франциско Медина Мена и проф. Франциско Меса, Университет на Севиля, Испания, проф. Сейл Саутбеков, Национален Университет на Казахстан „Лев Гумильов“, Астана, проф. Тревор Бенсън, Университет на Нотингам, Великобритания, проф. Едуард Геворкян, Московски държавен университет по икономика, информатика и статистика, Москва, Русия, проф. Кристоф Крейе, Католически университет на Льовен, Белгия, проф. Панайотис Франгос, Национален технически университет на Атина, Гърция, проф. Алиреза Вахджи-Багджии, Университет на Кейп Таун, Южноафриканската република, проф. Венг Чо Чу – Университет на Илиной Урбана-Шампейн/ Университет Пардю, САЩ и Университет на Хонг Конг, и много други участват в Специалните секции.

В своите доклади д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев освен своите научни постижения винаги представят постиженията на България по нейния исторически път

българските азбуки кирилица и глаголица и българските руни, победата на кан Тервел над арабите, българската православна църква, манастирите, крепостите, българската природа.

Всеки доклад завършва с раздел „Благодарности“, в който те изразяват своята признателност и показват портретите на своите родители Трифонка Попниколова и Никола Попниколов и на предците си свещеник Георги Полуганов, презвитера Гергина Полуганова, протойерей Никола Попгеоргиев, презвитера Господина Попгеоргиева, Георги Попниколов и Мария Попгеоргиева. От остров Тасмания до Аляска се разнасят техните имена, името на Поликрайще, Сломер и България и се вее българското знаме.

Мащабите на дейността на д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев след 2010 г. действително стават планетарни. Те получават подкрепата и на още един световно признат и авторитен учен – проф. Казуя Кобаяши, Университет „Чуо“, Токио, Япония, Вице-президент на URSI и член на Управителното тяло на Електромагнитната академия в Кембридж, Масачузетс, САЩ. Проф. Кобаяши няколко пъти присъства на техни лекции на различни конференции и е силно впечатлен от равнището на представяната научна работа. По негова покана д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев започват да организират и по още две Специални секции и на друг световен форум – Симпозиумът по напредък в електромагнитните изследвания – PIERS на Електромагнитната академия, Кембридж, Масачузетс, САЩ. Редят се Москва, Русия, 2012 г., Тайпе, Тайван, 2013 г., Стокхолм, Швеция, 2013 г., Гуангджоу, Китай, 2014, Прага, Чехия, 2015, Шанхай, Китай, 2016, Санкт Петербург, 2017, Тояма, Япония, 2018, Рим, Италия, 2019. Най-големият им успех са симпозиумите в Прага, 2015 и Рим, 2019, където организират по три Специални секции с повече от 50-55 участника, представящи над 22-23 държави от четири континента. Проф. Казуя Кобаяши винаги представя своите работи в Специалните секции на д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев.

Независимо, че и той организира своя секция, той докладва в техните секции.

Тук се изявяват и едни от най-големите учени на съвремеността

проф. Елдар Велиев – Украинска академия на науките, Харков/Технически университет, Истанбул, проф. Александър Нерух, проф. Наталия Сахненко, Харковски национален Университет по радиоелектроника, Харков, Украйна, проф. Венг Чо Чу – Университет на Илиной Урбана-Шампейн/ Университет Пардю, САЩ и Университет на Хонг Конг, Президент на симпозиума в течение на няколко години. На три пъти проф. Венг Чо Чу пристига да докладва в Специалните секции най-строго официален, със съвършено нов много скъп костюм, ушит специално за случая и облечен за пръв път заради представянето му на Специалните секции. Толкова престижно и отговорно той гледа на своето участие. Обстановката действително е празнична с огромните знамена на страните-участнички, надхвърлящи 20, с представянето на всеки участник и връчването на Удостоверенията за участие, подписани от Президента и главните организатори на Симпозиума PIERS и на Специалните секции. Такова пищно представяне и такава обстановка не създава никой друг на световните научни форуми в каквато и да е научна област.

