Млад, красив и с харизма, Павел Иванов е от поколението на изгряващите звезди, които бързо набират популярност в българския медиен свят. Един от главните герои в новия семеен сериал на bTV „Татковци“ играе на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ още от студентските си години. Прави запомнящи се образи като този на един от двамата дуелисти в „Двубой“ на Иван Вазов, поставен от Мариус Куркински. 
Роден е в Русе през 1993 г., завършва Математическата гимназия „Баба Тонка“, след това НАТФИЗ през 2016 г. в класа на проф.Стефан Данаилов. Работохолик: играе в театъра, снима в телевизионни, рекламни, независими проекти. 
Стигам до него благодарение на Венцислав Петков - актьора-педагог, подготвил десетки момичета и момчета за успешен старт в Академията. Венци говори за Павел с нескрита разбираема гордост. За първите му стъпки в театралния свят, за това колко е талантлив и последователен. „Шапка му свалям на това момче за плътния образ, който грижливо си гради“, казва Венци Петков.
Уговарям си интервюто с Павел Иванов само с един телефонен разговор. Скоро не съм срещала човек, който така внимателно да подбира думите си, да се вслушва във въпросите и да подрежда мислите си, преди да ги изрече. Питам какво прави в момента и къде го заварвам, за да си го представя. Вкъщи, казва, след важен разговор и преди следващ ангажимент. Бърза да сготви - зеленчукова супа за годеницата, която не яде месо, и яхния с месо и картофи за себе си.

- Как започнахте да се занимавате с театър? 
- Преди 15-ина години, когато бях ученик, в Русе много често гостуваха артисти, които играеха в София. Мариус Куркински, Камен Донев - гледах моноспектаклите им, реших, че трябва непременно да се занимавам с театър. Споделих с мой приятел, който вече познаваше театрали - Стелиян Радев, с него учехме заедно в Математическата гимназия. Днес той също е в Народния театър - заедно сме там, гримьорните ни са една до друга, което е много хубаво стечение на обстоятелствата и на съдбата - защото много сме искали да бъдем заедно и да играем на една сцена.
Той вече познаваше Венци Петков и каза, че непременно трябва да ме запознае с него. Много бързо си паснахме и Венци започна да работи върху моите познания и умения за театър. 
Бях на 13-14 години, но нещата, които ми бяха любими тогава, не са се променили дори на косъм 
- и театърът, по който се запалих тогава, и спортът, с който вече активно се занимавах, и любопитството към математиката и физиката заради училището ми.
- Какъв отпечатък оставя Русе в развитието ви? 
- Незаменим. Играх в постановките на Венци Петков в студентския театър „Пирон“ и всичките му школи: „Слуга на двама господари“, „Веселите уиндзорки“, „Привързаният балон“... 
Венци Петков ме подготви напълно за Академията - той ми помогна да избера подходящите текстове, много умело ги съобрази и с моите възможности, и с комисията. За мен беше много интересно. Играех при него и в четирите школи, които тогава водеше: и в Студентски театър „Пирон“, и в гимназия „Христо Ботев“, в Дойче шуле, в Европейските езици. Ходех навсякъде с него, индивидуално работехме. Страхотен език на разбирателство и бърза работа. И до днес използвам този похват на бърза, на динамична работа.
- Завършили сте класа на проф. Стефан Данаилов. Наричат ви „новия Стефан Данаилов“. Как се чувствате при такива сравнения? 
- Първо, такова сравнение винаги те кара да се чувстваш добре. Защото в българския театър, в киното, в българската телевизия Стефан Данаилов е пример, който следвам. И бих искал да имам възможността да свърша всички тези задачи, които е свършил и той самият. За мен той е пътеводна звезда, идол. Познавахме се изключително добре с Ламбо, работихме заедно, играехме заедно.
Разбирам тези сравнения, те ми доставят удоволствие, но такива сравнения са твърде субективни
Ламбо е личност, която не може да бъде повторена. Той е човек с огромен принос, на който аз мога само да искам да мога да подражавам.
- Стефан Данаилов има обаче и солидна политическа кариера - парламентарист, министър на културата. Като говорите, че искате да свършите неговите задачи, виждате ли себе си в политиката? 