Друго голямо научно събитие, в който д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев участват редовно от години, е Европейската конференция по антени и разпространение, организирана от Европейската космическа агенция и Европейската микровълнова асоциация. Редят се Берлин, Германия, Барселона, Испания, Рим, Италия, Прага, Чехия, Гьотеборг, Швеция, Хага, Холандия, Давос, Швейцария, Мадрид, Испания. Най-успешни са участията в Прага и Рим, където д-р Марияна Георгиева изнася по два доклада.

Д-р Марияна Георгиева участва с Поканени доклади в съавторство с брат си в Генералните асамблеи на Международния съюз по радионауки URSI в Чикаго, САЩ (2008), Истанбул, Турция (2011), Пекин, Китай (2014) и Монреал, Канада (2017). Д-р Марияна Георгиева е Поканен докладчик и Председател на секции на Международния симпозиум по електромагнитна теория на URSI в Хирошима, Япония (2013), Аалто, Хелзинки, Финландия (2016) и Сан Диего, Калифорния САЩ (2019), и в Първата Атлантическа конференция по радионауки на Международния съюз по радионауки на URSI в Лас Палмас де Гран Канария, Канарските острови (2015). Поканите идват лично от проф. Казуя Кобаяши, главен организатор на симпозиумите.

Забележително е участието на д-р Марияна Георгиева като Поканен докладчик и Председател на секция на Международния симпозиум по антени и разпространение на Азиатско-Тихоокеанския регион

в Хобарт, Тасмания, Австралия (2015) – най-далечното място, до където е достигала и представяла научен доклад. Тя участва с Поканен доклад на Международен юбилеен симпозиум в Йолудениз, Турция по покана на Университета „Докуз Ейлюл“ в Измир. Три пъти има научни изяви в Института по математика „Стеклов“ на Руската академия на науките, Санкт Петербург и в Санкт-Петербургския Университет. Участва с научни доклади на конференции на Националната академия на науките на Украйна в Харков и Киев, на Университета „Васил Каразин“ в Харков, на Тбилиския държавен университет „Иване Джавахишвили“, Юбилейната конференция на Института за космически изследвания към Грузинския технически университет, Тбилиси по случай 10-годишнината от изстрелването на грузинската разгъваема космическа антена и успешните експерименти с нея на орбиталната станция „МИР“ в космоса и др.

Водещи учени от САЩ, Япония, Турция, Холандия, Швеция, Полша, Украйна и Русия определят съвместната научна работа на Георги и Марияна Георгиеви като уникална и единствена по рода си. Те са оценени като върхови експерти в света по конфлуентни хипергеометрични функции на Кумер, Трикоми и Уитекер, и вълнови функции на Кулон, а въведените от тях повече от 20 нови класове реални числа се считат за изключително оригинална идея и забележителен принос в науката.

В тази връзка тук е редно да се посочат имената на учените, които ги покрепят най-безрезервно: проф. Пиерджорджо Усленги, Университет на Илиной в Чикаго, САЩ, Президент на Международния съюз по радионауки URSI, проф. Надер Енгета, Университет на Пенсилвания във Филаделфия, САЩ, проф. Венг Чо Чу – Университет на Илиной Урбана-Шампейн/ Университет Пардю, САЩ и Университет на Хонг Конг, проф. Казуя Кобаяши, Университет „Чуо“, Токио, Япония, Вице-президент на URSI, проф. Макомото Андо, Токийски технологичен институт, Япония, бивш Президент на URSI, проф. Джулиано Манара, Университет на Пиза, Италия, Вице-президент на URSI, проф. Ари Сивола, Университет Аалто, Финландия, Вице-президент на URSI, проф. Алиреза Бахаи-Ваджии, Университет на Кейп Таун, Южна Африка, проф. Леунг Тсанг, Университет на Мичиган, САЩ, Президент на Електромагнитната академия, Кембридж, САЩ, проф. Прабхакар Патак, Университет на Охайо, Кълъмбус, САЩ, проф. Джон Волакис, Университет на Охайо, Кълъмбус, САЩ, Президент на Обществото по антени и разпространение на Института на инженерите по електроника и електротехника IEEE, САЩ, проф. Роберто Граля и проф. Гуидо Ломбарди, Политехника на Торино, Италия, проф. Александър Кудрин, Национален изследователски държавен университет „Н.И. Лобачевски“, Нижни Новгород, Русия, проф. Реваз Заридзе, проф. Кахабер Тавзарашвили, проф. Гиорги Гведашвили (зам.-ректор), Тбилиския държавен университет „Иване Джавахишвили“, Тбилиси, Грузия, проф. Фаик Богданов, Грузински технически университет, Тбилиси, Грузия, проф. Елдар Велиев, Украинска академия на науките, Харков/Технически университет, Истанбул, проф. Александър Нерух, Харковски национален Университет по радиоелектроника, Харков, Украйна, проф. Пол Смит, Университет МакКуъри, Сидней, Австралия, проф. Юрий Шестопалов, Университет Гевле, Швеция, проф. Валерий Яхно, Университет „Докуз Ейлюл“, Измир, проф. Елман Хасаноглу, Университет „Ъшък“, Истанбул, проф. Йоргос Кириаку, Демокритов университет на Тракия, Ксанти, Гърция, проф. Борье Нилсон, Университет „Линеус“, Вексьо, Швеция, проф. Франциско Медина Мена и проф. Франциско Меса, Университет на Севиля, Испания, проф. Сейл Саутбеков, Национален Университет на Казахстан „Лев Гумильов“, Астана, проф. Тревор Бенсън, Университет на Нотингам, Великобритания, проф. Едуард Геворкян, Московски държавен университет по икономика, информатика и статистика, Москва, Русия, проф. Кристоф Крейе, Католически университет на Льовен, Белгия, проф. Панайотис Франгос, Национален технически университет на Атина, Гърция, проф. Виктор Кравченко, заслужил деятел на науката на Руската федерация, Институт по радиоелектроника „В.А. Котелников“ на Руската академия на науките, Московски държавен технически университет „Н.Е. Бауман“, Главен редактор на списанието „Радиотехника и електроника“, Москва, Русия, проф. Юрий Юханов, зам-ректор Южния Федерален университет, Таганрог/Ростов на Дон, Русия, проф. Павел Кабацик, Политехника на Вроцлав, Полша, д-р Кийс ван‘т Клоостер, д-р Сирил Манжно и д-р Марко Сабатини, Европейска космическа агенция, Ноордвайк, Холандия, д-р Антоан Рьодерер, Европейска космическа агенция и Технологичен университет на Делфт, Холандия, проф. Тсунеки Ямасаки, Университет „Нихон“ („Япония“), Токио, Япония, проф. Акира Комияма, Технологичен университет на Осака, Япония, д-р Нодар Тсигнадзе и д-р Шота Тсеродзе, директор и зам-директор на Института за космически изследвания на Грузия към Грузинския технически университет, Тбилиси, проф. Гиорги Джаяни, директор на Института по приложна математика „Илия Векуа“, Тбилиси и десетки други.

Тук е мястото да подчертаем, че една от важните причини проф. Александър Кудрин, Университет „Н.И. Лобачевски“, Нижни Новгород, да бъде награден с орден „За гражданска заслуга“ II степен лично от Президента на Руската федерация Владимир Путин е признанието, което д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев правят на научната значимост на изследванията, които той провежда чрез поканите да представя Поканени доклади в Специалните секции, които те организират в различни точки на света.