- Не, не, аз затова подчертах, че следвам примера му в театъра, телевизията и киното. Той самият ме научи, че сега трябва да се фокусирам върху основната си професия. Към днешна дата имам само желанието да изиграя всички главни роли във всички възможни класически и некласически текстове, докато се науча и не овладея занаята до съвършенство. А нататък в годините - никой няма как да ти каже какво ще се случи и какви ще бъдат амбициите на човека.
- Какво предпочитате - телевизионната слава или аплодисментите на живо в залата? 
- Коренно различни са. За щастие, преди да се сдобия с малко телевизионна слава, имах възможност дълго и напоително да се наслаждавам на аплодисментите в залата. Обикалях дълго почти всички театри в страната, успоредно с постоянната си работа в Народния театър. Много е важно да се менажират правилно двете.
Хубаво е, ако е възможно, човек да използва своята телевизионна слава, за да вкарва зрителите в театралния салон
да ги привлича там. А там, добре подготвен, с хубав текст, правилно послание и с голяма квалификация, подготовка и техника, да им подарява една хубава вечер в театъра, за да се върнат отново. Така че двете неща, съвсем различни помежду си, могат много да си помагат.
- Кой е любимият ви режисьор?
- Много е трудно да посоча. Със сигурност - последното нещо, върху което работих в театъра, беше „Двубой“ на Иван Вазов, режисиран от Мариус Куркински, много отдавна не бях прекарвал толкова добре работния си ден в театъра. 
- С кого бихте искали да снимате в световна лента?
- Много бих се радвал, ако имам възможността да снимам такъв филм. В световното кино и телевизия има страхотни изгряващи режисьори, в платформите Нетфликс и НВО. За мен би било много интересно да снимам с млади, тепърва пробиващи и не толкова популярни имена, които тепърва доказват себе си на стола на режисьора.
- Какви са плановете на сериала „Татковци“? Колко време ще продължи? 
- Снимаме втори сезон - в началото на март ще започне излъчването, а ние ще продължим да работим върху епизодите. Доколкото знам, зрителите ще изгледат повече от сто епизода. Това е първоначалната ни уговорка. 
Сериалът върви изключително добре, с огромна гледаемост, така че - може и да стигне 140 епизода
Отнема страшно много време. На отделни етапи е всекидневно в ефир - излъчването догонва снимачния процес, постпродукцията. Снимаме по 12 часа на ден, огромно количество сцени. Снимат едновременно два екипа на различни локации, представлява една малка лудница!
 - Играете самотен баща на малко момиченце в сериала „Татковци“. Имате ли вдъхновение от собствен жизнен опит? 
- Да, това е брат ми - той има син, пораснал ученик. Те са най-близкият ми пример за семейство, от което имам много спомени и наблюдения, които прилагам в работата си по образа.
- Доколко пазите тайната на личния си живот? Например вече стана ясно, че разговорът ни започна, докато готвите за себе си и за приятелката си?
- Имам ясно очертана линия - споделям само това, което съм преценил. Вече стана публично ясно, че с приятелката ми сме се сгодили. Тя се казва Марина, най-страхотната жена и най-добрият ми приятел в живота. Балерина е, добър танцьор, много красива, отдадена и подкрепяща.
- Имате родители тук в Русе? Какви хора са те?
- Те са 
обединени, стабилни хора, много умни, много опитни, много всеотдайни и много обичащи
Показват, че заедността, единството, постига големи резултати.
- Правехте ли бели като малък? Как се отнасяха родителите ви? 
- Непрекъснато правех бели. Тези, които можех - криех. А които не успявах - следваха наказания. Предполагам и затова - към днешна дата - вече не правя толкова бели. 
- Кое е любимото ви място в Русе? 
- Дворът на моето първо училище - „Иван Вазов“, има чудесни баскетболни кошове. Явно, когато си изградиш комфортна зона на някакво място като дете, изграждаш сантимент, връщаш се там, защото е защитено, уютно... 
- В този момент, в който говорим сега, кое е първото желание, което бихте искали да ви се сбъдне?
- За да бъда най-щастлив, спокоен и сигурен, за да имам възможността да отдавам от себе си, да помагам на останалите, имам нужда от сила, стабилност и сигурност. Затова ще си пожелая нещо, свързано с мен самия: през тази година да ми се поверяват още повече възможности за реализация в моята професия. Всички, които ще бъда готов да посрещна и ще намеря време за тях.