Израз на уважение към Георги и Марияна Георгиеви е гостуването в Поликрайще

на проф. Валерий Яхно, Университет „Докуз Ейлюл“, Измир, проф. Сейл Саутбеков, Национален университет на Казахстан „Лев Гумильов“, Астана, Казахстан, проф. Панайотис Франгос и проф. Джордж Фикиорис, Национален технически университет на Атина, проф. Гиорги Гведашвили, Зам.-ректор на Тбилиския държавен университет „Иване Джавахишвили“, Тбилиси, Грузия. Вице-президентът на Международния съюз по радионауки URSI проф. Казуя Кобаяши пътува два пъти от Токио специално само за тази цел, за да им гостува в Поликрайще.

Особено знаменателно е отношението на проф. Надер Енгета, Университет на Пенсилвания във Филаделфия към Георги и Марияна Георгиеви. За него те са най-скъпи приятели. Щом ги види, той светкавично ги кани на официални обяди, които прерастват в официални вечери и продължават по 5-6 часа в Чикаго, Истанбул, Барселона, Хирошима, Гьотеборг, Харков и Киев. Проф. Енгета е с такива познания и култура, че с него може да се говори на всякакви теми като се почне от древна Персия, Елада и Тракия, и се стигне до съвременно изкуство и политика.

Може да се говори с часове без темите да се изчерпят и без да се повтори каквото и да било. Това е учен два пъти награден от Президента на САЩ за постижения в науката, поканен докладчик на най-престижните научни форуми в света. Той е известен в целия свят и е от такава величина, че при него се редят на опашка след лекцията му само, за да му кажат „Добър ден!“ с надеждата, че може би ще ги забележи. Показателна е срещата му с д-р Марияна Георгиева в Барселона след неговия Пленарен доклад на Европейската конференция по антени и разпространение. Както винаги, веднага пред него се нареждат 30 души и чинно чакат да им дойте редът да му кажат „Добър ден!“.

Само като вижда Марияна обаче, той им махва с ръка „Hello“ – „Здравейте“ и хуква да се здрависва с нея и след това заминават на обяд, който продължава 6 часа. И това не е единственият случай

По покана на проф. Казуя Кобаяши д-р Марияна Георгиева пътува и представи кандидатурата на България и Велико Търново за организиране на Симпозиума Напредък в електромагнитните изследвания PIERS в Тайпе, Тайван, Гуагджоу, Китай и Прага, Чехия, а проф. Георги Георгиев – в Стокхолм, Швеция, Шанхай, Китай, Прага, Чехия и Санкт-Петербург, Русия. Д-р Марияна Георгиева подготви блестящо представяне на България, на нейната хилядолетна култура, история и принос към световната цивилизация. PIERS е най-мащабният научен форум по електромагнитната теория, чиито участници достигат от 1000 до 1500 души. Неговото провеждане у нас щеше да има огромно значение за издигане на престижа на цялата страна и преди всичко на Велико Търново и разбира се на Великотърновския университет. От страна на българските власти обаче не бе проявен никакъв интерес и не бе оказана никаква подкрепа. Срещу двамата българи застана Китай с милиардното си население, с правителство, което прави всичко за науката, със стотиците си университети, с неизчерпаем финансов ресурс, с огромната си мрежа от китайски учени, пръснати по целия свят и осуети тяхната инициатива.

Биографията на д-р Марияна Георгиева е публикувана в енциклопедията „Бележити българи на съвременна България“

(София, 2013 г.) и в международни биографични речници и енциклопедии на Международния биографичен център, Кембридж, Великобритания и Международния библиографски институт, САЩ. През 2006 г. М. Георгиева е предложена за Почетен гражданин на Община В. Търново, а през 2011 г. заедно с Георги Георгиев са удостоени с наградата на Община Г. Оряховица за принос в областта на науката. Същата година двамата са предложени за Почетни граждани на Община Г. Оряховица. Марияна Георгиева владее и ползва свободно: английски, словашки, немски, руски и чешки. Изучавала е също японски и испански.

Участието в научните симпозиуми финансира сама. Повече от половината от всички реферирани в междунаросната система СКОПУС научни публикации на Великотърновския университет, т.е. международно признати за научни постижения, са публикувани от д-р Марияна Георгиева и брат й проф. Георги Георгиев и преобладаващо финансирани от д-р Марияна Георгиева, след като проф Георги Георгиев и техните родители са включили всичките си финансови средства. Проф. Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева са лицето на Великотърновския университет и на България пред световната научна общност в областта на електромагнитната теория. В значителна степен благодарение на тях специалностите математика и информатика, информатика и компютърни науки в университета получават акредитация и право да обучават студенти. Като погледнете списъка на научните изяви, представен по-горе, може да добиете бегла представа за колосалните средстава, с които д-р Марията Георгиева е финансирала Великотърновския университет и България. Все пак е интересно да се зададе въпросът по каква причина официалните представители на тази научна организация не забелязват присъствието на д-р Марияна Георгиева и брат й проф. Георги Георгиев.

Защо българската наука, българските научни и държавни институции не проявяват никакъв интерес към дейността на д-р Марияна Георгиева

Нито една българска институция и нито един български учен не я е поканил по никакъв повод даже от любопитство да се запознае с нея и да й каже „Добър ден“, а може би знаят и думата „Благодарим!“. Странно как в България не се забелязват нито чудовищният труд на Трифонка и Никола Попниколови, на Марияна и Георги Георгиеви, нито изключителният им научен, обществен и не на последно място финансов принос, и неуморната им и целенасочена дейност за издигане на престижа на страната в научните среди по цялата планета.

Тук възникват още интересни въпроси. Защо при президентите на САЩ, Русия, Китай и др. страни има нарочни фондации или други структури, които проучват всички изявени личности във всички области от съответните държави, непрекъснато следят дейността им, подкрепят ги, удостояват ги с най-престижни награди, правят достояние постиженията им на цялото общество за издигане на националното самочувствие. Защо в България няма такива институции и защо никой представител на българската държава не се интересува не само от своите поданици, ами и от най-изявените, които не са чак толкова много и не е чак толкова трудно да се разбере кои са, особено в комютърния век, когато името и постиженията на всекиго изскачат светкавично в световната мрежа. Нали има комитет за българите в чужбина, който от сутрин до вечер плаче за двата милиона прогонени от Родината ни българи как се скитат немили-недраги по чуждите краища. Ами този комитет знае ли ги тези българи в чужбина кои са? Ние имаме много роднини в чужбина. При нито един от тях този комитет не е отишъл и не е свършил работа за пет пари.

Явно на България наука и образование не й трябват. Но изглежда не й трябват и никакви хора, които с честен труд успяват в живота. А изглежда на официална България не й трябват и българи

И ако висшите държавни институции са много заети и много нависоко, защо например областните и общинските управи не проявяват никакъв интерес кого точно управляват. Защо кметовете на Москва, Стокхолм, Давос и пр. провеждат редовни срещи с професорите, музикантите, журналистите, художниците в своите градове, лично ги познават и им оказват всяческа подкрепа. Ние сме присъствали на такива срещи с тях в Москва, Стокхолм и Давос. И да се пренесем на родна почва. Ако кметовете на Велико Търново и Горна Оряховица са много нависоко, много са заети да гасят тока на гражданите нощем и нямат време за учени, с какво се занимава кметът на Поликрайще. Какво ще му стане, ако ни покани да ловим риба с него, което е основното му занимание и разговаряме междувременно за наука и образование, а после да изядем рибата, ако нещо хванем.

Защо университетите на Италия, Иран, Полша, Русия и да не изброяваме всички страни следят развитието на своите възпитаници, непрекъснато го изтъкват и правят всичко възможно светът да знае за него, защото то създава техния образ и обосновава смисъла на тяхното съществуване. Защо Софийският университет не се интересува от своите възпитаници. И ако Софийският университет е също много зает и няма време да се занимава с нас, с какво е заета Първа политехническа гимназия в Търново, наричана сега Хуманитарна, че няма време да издири своите изтъкнати възпитаници. Защо ни изхвърли портретите, които на никого не пречеха поне 20 години. Сега на кого пречат нашите портрети. Поставянето на портрети на изтъкнати възпитаници на училища и университети на видно място в тях между впрочем е световна практика. Идете например е Киев или Варшава да видите отношение и уважение към хората.

Защо възпитаниците на Университета в Техеран, на Политехниката на Торино и пр. могат светкавично да бъдат намерени на техните електронни страници и всеки да се осведоми за постиженията им, а българските университети не желаят да възприемат чуждия опит. Сигурно и те са много заети да развиват световната наука. Интересно защо не срещнахме нито един софийски (а да не говорим за търновски, шуменски и пр.) професор нито в Австралия, нито в Канада, нито в Латинска Америка, нито в САЩ, нито в Южна Африка, нито в Русия или Китай, никъде. Те къде представят своята световна наука?

Ами и университетите като са заети Първа политехническа (Хуманитарна) гимназия в Търново, която има най-много пет класа да обучава, с какво е заета? Хайде Първа политехническа (Хуманитарна) гимназия в Търново и тя е много заета. А училището в Поликрайще и неговото ръководство, което съществува и яде хляб благодарение на факта, че д-р Марияна Георгиева застана начело на открития бунт на обществеността на Поликрайще преди две години, когато нашата велика управа искаше да го закрие, то с какво е заето? Защо я няма нейната снимка на електронната страница на училището. Защо портертът й не е поставен на Стената на честта, която ние въведохме. Защо не е написано на паметна мраморна плоча, както правят културните народи, за да се похвалят с това, което са направили. Защо снимката на брат й проф. Георги Георгиев, който, за да издигне престижа на училището преподаваше физика в него през миналата година, беше изтрита и името му също беше изхвърлено и изчезна от тази страница. Може би училищното ръководство се страхува от тяхното присъствие даже на снимки?

Марияна и Георги са изключителни родолюбци, възпитани от родителите си Трифонка и Никола Попниколови на труд.

Сега като четат какво са успели да направят, осъзнават още по-отчетливо, че това не е по силите само на двама души. Ние успяхме заради саможертвата на родителите ни, които ни създадоха всички условия да се изучим и творим на най-високото равнище. Знаем го и сме им признателни, защото те ни подкрепяха във всичко. Но знаем, че успяваме и заради гените, които носим и сме признателни на всички наши предци. Специално да поменем нашите дядо и баба от Поликрайще Георги Попниколов и Мария Попгеоргиева и от Сломер Роман и Йордана Маринови, които толкова много са се грижили за нас.

Благодарни сме на нашите учители от Поликрайще – нашите родители Трифонка и Никола Попниколови, Веселин Коларов, Руси Петковски, Добри Ковачев, Стефка Сомова, Петър Петров, Наполеон Заков, Никола Сомов, от Първа гимназия във Велико Търново Йосиф Василевски, Петър Цанев, Димитър Тодоранов, Мария Горбанова, на преподавателите от Физическия факултет на Софийския университет гл. ас. д-р Глеб Задорожни, проф. Антон Антонов, акад. Христо Христов, проф. Христо Попов, доц. Веселин Караиванов, доц. Александър Донков, проф. Цветан Бончев, на научните ръководители на дисертациите ни ст.н.сътр. Камен Иванов и проф. Антония Шиварова.

На тези, които осъзнаваме, че за ни дали подкрепа и към тези, за които не толкова отчетливо знаем, че са с нас – ОТПРАВЯМЕ МИСЛИТЕ СИ КЪМ НАШИТЕ МАЙКА И БАЩА С НАШЕТО ДЪЛБОКО ПРИЗНАНИЕ, А КЪМ ВСИЧКИ ДРУГИ - ПРИЕМЕТЕ НАШЕТО – БЛАГОДАРИМ!

 

Текстът е основан на извадки от книгата „ИЛЮСТРОВАНА ИСТОРИЯ НА ПОЛИКРАЙЩЕ“, Том II „Извънредни посланици на България“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева

 

Проф. д-р Георги Николов Георгиев,

д-р Марияна Николова Георгиева